Решение № 5461 от 26.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5461 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20241100503313 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 266 от 05.01.2024 г. по гр. д. № 13294/2023 г. Софийският районен съд е осъдил „Ти Би Ай Банк” ЕАД да заплати на В. К. И. на основание чл. 55 от ЗЗД сумата 3337 лв., представляваща платена без основание сума въз основа на нищожна клауза по договор за кредит № 7053236136 от 16.12.2021 г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението е обжалвано от ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли предявения иск. Излага се възражение за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че при изчисляването на ГПР по кредита е следвало да включи като разход посочените в договора за кредит суми за застрахователна премия. Изтъква се, че разходите за сключване на застрахователен договор /стойността на застрахователната премия/ са част от общите разходи по кредита само, ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. Когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита /потребителят може сам да избере дали да сключи застраховка/, то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита и не се включват в 1 изчисляването на ГПР. Въззивникът счита за неправилен изводът на съда, че банката предлага продуктите си под условието, че потребителят е задължен за сключи застраховка по кредита. Изтъква в тази връзка, че процесът по обработка на заявление за отпускане на кредит, независимо чрез кои канали за отпускане на кредит се прави, протича при информираност на потребителя за предлаганите услуги, в това число и застраховка, и само и единствено с негово съгласие. В договора били описани ясно и разбираемо разходите по кредита, които потребителят трябва да плати – ГПР в размер на 41,15%, като в тези разходи не е включена застрахователната премия, която не е задължителна за потребителя, за да получи кредита, но стойността на същата е ясно посочена. Поддържа се, че сключването на процесната застраховка не противоречи на добрите нрави или на ЗПК. Излага се и довод, че дори и реалният ГПР да надминава размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, това не води до недействителност на процесния договор за кредит, а недействителна би била единствено съответната клауза.

Въззиваемата страна В. К. И. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В. К. И.

/наименувана „жалба”/ срещу „Ти Би Ай Банк” ЕАД, в която същата твърди, че на 16.12.2021 г. изтеглила от банката кредит в размер на 4000 лв. Твърди, че при подписване на договора не била уведомена, че за тези 4000 лв. за 5 годишен срок трябва да върне лихва от 15059,43 лв., и ако е знаела това, не би подписала договора. Твърди, че до м. ноември 2022 г. върнала получените 4000 лв., а впоследствие, чрез изтегляне на друг кредит от „КБС Банк” заплатила и лихвите. Отправя искане да й бъде възстановена платената лихва. С уточнителна молба ищцата сочи, че по нейни изчисления „Ти Би Ай Банк” е взела лихва в размер на 2730 лв., и иска тази сума да й бъде възстановена, тъй като е погасила предсрочно кредита. С допълнителна уточнителна молба ищцата твърди, че освен изтеглените 4000 лв., са й взели още 5137 лв., след което по застраховка „Кардиф” е била възстановена сума от 1820 лв. Сочи, че е била подведена от банката относно размера на лихвата, като в действителност са й взели лихва от 3337 лв. Иска да й бъде върната сумата 3337 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2023 г. – датата на подаване на исковата молба.

С писмения си отговор ответникът „Ти Би Ай Банк” ЕАД оспорва иска. Твърди, че на 16.12.2021 г. е сключил с ищцата договор за потребителски кредит № 7053236136, по силата на който е предоставил кредит в общ размер 6351,40 лв. Общият размер на кредита бил образуван от размера на главницата от 4000 лв. и включена застрахователна премия в размер на 2351,40 лв. Сумата следвало да бъде погасена на 60 месечни вноски съгласно погасителен план. Твърди, че кредитът бил погасен в условията на пълно предсрочно погасяване към 25.01.2023 г. Изтъква, че сключването на застраховката не е задължително условие за отпускането на кредита, поради което застрахователната премия не се включва в общите разходи по кредита, но същата е включена в главницата, която е компонент на ГПР.

Кредитополучателят изрично е декларирал избора си на тази допълнителна услуга – застраховката. Сочи, че платената от кредитополучателя премия в размер на 2351,40 лв.

2 покрива рисковете по застрахователна програма „Защита на плащанията” и по застрахователна програма „Защита на сметките”. За потребителя съществувала възможност сам да избере някоя от услугите, предлагани от кредитора или друга услуга, с различен застраховател, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с въведените от страните доводи и възражения, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата исковата сума от 3337 лв., като платена при липса на основание – въз основа на недействителна клауза от договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По делото е безспорно установено, че на 16.12.2021 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 7053236136, по силата на който кредитодателят „Ти Би Ай Банк” ЕАД се задължил да предостави на В. К. И. паричен кредит в размер на 4000 лв. със срок на погасяването 25.12.2026 г., при годишен лихвен процент 41,15% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,02 лв. В договора е посочено, че кредитополучателят дължи застрахователна премия в общ размер от 2351,40 лв., включваща: 1751,98 лв. по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/” и 599,42 лв. по застраховка „ BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/”. Посочено е, че общият размер на кредита е 6351,40 лв. Съгласно погасителния план кредитът следва да се погаси на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 250,99 лв., като общият размер на дължимата от кредитополучателя сума по кредита е 15059,43 лв.

Не е спорно между страните, че ответницата е получила сумата по кредита в размер на 4000 лв.

От съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него се установява, че в размера на главницата, като част от всяка месечна погасителна вноска, се включва стойността на отпуснатата сума от 4000 лв. и застрахователната премия в общ размер на 2351,40 лв., или общият посочен размер на главницата е 6351,40 лв. Върху така определената главница е начислявана възнаградителна лихва, като общият размер на погасителните вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, възлиза на сумата 15059,43 лв. Установено е от приетото заключение на ССчЕ, че към 20.01.2023 г. ответницата е извършила плащания по кредита в общ размер на 9140,97 лв. С тази сума са погасени: договорна лихва от 2730,33 лв., главница от 6351,40 лв. и такса от 58,69 лв.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправни клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, респ. за неговата нищожност, съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали такива възражения за въведени от страните, респективно съдът не е обвързан и от конкретно изложените основания за недействителност на договора или отделни клаузи от него.

3

Изрично в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и съответствието на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл.

3 от ЗЗД. При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие.

В чл. 11, ал. 1 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит.

Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно чл. 10, пар. 2, б. „ж” от тази директива договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за 4 кредит, и всички допускания, използвани при изчисляването на този процент. В чл. 23 от същата е предвидено, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Съгласно решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива.