Решение № 4406 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4406 гр. С., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110204239 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., с. Б., ул. „К.“ № 17, подадена чрез адв. Е. К. от САК, срещу заповед за задържане на лице рег. № 225зз-024 от 24.02.2024 г., издадена от полицейски служител В. К.

Ц. – командир на отделение в група „ООР“ при 01 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“.

С жалбата се отправя искане до съда да отмени оспорената заповед за задържане като незаконосъобразна, постановена в противоречие на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Б. З., редовно уведомен, не се явява. Явява се редовно упълномощения й процесуалния си представител – адв. К., която моли съда да уважи жалбата и да отмени в цялост процесната заповед за задържане като незаконосъобразна. Защитата счита, че изложеното 1 като основание за задържане в заповедта не се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане за разноски, за които представя списък.

Ответникът – В. К. Ц. – полицейски орган при 01 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява.

СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. Михайлова, която оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваната заповед за задържане. Сочи, че задържането в случая е било необходимо с цел преустановяване и разследване, тъй като са били налични основателни данни за извършено престъпление по смисъла на НК. В тази връзка заявява, че задържането е правилно и съобразено с целта на закона.

Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди заповедта за задържане като законосъобразна и правилна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От приложената административна преписка се установява, че жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа на 24.02.2024 г. в 11:05 часа въз основа на оспорената заповед за задържане на лице рег. № 225зз-224 от 24.02.2024 г. В същата е посочено, че издателят

В. К. Ц. изпълнява длъжност „командир на отделение“ в група „ООР“ при 01 РУ – СДВР, а правните основания за издаването са чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Според изложените в заповедта фактически основания за издаването , жалб. С. Б. З. е била задържана на 24.02.2024 г. в 11:05 часа в гр. С. за „проверка извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, управление на МПС след употреба на наркотични вещества (кокаин) и чл. 354а от НК държане на наркотични вещества на бул. „В. Л.“ пред № 67“. При задържането на жалбоподателя са 2 били разяснени правата й. Извършен й е обиск на 24.02.2024 г. в 14:30 часа, а в 10:45 часа на 25.02.2024 г. жалб. З. е била освободена.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски служител В.

К. Ц. – командир на отделение в група „ООР“ при 01 РУ – СДВР – компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на 3 мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

4

В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление, а като фактическо основание е посочено „проверка извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, управление на МПС след употреба на наркотични вещества (кокаин) и чл. 354а от НК държане на наркотични вещества на бул. „В. Л.“ пред № 67“. По настоящото дело е приложен препис от АУАН, какъвто впрочем бил връчен и на жалбоподателя при неговото задържане, като в акта са развити фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на процесната заповед, а именно управлението на МПС на горепосочените време и място от страна на жалбоподателя след употреба на наркотично вещество кокаин, установена с „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARME-0069, проба № 077. От изложеното се налага изводът, че на жалбоподателя е била незабавно предоставена информацията за престъпното деяние, в извършването на което е била заподозряна, както и основанията за задържането й с оспорваната заповед. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният акт е надлежно мотивиран, спазени са административнопроизводствените правила по издаването му и не са налице предпоставки за отмяната му на процесуално основание.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която съгласно ЕКПЧ съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по изключение съобразно чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, 5 установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по смисъла на чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал.

1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за извършено престъпление.

Необходимо е само да се констатира наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство.

Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането. Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й. Установяването на данните е в тежест на административния орган.

Съдът приема, че фактите, обосновали задържането, са изложени в достатъчен обем. Като причина е посочено – „проверка извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, управление на МПС след употреба на наркотични вещества (кокаин) и чл. 354а от НК държане на наркотични вещества. Видно от посоченото в АУАН и от приетите по делото доказателства, на 24.02.2024 г. жалбоподателят С. Б. З. е управлявала лек автомобил „****** ****“, с рег. № ********, собственост на Д. Т. З., като пред № 67 на бул. „В. Л.“ при извършена проверка с „Дръг тест 5000“ с фабр.