Решение № 185 от 05.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Кюстендил, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500517 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Бобошево, представлявана от процесуалния представител по пълномощие адв. И. Е. от САК, с адрес: гр. София, ***, кантора 151, срещу решение № 252/ 03.06.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 1559 /2021 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е осъдил, на основание чл. 34 ЗМСМА, ОБЩИНА БОБОШЕВО, да заплати на И. Б. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 7 011, 65 лева, представляваща възнаграждение за участията му в заседания на Общинския съвет - Бобошево и неговите комисии за периода септември 2019 г. – юли 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер от 10 959, 78 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен. Осъдил е, на основание чл. 86 ЗЗД, ОБЩИНА БОБОШЕВО да заплати на И. Б. М., сумата в размер на 705, 99 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 7 011, 65 – дължимо възнаграждение на ищеца за участие в заседания на Общинския съвет - Бобошево и неговите комисии за периода септември 2019г. – юли 2021г., като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер от 839, 69 лева или за сумата от 133, 70 лева е отхвърлил иска, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищеца, изчислени по компенсация и възлизащи на сумата от 523, 25 лева, както и сумата от 1

368, 84 лева, представляваща държавна такса върху уважения размера на исковете и възнаграждение за вещо лице. Поради частично отхвърляне на исковите претенции ищецът също е осъден да заплати на ответната община деловодни разноски, изчислени по компенсация и възлизащи на сумата от 380, 53 лева.

Жалбоподателят обжалва изцяло решението на районния съд, релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му.

Акцентира на обстоятелството, че неправилно районният съд е приложил общия закон, а именно чл.81, изр. 2 от ЗЗД, вместо специалните норми, уредени от ЗМСМА и ЗПФ. Сочи, че последните строго регламентират разходването на публични финанси и контролните производства, свързани с това. Пояснява, че кметът на общината, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, съгласно чл.102, ал.1 ЗПФ, не може да извършва разходи за текущата година, надхвърлящи утвърдените такива в приетия бюджет. С чл.128 от ЗПФ е въведена категорична забрана за извършване на разходи на публични средства извън предвидения размер в приетия годишен бюджет на общината. Обосновава своята защитна теза с доказаната в производството липса на актуализация на бюджетите за 2019 г. и 2021 г. за съответната дейност – Общински съвети, както и че за 2020 г. липсвал приет общински бюджет, като отговорността за това била в тежест на Общинския съвет.

Изложеното водело до извод за неизпълнение на задължението на колективния орган, вменено му с разпоредбата на чл.94, ал.2 ЗПФ. Доказано било, че претендираното от ищеца възнаграждение, не е изискуемо, тъй като по законов ред е спряно неговото плащане. Счита, че всяко друго плащане, извън Бюджетната рамка, от страна на общинската администрация, би довело до отговорност на кмета.

По изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – И. Б. М., чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. В. В. от САК, депозира отговор по въззивната жалба.

Оспорва основателността на жалбата и поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира деловодни разноски.

Прави просторно изложение на установената в производството фактическа обстановка, при което заключава, че правилно исковата претенция е била уважена. На тази плоскост се позовава на нормата на чл. 34 от ЗМСМА, нормираща право на общинския съветник да получи възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. Акцентира на обстоятелството, че процесните възнаграждения са приравнени на трудовите, при което е недопустимо забавяне в изплащането им. Оспорват се въведените от жалбоподателя аргументи за неприет бюджет. Именно от кмета на общината зависело внасянето на общинския бюджет за гласуване, а последния го саботирал, поради влошените му отношения с общинските съветници. По този начин ответникът се позовал на собствено виновно поведение. Отделно от това се сочи, че за първия мандат имало приет бюджет, а за 2 втория, при неприет такъв, се ползвал стария до приемането на нов. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред РС – Дупница е образувано по предявена искова молба от И. Б.

М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, *** чрез адв. В. В. срещу Община Бобошево ул. *** гр. Бобошево представлявана от кмета К. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗМСМА и чл. 86, ал 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца искова претенция в общ размер на 11 799, 47 лева, представляваща, както следва: 10 959, 78 лева неизплатени възнаграждения, в качеството му на избран общински съветник за участие в заседанията на Общинския съвет - гр. Бобошево и на неговите комисии за периода от септември 2019 год. до юли 2021 година на основание чл.

34 oт ЗМСМА, ведно със законната лихва върху тази сума считано от депозиране на исковата молба до изплащане на сумата, формирана по месеци, подробно описани в исковата молба, и 839, 69 лева мораторна лихва за забава върху горната сума, на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от септември 2019 год. до юли 2021 година.

В исковата молба се сочи, че след проведени местни избори през 2015 година ищецът бил избран за общински съветник в община Бобошево, видно от Решение № 113/26.10.2015 год. на Общинската избирателна комисия за избиране на общински съветници, с което са установени и обявени резултатите от гласуването за общински съветници в община Бобошево и Протокола на Общинската избирателна комисия за избиране на общински съветници от 26.10.2015 год.

Впоследствие ищецът бил избран за Председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, младежта, спорта и туризма на община Бобошево с Решение № 013 на Общинския съвет - гр. Бобошево, за член на Постоянна комисия по бюджет, местни данъци и такси, регионално развитие, инвестиции, евронтеграция и бизнес среда, икономическа дейност и европейска политика с Решение № 006 на Общинския съвет - гр.

Бобошево и за член на Постоянна комисия по устройство и развитие на територията, инфраструктурата и общинската собственост с Решение № 008 на Общинския съвет - гр.

Бобошево.

3

С Решение № 73 на Общинския съвет - гр. Бобошево, прието на редовно заседание, проведено на 02.03.2016 год. /Протокол № 7/ се взело решение председателите на постоянни комисии да получават 60 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец, а членовете на постоянните комисии да получават 50 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец.

Ищецът твърди, че не му е заплатено възнаграждението за участие в постоянни комисии на Общинския съвет - гр. Бобошево за месец септември 2019 година.

Сочи, че след проведените местни избори през 2019 г., ищецът отново бил избран за общински съветник в ответната община, видно от Решение № 121/28.10.2019 год. на Общинската избирателна комисия за избиране на общински съветници, с което са установени и обявени резултатите от гласуването за общински съветници в община Бобошево. Избран бил за член на Постоянна комисия по бюджет, местни данъци и такси, регионално развитие, инвестиции, евроинтеграция, еврофондове и бизнес среда, икономическа дейност и европейска политика с Решение № 005 на Общинския съвет - гр.

Бобошево, за член на Постоянна комисия по местно самоуправление и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество с Решение № 009 на Общинския съвет - гр. Бобошево и за член на Постоянна комисия по образование, култура, здравеопазване и културно-историческо наследство с Решение на Общинския съвет - гр. Бобошево.

С Решение № 012 на Общинския съвет - гр. Бобошево, прието на редовно заседание, проведено на 28.11.2019 г. /Протокол № 2/ било взето решение Председателите на постоянни комисии да получават 70 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец, а членовете на постоянните комисии да получават 60 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец.

Съгласно Решение № 21 на Общинския съвет - гр. Бобошево, прието на редовно заседание, проведено на 23.12.2019 г. /Протокол № 3/ било взето решение изплащането на месечните възнаграждения на Общинския съвет - гр. Бобошево да става на 25-число от месеца, следващ отчетния месец, като на всяко 10-то число от месеца, кметът на община Бобошево да изпраща до председателя на Общински съвет - Бобошево заверена справка за средна брутна работна заплата на общинската администрация за предходния месец.

Ищецът твърди, че общо неизплатените му възнаграждения за двата мандата до този момент възлизат на 10 959, 78 лева за периода от месец септември 2019 г. до юли 2021 г.

Във връзка с това той депозирал изрична покана за доброволно изпълнение вх. № 2397/20.07.2021 г., въпреки която и към момента на депозиране на исковата молба той не бил получил заплащане на дължимото му се възнаграждение.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който се изразява становище за неоснователност на предявената претенция по изложените в отговора подробни съображения. Твърди се, че задължението на общината за изплащане на възнаграждението на ищеца за членството в постоянните комисии към ОС не е изискуемо.

Аргументира се, че съгласно приетия за 2019 г. бюджет на общината в дейност 123 4

„Общински съвети“ били заложени средства 85 700 лв., като разплатените средства във връзка с изпълнението на бюджета възлизали на 85 747 лева и се позовава на чл. 102, ал. 1 и чл. 128 от ЗПФ. Относно искането за изплащане възнаграждения за календарната 2020 г. сочи, че бюджет на Общината за финансовата 2020 г. към момента все още не е приет, предвид оспорването му пред АдмС – Кюстендил от областния управител и се позовава на разпоредбата на чл. 34 ал. 9 от ЗМСМА. Във връзка с претендираните възнаграждения за м.

04-05-06.2021 г. акцентира върху влошеното финансово състояние на общината, наличието на финансова криза и ръст на разходите относно приоритетни дейности като социална, комунална и др. което налагало отлагане на част от разплащанията, като подчертава, че възнагражденията ще се изплатят съгласно приетите в съответния бюджет разходи. Твърди, че за сочения в и.м. период за календарната 2021 г. на ищеца са изплатени дължимите възнаграждения.