Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 30.07.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 277/2025
Вид
Решение № 191
Подписан
30.07.2025
В сила
21.08.2025
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Тетевен, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100277 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск,квалифициран в доклада по делото по чл.79,ал.1 от ЗЗД,съобразно и уточнение на ищеца от 23.08.2024г.

Ищецът обосновава правния интерес за предявяване на иска с разпореждане на заповеден съд,постановено по ч.гр.дело №7 д25г по описа на РС-Тетевен.

Излага ,че на 03.12.2018г ответникът Г. М. Б. е сключил договор за потребителски кредит № н със „Стик-Кредит“-АД,,по силата на който е получил сумата от 400 лева,срещу съгласие да я върне на 12 вноски по 125.38 лева,в срок до 03.12.2019г.Уговорен били фиксиран лихвен процент в размер на 36.00%,както и годишен процент на разходите в размер на 42.57%.

Посочения договор е по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора.

С договор за продажба на вземане/цесия/ от 22.03.2024г. Стик-Кредит е прехвърлило своите вземания на цесионера АПС Бета България ЕООД,като вземането е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.Длъжникът е уведомен за цесията на посочен от него имейл адрес,но ако съдът приема,че не е извършено надлежно уведомяване,то да се счита,че същото е връчено на ответника с исковата молба.

1

Моли да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 3729.60 лева,от които:

-Главница в размер на 394.62 лева,

-Договорна възнаградителна лихва в размер на 98.47 лева за периода 03.12.2018г до 03.01.2020г.,

-Законна лихва за забава върху главницата в размер на 675.75 лева за периода от 03.12.2018г до 12.12.2024г.

-Неустойка по чл.17 от договора в размер на 2560.76 лева.

-Лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и заплащане.

Моли да му бъдат присъдени разноските по исковото и заповедно производство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

От представените по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. №д25г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен договор за потребителски кредит №н/02.12.2018г,като за страни са посочени-"Стик-Кредит“-АД-град Нови Пазар, като кредитор/заемодател, и Г. М.

Б. от д, като кредитополучател/заемополучател.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 400.00 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12 броя месечни погасителни вноски,съгласно приложения погасителен план,като в месечните вноски е включена съответен размер от главница,лихва и неустойка .

Договорът е със следните параметри: фиксиран лихвен процент в размер на 36.00%, както и годишен процент на разходите в размер на 42.57%. Обща сума за плащане 510.47 лева,а с вноските с неустойките-общо 1504.56

Съгласно чл.17,ал.1 от Договора, заемателят се задължава в 3- дневен срок от сключване да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчител- физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, или банкова гаранция. В чл.20 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл. 17, заемателят дължи неустойка в размер на 1504.56 лева.

По делото е представен и документ от който да е видно ,че ответникът е получил сумата по кредита от 400.00 лв., чрез система за ел.плащане/видна от разписка на стр.35 от делото/.

С разпореждане по ч.гр.дело №д25г и след отхвърляне на заявлението,заповедният 2 съд е дал указания на заявителя за представяне на осъдителен иск.Разпореждането е връчено на заявителя на дата 19.02.2025г,а исковата молба,предметна настоящето производство е предявено в указания от съда едномесечен срок.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание ,имащо за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума , както и по размер и надлежен длъжник,както и заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото, факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил задължението си по процесния договор.

Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „Стик-Кредит“-АД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за 3 предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени договор за паричен кредит,стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и общи условия към него.

По отношение действителността на договора за кредит,респ. валидно ли е възникнало облигазционно правоотношение между страните по договора:

Сключеният между Г. М. Б. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД договор е потребителски,,поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът.Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,57%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава 4 максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката по чл. 20, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в размер на 1504.56. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 17,респ.20 от договора за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението за предоставяне на обезпечение, по отношение на което е уговорена неустойката - в 3 дневен срок от сключване на договора. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно с погасителната вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план.

Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.