Решение № 207 от 20.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. С. 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Крум Б. Гечев

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500344 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 от ГПК,във връзка с чл.50 ЗЗД във връзка с чл.47ал.3 Закон за защита на животните.

С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 1485/06.07.2021г. от кмета на Община гр.З., депозирана чрез пълномощника юрисконсулт А . Ч . , срещу решение №30 от 22.06.2021година,постановено по гр.д.

№209/2020година по описа на З.ски районен съд, с което е осъдена на основание чл. 50 от ЗЗД, ОБЩИНА – З., БУЛСТАТ 000614938, с адрес гр. З., ул. „Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от Кмета Мирослав Митков Янчев, да заплати на КР. КР. К., ЕГН ********** с адрес с. Г., общ. М., със съдебен адрес гр. С. ул. „Д.П.“ № 16, ет. 3, адв. дружество „Караманолов и съдружници“, сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от претърпяно ухапване от бездомно куче на 17.09.2020 г., в гр. З., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2020 г. , до окончателното и изплащане, както със същото решение е отхвърлен предявеният иск в разликата над 4000 лв. до претендираните 5000 лв., като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност, от което се прави извод за противоречие с материалния закон и необоснованост с данните по делото. Поддържа се оплакване, че твърденията на ищеца са възприети главно от решаващия състав въз основа на свидетелските показания на две лица, всяко от което не е присъствало при ухапването, за 1 което се сочи, че е извършено от безстопанствено куче. Свидетелката Т.З. няма преки и собствени възприятия и е в невъзможност да установи дали в действителност механизма на нараняванията съответства на описаното от ищеца, а още по-малко, че причинителя е безстопанствено куче. По отношение на показанията на свидетелката Г.Г. са относими същите изводи.

Твърдението, че кучето е „без маркер” и това, че се намира на обществено място не води автоматично до извод за това, че то е безстопанствено и е отговорност на Община З., тъй като събраните и приети от съда писмени доказателствени средства не свидетелстват и не установяват принадлежността на кучето безстопанствено или изпуснато от собственика си.На следващо място се поддържа оплакване,че е направен извод от решаващият съдебен състав за осъществени възможности и индикации, а не на база събрани доказателства.Направено е искане окръжният съд да отмени Решение №30/22.06.2021г. по гр. дело №209/2020г. на Районен съд З. и иска на ищеца – отхвърлен като недоказан и неоснователен.Претендира присъждане направените разноски по делото, равняващи се на юрисконсултско възнаграждение и други - транспортни разходи.

Алтернативно, в случай, че Окръжен съд С. установи правилността на първоинстанционния съдебен акт по същество е направено оплакване за неправилно определен размера на дължимото обезщетение

4000лв.,обосновано с твърдението, че причинените наранявания - неправилна овална рана с неравни завяхнали ръбове и диаметър 0,7 см., охлузване на кожата е размери 1/0,5 см, не се е наложило зашиване, нито лекарско наблюдение или настаняване в лечебно заведение, свидетелстват за леко нараняване и травма, която не се възмездява по посочения от съда завишен размер.Направено е и оплакване, че по делото няма каквито и да било данни за усложнения, които да доведат до затруднено и продължително зарастване на раната. Съдебномедицинската експертиза, приета и от ищцовата страна, съдържа заключение, че са възможни болки, които обаче не са от характер да затрудняват функцията на засегнатата анатомична структура. Описаният козметичен дефект от съдебния състав в Районен съд З. не може да бъде възприет обективно, предвид малката по размер рана. Дефектът не би бил лесно забележим, така че да предизвика негативни реакции на други лица или самия пострадал.Съдът е приел и че няколко месеца по-късно, кракът на ищеца се схваща, за което обстоятелство липсват данни по делото, освен като твърдения на самия пострадал, който пък безспорно е заинтересован от изхода на делото.За присъждането на обезщетението съдът е взел предвид „икономическата обстановка в страната и стандарта на живот” като неясно остава как те се отразяват в конкретния случай.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят Община З. не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият редовно и своевременно призован се представлява от пълномощника му адв.Б.К., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след като взе в предвид оплакванията в жалба и писмения отговор, обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законово установения срок по чл.259, ал.1 ГПК,депозирана е срещу обжалваем съдебен акт, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.

2

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,причинени от ухапване от улично,безстопанствено черно-кафяво куче,без маркер, което съгласно изложените в исковата молба фактически твърдения се спуснало изненадващо към ищеца, без да го е провокирал по някакъв начин и го ухапало по десния крак в областта на дясната подбедрица. Инцидента е станал на 17.09.2020година и се твърди също,че е претърпял болки, стрес и притеснения, подробно описани в исковата молба. Счита, че отговорна за случилото се е Община З., която следва да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 4000 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства (показания на свидетелите Т.З. и Г.Г.), писмени доказателства (нечетливо ксерокопие на фиш за медицинска помощ, съдебно медицинско удостоверение, жалба от пострадалия до кмета на Община З. по повод инцидента) и заключение по назначената от ЗРС съдебно-медицинска експертиза,неоспорена от страните,съгласно която вещото лице приема на база на данните по делото и приложената медицинска документация, че е напълно възможно травматичните увреждания на КР. КР. К. по задната повърхност на дясната подбедрица да са причинени от действието на зъби на куче при ухапване и е възможно да са получени по начин в представените по делото материали.Според вещото лице прогнозата е оптимистична,много добра и травматичните увреждания от този характер оздравяват напълно за около 15 дни при обичаен ход на болестта и оздравителните процеси.раната не се зашива,само се почиства и се оставя сама да заздравее.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката Т.З., (продавач в магазин за дрехи на фирма „Сиера“,срещу сградата на общината),която на инкриминираната дата подрежда витрината на обекта, вижда хаотично движение на хора между сградата на полицията и на „Горубсо“, но по-близо до общината и чула кучешки лай. Според свидетелката К. след около 4-5минути пристигнал при нея,показал раните си на десния крак под коляното,в меките тъкани в мускула. Свидетелката не е пряк очевидец, но има възприятия непосредствено след инцидента и установява,че бездомното куче причинило ухапване на ищеца участва в една от глутниците в З., няма каишка на врата и е с чип на ухото.

Следва да се даде вяра и на показанията на свидетелката Г.Г.

(преценени по реда на чл.172 ГПК),съгласно които десният крак на пострадалия бил отекъл, мястото подуто и синини около следите от двата зъба на кучето.Според свидетелката подутото и сините стояли около два месеца, а и до ден днешен му се схваща крака на мускула, а белега от двата зъба при студ посиняват.

За да уважи частично предявеният иск, първоинстанционният съд е приел за установено, че в случая ответникът – Община – З. не доказва 3 твърдението в отговора на исковата молба, съобразно разпределената доказателствена тежест, а именно - че са проведени мероприятията по чл. 48 и следващите от ЗЗЖ и че съгласно чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ общината е взела мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни,констатирано е наличие на вредоносен резултат, в причинна връзка с ухапването от куче, което следва да е под надзора на ответната община.Прието е също така, че сумата от 4000 лв. е справедливо обезщетение, предвид характера и обема на болките, които К. е изтърпял в момента на ухапването, както и че тези болки той е усещал поне един месец след увреждането, още повече,че на по-късен етап – няколко месеца покъсно, кракът му се схваща. Отчетен е стреса като негативно изживяване след получаване на травмата под формата на будене вечер от кошмари, заобикаляне на кучета на улицата,както и че на мястото на раните от двата зъба ще останат белези, което допълнително създава дискомфорт от козметичния дефект.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. З., в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.

По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.

Според въззивният съд е изпълнен изцяло фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени всички негови елементи, поради което предявените искове са доказани по основание.

От приетата за установена фактическа обстановка елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - деяние (в конкретния случай, изразяващо се в бездействие) и причинна връзка са безспорно установени. В хипотезата на вреди претърпени от ухапване от безстопанствено куче, отговорността на общината се свързва с бездействие, касаещо нормативно предвиденото в чл. 40, чл. 41, чл. 49 и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ задължение на общините за овладяване популацията на безстопанствени кучета и предотвратяването на агресивно им поведение към хора или животни. По този начин, законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.

В конкретния случай не може да има съмнение, че не са изпълнени цитираните нормативни задължения, доколкото общината не е взела необходимите мерки или най-малкото взетите мерки се явяват недостатъчни, така че да предотвратят увреждането в каквато насока има депозирани гласни показания, то се налага решаващият извод, че в крайна сметка не е постигнат изискуемия от закона резултат.

Настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен съд, че е осъществено деянието на посочената в исковата молба дата, както и че 4 ухапването е извършено от безстопанствено куче, кредитирайки показанията на свидетелката Т.З., независимо,че нейните възприятия са непосредствено след инцидента, а свидетелката Г.Г. възпроизвежда споделеното от пострадалия. Показанията на свидетелите са еднопосочни и съответстващи на писмените доказателства по делото, включая назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза относно механизма на увреждането,неоспорена от страните по делото. Приетото за установено не се опровергава по никакъв начин от ответника, настоящ жалбоподател.

Относно оплакването,че не е установено по делото, че кучето ухапало ответника е безстопанствено, респективно дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване надзор върху бездомните кучета,

Закона за защита на животните(глава5) поставя безстопанствените кучета на първо място под надзора и грижите на общините,които са задължени включително да не допускат прояви на агресия към други животни и хора.Общините се освобождават от отговорност единствено когато задълженията за грижи и надзор са поети от организация за защита на животните или други лица,които са подписали декларация за спазване изискванията визирани в разпоредбите на чл.49 и 50 ЗЗЖ,каквито твърдения нито са направени в хода на делото, нито са ангажирани доказателства.