Решение № 18601 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18601 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110111975 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), срещу М. Т. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 08.08.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41229/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: (град), (адрес), апартамент с аб. № (номер) за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като присъди сторените от ищеца разноски.

Ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв. П. в срока и по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК. В последния са изложени твърденията, че ответникът е собственик на 1⁄2 ид. част от процесния апартамент от 12.06.2009 г., които се ползва единствено от баща му – Т. Ив. К.. Същият не допуска ответника до апартамента, в които реално тои никога не е живял, като същевременно не му разрешава да преустанови топлоподаването в него, независимо, че не си заплаща сметките. Ответникът навежда, че живее в ж.к. „ж.к.“ отдавна и там заплаща консумираната от него електро- и топлоенергия и вода. Поддържа, че в рамките на исковия период единствено и само баща му Т. К. е обитавал процесния топлоснабден имот, респ. ползвал топлинна енергия, доставяна от дружеството ищец. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца, ведно със законните последици.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ООД не взема становище по основателността на претенциите на ищеца в законоустановения срок.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с установителна претенция с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума. В тежест на ищеца с оглед заявеното с отговора възражение за погасителна давност е да установи наличието на обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число твърденията си, че трето за спора ползващо се лице се намира в облигационна връзка с топлопреносното дружество.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна 2 енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност обуславят извод, че през исковия период ответникът е бил страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, но само относно ½ идеална част от задълженията към топлинното дружество.

Установява се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, рег. № ****, дело № ***/**** г., че Цв. Ив. К.-Г. е дарила на племенника си М. Т. К. собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в (град), (адрес) (бивша улица „улица“) № *, на третия надпартерен етаж със застроена площ от 80 кв.м.

От приложено по делото удостоверение за наследници на Ив. Т. К. от 03.01.2001 г. се установява, че същият е оставил за свои законни наследници Сл. Хр. К. – съпруга, Т. Ив. К. – син и Цв. Ив. К.-Г. – дъщеря.

По делото е приложен договор № ***/03.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ през система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия, сключен между „фирма“ ООД като изпълнител, от една страна, и собствениците на сграда, намираща се в режим на етажна собственост с административен адрес: (град), (адрес).

По делото е представено удостоверение за настоящ адрес на ответника М. Т. К., различен от процесния, а именно (град), (адрес).

По изложените съображения съдът приема, че през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваната от ответника ½ идеална част от право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Дяловото разпределение е осъществявано от „фирма“ ООД. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер, 3 отчитан в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано от „фирма“ ООД в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия период за имота е начислявана ТЕ за четири отоплителни тела без уреди за дялово разпределение през процесния период, с оглед което и ТЕ, отдадена от същото е определена по изчислителен път. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена в съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота /149 куб.м./. Начислена е била ТЕ за подгряване на вода по данни на 1 водомер. Начислените стойности са както следва: за сградна инсталация – 0 лева, за отопление за имот – 2 764,71 лева и за подгряване на вода – 248,12 лева или общо 3 331,54 лева след извършеното изравняване. Стойността на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. е в размер на сумата 15,29 лева, а за периода от м.05.2020 г. – м.04.2021 г. е в размер на сумата от 18,31 лева или общо 33,60 лева. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е преминавал метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Идентични са доводите и в заключението по допуснатата и изслушана ССчЕ, съгласно което няма данни за извършвани плащания на сумите, предмет на проверка, които са осчетоводени по съдебна договорна сметка I D (номер). Услугата за дялово разпределение е осъществявана от „фирма“ ООД. Експертът е изчислил, че стойността на потребена ТЕ от абонатния номер за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., с включени изравнителни сметки за същия период и отразена корекция в цената, е сумата от 3 331,97 лева. Пресметната мораторна лихва върху тази сума за периода 15.09.2020 г. до 12.07.2022 г. е 432,91 лева. Изчисленията на вещото лице относно цената за услугата дялово разпределение сочат, че задълженията на ответника са в общ размер на 46,12 лева за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., с начислена мораторна лихва в размер на 9,28 лева за периода от 31.07.2019 г. до 12.07.2022 г.

С оглед установеното в производството съдът приема, че за ответника е възникнало задължение за 1/2 част от сумата от 3 331,54 лева, представляваща цена на ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., или за сумата от 1 665,77 лева. Поради тази причина и главният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над тази сума до пълния размер от 1 665,98 лева – следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Неоснователно е възражението на ответника, че макар същият да е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, той няма достъп до недвижимия имот, предвид че последният се ползва само от неговия баща – трето за спора лице Т.