Решение № 110 от 13.09.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Елхово, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. К. при участието на секретаря Николина Д. Златева като разгледа докладваното от Мартина Ив. К. Гражданско дело № 20232310100248 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано като „Бързо” такова по реда и процесуалните правила, визирани в глава 25 на част ІІІ „Особени искови производства ” на ГПК /чл.310 и сл./, въз основа на предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

Ищцата – Д. Д. Г. от гр.Болярово, действаща чрез пълномощника си – адв.И. Д. от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки в гр.Ямбол с исковата си молба против ОБЩИНА БОЛЯРОВО, представлявана от Х. Х., в качеството му на Кмет, е предявила искове - за признаване за незаконно уволнението й и за неговата отмяна и за възстановяването й на предишната работа, заемана преди уволнението – Директор на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с.Малко Шарково.

Обстоятелствата, на които се основават претендираните права от ищцата и предявените искове, съобразно твърденията изложени в исковата молба, са следните: Сочи се, че ищцата е работила в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ДПЛУИ/ –с.Малко Шарково за периода от 2001г. до 18.04.2023г. на длъжността „Директор“. На 18.04.2023г. й е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", която подписала с възражение, че „не е съгласна". В иск.си молба ищцата твърди, че ответникът й е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на няколко основания - чл.187, ал.1 т.3, т.7 и т.10 от КТ, като й поискал обяснения на 29.03.23г. за допуснатите нарушения и е определил тридневен срок за отговор. Ищцата сочи, че е дала писмени обяснения на 04.04.23г.

С исковата си молба ищцата оспорва законността на уволнението с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. На първо място ищцата изтъква, че в оспорената Заповед липсват императивните изисквания на чл.195 от КТ, като се изтъква, че макар и в същата като нарушител да е посочена ищцата Д. Д. Г., то липсват индивидуализиращи белези като ЕГН и адрес. В същата заповед на стр.4 са посочени и други лица -Д. Г. и Д. Д. Г., отново без ЕГН. Според ищцата не е посочено и конкретно правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като не е изпълнено и условието, визирано в чл.128а ал.3 от КТ, като в издадената Заповед за уволнение липсва 1 прекратяване на трудовото правоотношение както с думи, така и с конкретно правно основание в процесната заповед. Освен това в иск.си молба ищцата акцентира и на това, че посочените нарушения са бланкетни, като липсва конкретика, което прави заповедта немотивирана. Описанието в констативните протоколи не кореспондира с нарушенията, сочени в заповедта, като от тях според ищцата не става ясно какво точно е нарушено.

Според атакуващата Заповедта за дисциплинарно уволнение, описаните в нея нарушения не са тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като не е установено ищцата да е действала умишлено и поради това счита наложеното й наказание за несъразмерно тежко и несъответстващо с нарушенията. На следващо място – акцентира се на това, че в искането за обяснения от 29.03.23г са посочени нарушени точки от длъжностна характеристика от 05.01.2016г., като към момента на връчване на Заповедта за налагане на дисц.уволнение тази длъжностна характеристика не е била актуална, действаща е била длъжностната характеристика от 13.01.2023г. Изтъква се като следващ довод, че в искането за обяснения от 29.03.23г. е посочен период на извършване на нарушенията от 16.03.2022г. до 20.02.2023г., който не съответства на периода, сочен в Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение - 16.03.22г. - 10.02.23г. Неправилно според ищцата е отразен периода на извършване на нарушенията в заповедта, тъй като видно от Констативен протокол от 10.02.23г. периодът на проверката е от 23.01.23г до 27.01.23г., като нарушенията са с крайна дата 27.01.23г., когато са установени. Не е спазен според ищцата срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като ответникът приема, че срокът започва да тече от 29.03.23г. - с внасяне на докладна записка от Зам.кмета Н.Терзиева, но в действителност работодателят е узнал за нарушенията още с внасяне на Протокола от 10.02.23г. и оттогава фактически тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание. В иск.си молба ищцата възвежда и съображения, че в случая не е налице системност на нарушенията на трудовата дисциплина. В тази насока се изтъква, че в процесната Заповед са посочени две нарушения - първото е наложено със Заповед на 15.12.2014г., а второто - на 10.02.2020г., които всъщност са погасени по давност по смисъла на чл.197 от КТ, тъй като е изтекла една година от налагането им. В иск.си молба ищцата, разглеждайки поотделно описаните в атакуваната Заповед вменени й нарушения на тр.дисциплина, е изложила доводи за всяко едно, изтъквайки че е изложено бланкетно и не се разбира в какво се изразява нарушението, а освен това, че е погасено по давност.

Единствено по отношение на нарушението по т.2 от Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, а именно – „Неосигуряване на добра материална база в ДПЛУИ с.Малко шарково и ЗЖЛУИ гр.Болярово и с.Малко шарково“, ищцата е възвела в иск.си молба аргументи, с които счита, че не е налице нарушение. С иск. си молба ищцата е заявила претенция и за присъждане на направените по делото разноски. Към исковата молба съобразно процесуалните правила са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания за ангажиране и на други писмени доказателства.

Ответникът – ОБЩИНА БОЛЯРОВО, представлявана от Х. Х., в качеството му на Кмет, чрез пълномощника си по делото – адв.Ж. К. от АК-Ямбол, е депозирал в предоставения му срок писмен отговор, с който е изразил становище, че предявените в обективно съединяване искове са процесуално допустими. Оспорил е основателността на исковете, като е изложил доводи, с които визира, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно и обосновано, а релевираните от ищеца аргументи за незаконност на уволнението се явяват несъстоятелни. По фактите, се сочи, че съгласно Трудов договор №00230 от 01.10.2001г. и Допълнително споразумение №00101 от 25.03.2003г. ищцата е заемала длъжността Директор на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“с.Малко шарково /предишно наименование ДВУИ-с.Малко шарково/.

Посочено е, че с докладна записка вх.№91-00-176 от 29.03.2023г. на Заместник-кмета на Община Болярово, е инициирано предложение за започване на процедура за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, като на основание чл.193, ал.1 от КТ до същата е било 2 изпратено искане за обяснения изх.№91-00-176(1) от 29.03.2023г. относно констатирани системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.186 и чл. 187, ал.1, т. 3, 7 и 10 от Кодекса на труда, връчено на 30.03.2023г. Представени са обяснения с вх.№20/04.04.2023г. от ищцата Д. Д. Г. пред Кмета на Община Болярово в указания срок, с които не е поискано събиране на нови доказателства. Със Заповед №РД-5-240/10.04.2023г. на Кмета на Община Болярово, в съответствие с критериите на чл.189 ал.1 от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл.190, т. 3 от КТ във вр. с чл.192 ал.1, чл.193 ал.1 от КТ, връчена на ищцата на 18.04.2023г., а с последваща Заповед №10 от 18.04.2023г. на Кмета на Община Болярово, връчена на ищцата на 21.04.2023г., е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330. ал. 2, т. 6 от КТ. В писмения си отговор ответникът излага доводи за несъстоятелност на всяко едно от направените в иск.молба на ищцата възражения против Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение. Относно възраженията на ищцата, че посочените в оспорената Заповед, дисциплинарни нарушения не са извършени от нея, ответникът в отговора си взема отношение по всяко едно от посочените в три точки нарушения, изтъквайки, че същите са констатирани и установени с протоколи от проверки, извършени от комисии, назначени със Заповеди на Изпълнителния директор на АКСУ и от комисии, назначени със Заповеди на Кмета на Община Болярово, като са дадени препоръки и указания, с които Директора на процесните соц.заведения е бил запознат, но не е изпълнил. С оглед на изложените си съображения ответникът желае съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата искове като неоснователни, ведно със съответните законни последици. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Към отговора си ответникът е приложил писмени доказателства и е направил доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства.

В съдебно заседание за ищцата, редовно призована се явява пълномощникът й по делото – адв.Д. от АК-гр.Ямбол, която от името на доверителката си заявява, че поддържа предявените искове на същите основания и със същите искания, с уточнението единствено, че не поддържа т.3 на стр.2 от исковата си молба, а именно: – твърдяната липса на прекратяване на трудовото правоотношение. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на съдебните прения и в представена писмена защита, са изложени аргументирани доводи за незаконосъобразност на атакуваните Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № РД-5-240/10.04.2023г. и Заповед за прекратяване на ТПО №10/18.04.2023г., и двете на Кмета на община Болярово и за основателност на исковите претенции, като се прави искане същите да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък на същите, по смисъла на чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание за ответника, редовно призован, се явява процесуалният му представител по делото – адв.Ж. К. от АК-гр.Ямбол, която заявява, че поддържа направеното с писмения отговор оспорване на основателността на предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищцата като неоснователни и недоказани и да присъди в полза на ответника направените от последния разноски по делото. В хода на устните прения се излагат доводи и съображения, че процесната Заповед на Кмета на община Болярово за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като същата е и мотивирана, спазена е предшестващата процедура по чл.193 ал.1 от КТ за изискване на писмени обяснения от ищцата във връзка със започнало дисциплинарно производство.

Изтъкват се и аргументи, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е правилно, като в случая са съобразени изискванията на чл.189 ал.1 от КТ и е налице основанието за налагането му – чл.190 ал.1 т.3 от КТ – „системни нарушения на трудовата дисциплина“, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото. Или според процесуалният представител на ответника извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно и обосновано, а релевираните от ищеца аргументи за незаконосъобразност 3 на уволнението, не се подкрепят от представените по делото доказателства. Позовавайки се на съдебна практика и на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в представена писмена защита адв.К. сочи допълнителни аргументи, с които моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищцата като неоснователни, със съответните законови последици. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът след като прецени доводите и становищата на страните по делото, представените доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

С оглед изявленията на страните, съдът с доклада си по чл.312 ал.1 т.2 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че ищцата Д. Д. Г. е заемала длъжността „Директор“ на „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“с.Малко Шарково /предишно наименование ДВУИ-с.Малко Шарково/ за периода от време - от 01.10.2001г. до 18.04.2023г. Това се потвърждава и от съдържащите се в представеното от ответника лично трудово досие на ищцата документи. От същите е видно, че на 16.07.2001г. между ищцата Д. Д. Г. и Д.Н.Б. – ръководител на ОССП-Болярово при община Болярово /към онзи момент ДВУИ-с.Малко Шарково е бил на структурно подчинение към ОССП/, е бил сключен трудов договор, съгласно който ищцата е започнала работа за определен срок – 6 месеца до 16.01.2002г., на пълен работен ден като „Директор“ на ДВУИ-с.Малко Шарково, обл.Ямбол.