Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 19.04.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 827/2021
Вид
Решение № 145
Подписан
19.04.2022
В сила
19.04.2022
Състав
Дора Димитрова Михайлова, Светослав Николаев Николов, Росина Николаева Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. С., 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова в присъствието на прокурора Кр. Г. Д. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско дело № 20211800500827 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 255 от 04.10.2021 г., постановено по гр. дело № 360/2020 г. по описа на Районен съд- гр. С., на основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С., бул.

„В.“ №2, да заплати на Д. АНГ. ПР. сума в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от преживени притеснения, влошено здравословно състояние вследствие на преживян стрес, както и уронване на доброто му име, честта и достойнството, неблагоприятни последици в личен, семеен, професионален план и обществен план причинени от обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, вр. чл. 194, ал.1 НК, като производството е било прекратено спрямо него с постановление на РП- С. на 23.02.2017 г., за частично спиране и прекратяване на наказателното производство по ДП №31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск в частта му за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 23000 лева.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ПРБ е осъдена да заплати на Д. АНГ.

ПР. сумата от 10 лева, представляваща внесена държавна такса по иска, 15 лева за издадени три броя съдебни удостоверения и сумата от 208, 69 лева 1 представляваща част от адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. Д.Г. С.- САК, пълномощник на Д. АНГ. ПР., с адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ №15 и със съдебен адрес гр. С., ул. „Проф. В.З.“ №1, ет. 1, в която се излагат твърдения за това, че размера на присъденото обезщетение от страна на районния съд е неправилно определен и силно занижен, като не са съобразени правилно събраните в хода на делото доказателства, относно причинените неимуществени вреди на ищеца. Изложена е подробна аргументация в тази посока.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 4000 лева до пълния размер от 23000 лева и постановяването на нов съдебен акт, с който бъде уважена изцяло исковата претенция.

Ответникът по въззивната жалба- ПРБ не е представил отговор.

Подадена е въззивна жалба от Районна прокуратура- С., в която е посочено, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, в тази част му част, с която е била определена сумата в размер на 4000 лева за обезщетение от претърпени от ищеца неимуществени вреди. Според жалбоподателя, съдът не е съобразил принципа на справедливост регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Не е било взето предвид и това, че определения размер на обезщетението не съответства на действително претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.03.2017 г. до окончателното и плащане, като се определи обезщетение за претърпени вреди от ищеца, в съответствие с действително причинените и принципа на справедливост.

Също така е направено възражение за настъпила погасителна давност по отношение на определената мораторна лихва за периода от 04.03.2017 г. до 20.07.2017 г., с оглед на което е отправено искане за отхвърлянето на исковата претенция в тази й част, като неоснователна.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. АНГ. ПР..

В съдебно заседание жалбоподателят- Д.П. не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа подадената въззивна жалба. Оспорва въззивната жалба на РП- С..

ПРБ- представлявана от прокурор Д.- СОП, поддържа подадената въззивна жалба от РП- С., като оспорва подадената въззивна жалба от Д.П..

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 360/2020 г. на С амоковски районен съд е образувано по искова молба на Д. АНГ. ПР. , с която срещу Прокуратурата на 2

Република България е предявен иск за заплащане на сумата 23 000 лв., ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление-чл.195, ал. 2, вр.ал.1, т.3 и т.4 НК , производството по което спрямо обвиняемото лице е прекратено с влязло в сила постановление за частично прекратяване на наказателното производство по ДП №31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., пр. пр.№484/2016 г. по описа на РУ- С..

В исковата молба се твърди, че на 13.04.2016 г. ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3 и т.4 НК .

С постановление от 23.02.2017 г., постановено от прокурор при РП- С., наказателното производство е било прекратено по отношение на ищеца, поради недоказаност на обвинението.

Ищецът твърди, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, влошено здравословно състояние, психически страдания, нервно напрежение, невротично разстройство, уронване на престижа и доброто му име в обществото, приятелския кръг и семейството му. Воденото срещу него наказателно производство станало достояние на приятелите му и семейството, така и неговите колеги и съграждани, като той бил известен сред тях като обществена личност, участвала дейно в политическия живот на общината. Сочи се, че с това му е била преградена възможността за политическо израстване в партията и участие в предстоящи избори.

Твърди, че често чувал как хората го одумват и сочат с пръст, като дори бил спрял да ползва социалните мрежи, защото излизали публикации и коментари, че е крадец и престъпник. В резултат на случилото се голяма част от приятелите му го били блокирали в социалните мрежи, а други започнали да го наричат крадец и измамник. По време на воденото наказателното производство се влошило здравословното състояние на майката му, както и била пропаднала планираната сватба с неговата приятелка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратура на Република България, представлявана от прокурор при РП- Самоков, оспорва иска като неоснователен, като се твърди, че не са били приложени каквито и да било медицински документи отразяващи неговото влошено здравословно състояние, както и претърпени морални и емоционални вреди. Оспорва се размера на предявеният иск. Счита, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи и икономическите стандарти в страната към момента на твърдяното увреждане.

Сочи, че наказателното производство срещу ищеца е протекло в разумен срок, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение, като същият е бил задържан за срок до 72 часа, след което е бил освободен . Твърденията на ищеца, че било уронено доброто му име, узнаването на производството от 3 голям кръг лица, както и за здравословни проблеми, не бил подкрепени с доказателства, както и това, че факти и обстоятелства по делото не са били разгласявани публично.

Оспорен е иска по отношение на законната лихва върху обезщетението, считано от 23.02.2017г.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите по делото се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП№31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., пр. пр. №484/2016г. по описа на РУ- С., за извършено престъпление по чл. 195, ал.2, вр.ал.1, т.3 и т.4 НК изразяващо се в това, че за времето от 17.00 часа на 11.04.2016 г. до 07.05 часа, в град С., ул. „М.“ №43, сградата на Община С., ет. 3, от стая №310 като извършител, с неустановен извършител е отнел от владението на Н.Б.П.И./старши специалист в отдел „Финансов контрол и бюджет/, чужди движими вещи- пари, а именно: парична сума в размер на 46200 лева, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защитата на имот и е използвано техническо средство, като извършената кражба е в големи размери.

Във връзка със случая е бил задържан на основание чл.72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа на 12.04.2016г. С постановление от 13.04.2016г. на основание чл. 64, ал. 2 НПК, е бил задържан за срок до 72 часа, считано от 16.15 ч. на 13.04.2016. до 15.04.2016г. в 15.30 ч.

В хода на воденото досъдебно производство са били иззети и предадени доброволно движими вещи негова собственост, както и е бил снет сравнителен материал от него. Ищецът е бил подлаган на детектор на лъжата в Института по психология към МВР.

С постановление от 23.02.2017 г., постановено по ДП№31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., пр.пр. №484/2016 г. по описа на РУ- С. производството по отношение на ищеца Д.П. е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК- недоказаност на обвинението. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 04.03.2017г.

Във връзка със случая са били изнесени редица публикации в различни онлайн и печатни медии, сочещи самоличността на ищеца, неговата съпричастност към деянието, както и свързаността му с дадена политическа партия.

С показанията на свид. А.В./секретар в Община С./ се установява, че ищецът е бил дългогодишен служител в общината. През 2016 г. е разбрала, че има извършено престъпление в общината, като от ищеца е разбрала, че го търсят от полицията за съдействие. Тя го е била посъветвала да съдейства, като впоследствие е разбрала, че са извършили претърсване в дома му, както и това, че е бил задържан.

4

След случилото се ищецът се е затворил в себе си. Притеснявал се е за мнението на неговите колеги, така и за мнението на кмета на общината.

Здравословното му състояние се е влошило/имал е болки в главата/.

Наложило се е да отсъства от работа около месец, а планираната от него сватба не се е състояла.

От показанията на свид. Й.Г./приятел на ищеца/ се установява, че ищецът е бил задържан във връзка с извършена кражба в общината. След случилото се, ищецът е бил променен и затворен в себе си. В пресата са излизали статии и публикации, че той е извършил деянието.

След това ищецът е започнал по рядко да се вижда с приятели, а плануваната от него сватба не се е състояла. Цялата ситуация е оказала влияние върху здравословното му състояние, а неговата майка е била силно притеснена. Жалбоподателя е спрял да ходи на работа за известен период от време, а възможността му за избор на конференция на БСП е пропаднала.

С показанията на свид. Виолета Зашкева/майка на ищеца/ се установява, че ищецът е бил задържан, както и това какви действия са били извършени спрямо него. Установява се още, че е пропаднала планираната сватба с неговата приятелка, както и това, че ищецът е имал преди и след случката здравословни проблеми с глава си, в резултат на което се е налагало да приема определени медикаменти.

Показанията на тримата свидетелите се явяват логични и последователни, като следва да се кредитират изцяло, освен в частта, в която се изразяват мнение, предположения и оценки на факти и чувства на ищеца.

По делото са приложени копия на различни публикации в онлайн и печатни медии свързани със случая, от които става ясно, че в обществото е била изнесена самоличността на ищеца, неговата съпричастност към деянието, както и свързаността му с дадена политическа партия.

От приложените документи от ДП№31/2016 г. по описа на ОДМВР- С., пр.пр. №484/2016 г. по описа на РУ- С., сред които заповед за задържане, протокол за личен обиск, справки, постановление за привличане на обвиняем, постановление за частично прекратяване на наказателно производство, протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване се установява, че ищецът е бил задържан, както и това, че му е било повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление против собствеността. Установява се също така и факта на частичното прекратяване на наказателното производство спрямо него.