Решение № 534 от 25.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Кюркчиев при участието на секретаря Антоанета Н. С. като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело № 20231100101604 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21, ал. 4 от СК.

Ищецът В. М. Д., поддържа твърдение, че на 30.01.1993г. сключил с ответницата М. И. И. граждански брак, който бил прекратен като правна последица на бракоразводно решение, постановено по гр.д. № 24126/2021г. По време на брака си с ответницата, ищецът закупил ограничено вещно право на строеж върху следния обект Апартамент 12-13, на трети етаж, в жилищна сграда с магазини, ателиета и подземен гараж, изграждаща се в УПИ V-221, 221а от кв. 114, по плана на гр. София, м. „Гео Милев“, представляващ с площ 118.40 кв. м., заедно с Мазе № 12, с площ от 4.70 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с прилежащите към апартамента 12.75/359 ид. части от подземен гараж, с площ 359 кв. м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Слатина, ул.

„********.

В исковата молба се поддържат твърдения, че към датата на подписване на договора за покупко- продажба, обективиран в Нотариалния акт за покупко1 продажба на правото на строеж № 92, том I, peг. № 3738, дело № 83 на нотариус Е.Е. - 30.07.2010 г., страните по делото са били в трайно установена фактическа раздяла, започнала още през 2007г., като считано от този момент между двамата съпрузи не е имало общност, както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, грижите за домакинството и за децата били полагани само от ищеца.

При подписването на договора за покупко-продажба на правото на строеж била заплатена сумата 42 500 лв., а останалите суми били плащани периодично - при завършване на различните етапи от строителството на сградата. Според ищеца, всички плащания по сключения договор, в общ размер на приблизителна сума от 150 000 лева, включващи цената на правото на строеж и цената на изграждането и довършването на обектите били извършени с негови лични средства, набрани от дивиденти, получени при разпределението на печалбата на търговско дружество „СКВ-05“ ООД, в което той самият бил съдружник, но били използвани и други суми с личен характер, които били получени от него на лично основание, когато страните – ищецът и ответницата в настоящия процес, били в ситуация на трайно установена фактическа раздяла. За изплащането на строителството били вложени и средства от лични заеми, сключени след подписването на нотариалния акт и по време на фактическата раздяла между страните и които били лично погасени от ищеца, в периода 2014 - 2015 г. Ответницата нямала никакъв принос към придобиването на недвижимия имот, както поради установената фактическа раздяла между страните към този момент, така също и поради факта, че в периода от 2007 г., същата не е участвала със средства в семейния бюджет, разходвала средства само за свои лични нужди и не е полагала и грижи за родените по време на брака деца. Твърдението за ситуацията на фактическата раздяла за посочения период, според ищеца е бил признат лично от ответницата - в съдържанието на подадената от нея молба за развод, а същата е била възприета като основание за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака в решението на съда, постановено по гр. д. № 24126/2021 г. на СРС, 84 с-в. Допълнителен факт, подкрепящ тезата на ищеца бил този, че считано от началото на 2010 г., ищецът е установил лична връзка и фактическо съжителство с лицето С.Г., от която връзка имало дори родено дете.

Ответницата предявила иск за делба на описания недвижим имот, с 2 твърдения, че същият е придобит по време на брака между страните при режим на съпружеска имуществена общност, което обстоятелство мотивирало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

По изложените съображения и предвид установената в нормата на чл. 21, ал. 3 от СК презумпция за наличие на съвместен принос при придобиване на недвижимия имот, в периода след сключване и преди прекратяване на бракаищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същият е изключителен собственик на следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 12-13, на трети етаж, с площ 118.40 кв. м., състоящ се от антре, спалня, дневна с кухненски бокс, две бани с тоалетни, мокро помещение, дневна с кухненски бокс, спалня и две тераси, заедно с МАЗЕ № 12, намиращо се в сутерена на сградата, с площ от 4.70 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с прилежащите към апартамента 12.75/359 ид. части от подземен гараж, с площ 359 кв. м., разположен в сутерена на сградата, на кота - 2.40, а съгласно схема, издадена от АГКК представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 г., с адрес: гр. София, р-н Слатина, ул.

„********, с идентификатор ***, поради влагане на лични средства при придобиването му, без принос от страна на ответницата.

С оглед изхода на делото, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати направените съдебни разноски.

Ответницата М. И. И. оспорва иска и поддържа становище за неговата неоснователност. Чрез отговора на исковата молба, тя оспорва твърденията на ищеца, че с негови лични средства била заплатена сумата от 42 500 лева - за закупуване правото на строеж на процесния недвижим имот, както и че впоследствие, в периода на строителството на имота, ищецът бил е заплащал с лични средства и на вноски строителството на имота. Сочи се, че ищецът обективно не би могъл да има доходи, с които да придобие процесното жилище, тъй като от началото на 90-те години работел само епизодично, а двамата с ответницата живели заедно в апартамент на нейните родители и имали две деца, за които финансово се е грижила изцяло тя и родителите й.

Твърди, че за разлика от ищеца, тя винаги е имала трудова заетост, която й осигурявала доходи, а ползвала и финансова помощ от своите родители, 3 поради това, че съпругът не се грижел финансово за семейството, нито за разходите на децата, а задоволявал единствено собствените си финансови ежедневни нужди.

Точно това обстоятелство, впоследствие станало и причина да се стигне до фактическа раздяла между съпрузите, тъй като ответницата и родителите на практика трябвало да издържат ищеца. Ответницата твърди, че споменатата в исковата молба сума от 42 500 лева, заплатена за покупката на правото на строеж, обективирано в нотариален акт № 92, том I, peг. № 3738, дело № 83 от 30.07.2010 год. на нотариус Е.Е., в действителност била предоставена за плащане на купувача именно от нейните (на ответницата) родители. В тази връзка сочи, че процесната сума в размер на 45 000 лева била предадена на ответницата от нейната майка Лиляна И., която, за да набави сумата, продала свои наследствени златни монети (златни дукати). Твърди се, че впоследствие, за да бъдат платени следващите дължими вноски към продавача „ТАРГЕТГРУП“ ЕООД ответницата била принудена да продаде свой собствен апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, на бул. „Цариградско шосе“, бл. № 13, за сумата от 106 300 лева, която продажба била обективирана в Нотариален акт № 47, том II, рег. № 04890, дело № 0222/2011г. на нотариус В.Б.. С получената сума от продажбата, ответницата изплатила изцяло строителството на процесния недвижим имот, а парите били предавани на управителя на „Таргетгруп“ ЕООД в брой и физически от ищеца, единствено поради факта, че двамата мъже били добри познати. Всяка от предадените суми обаче, ищецът получавал лично и в брой от ответницата, която в онзи момент била разполагала с получената от продажбата сума. След изплащане на апартамента - в края на 2012 г. и особено през 2013г. отношенията между съпрузите се влошили и се стигнало до фактическа раздяла помежду им. По изложените съображения, ответницата прави възражение, че ищецът ням, защиото и обективно не би могъл да има никакъв принос за придобиване на процесния недвижим имот, като се има предвид, че не е разполагал с източник на призобиване на необходимите средства, а произходът на средствата за придобиването на имота принадлежали изключително на ответницата, включително дарената сума от родителите , която била в размер на 45 000 лева и продаденото от ответницата лично жилище на същата за сумата от 106 300 лева. При изложените фактически твърдения, ответницата моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск и 4 претендира и за присъждане на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните и въз основа съдържанието на Решение от 15.02.2022г. на 84 с-в при СРС, настоящия съдебен състав приема за установено, че гражданският брак между ищеца и ответницата е бил сключен на 30.01.1993г., че причината за дълбокото и непоправимо разстройство е фактическата раздяла между съпрузите, настъпила /преди около 10 години /цит./, тоест през 2012г. както и че с влизане в сила на споменатото съдебно решение, бракът е бил прекратен, считано от 15.03.2022г. без да бъдат изрично уредени отношенията по повод придобитото по време на брака имощуство.

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за покупкопродажба на право на строеж № 92, том I, рег. № 3738, дело № 83 от 30.07.2010г. установява съдържанието на сключения договор между „Таргетгруп“ ЕООД в качеството на прехвърлител и В. М. Д. в качеството на приобретател на правото на строеж на обособен обект, представляващ АПАРТАМЕНТ 12-13, на трети етаж, в жилищна сграда с магазини, ателиета и подземен гараж, изграждаща се в УПИ V-221, 221а от кв. 114, по плана на гр.

София, м. „Гео Милев“, представляващ с площ 118.40 кв. м., заедно с Мазе № 12, с площ от 4.70 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с прилежащите към апартамента 12.75/359 ид. части от подземен гараж, с площ 359 кв. м., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Слатина, ул. „******** (процесния апартамент), за сумата от 42 500 лева, която сума продавачът заявява, че е получил от купувача преди подписване на обективирания в същия нотариален акт договор.

Приетия като доказателство препис от Удостоверение № 316/29.03.2016г. за въвеждане на строеж в експроатация мотивира извода, че прехвърленото право на строеж е било реализирано и сградата, постояне на адрес гр. София, р-н Слатина, ул. „******** е била предадена в експлоатация т.е. че процесният апартамент също е предаден в експоатация в датата на издаване на 5 удостоверението.

Приетото като доказателство по делото писмо с изх. № 20-46-9#1 от 09.02.2024г. на ТД на НАП Велико Търново сочи, че в електронния масив на този орган не са открити данни за платени дивиденти на дружеството „СКВ05“ ООД с БУЛСТАТ 131447025, за периода от 2007 до 2009г.

Приетото като доказателство по делото писмо с изх. № 1473-06-69 от 11.05.2024г. на ТД на НАП София- Офис „Изток“, сочи, че в електронния масив на този орган са открити данни за плащания по данъчно осигурителната сметка на В. М. Д. за периода от 2007 до 2009г. с код 111511 /данък върху дивидент и ликвидационни дялове/.

Приетите като доказателства извлечение от банковите сметки на В. М. Д. в „Централна кооперативна банка“ АД съдържат данни, отнасящи се до движението на парични средства по сметките на ответника, за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г.

Споменатите по горе документи са обект на анализ за допуснатата съдебноикономическа експертиза, изготвена от вещо лице С. И., което предлага следните аналитични изводи относно настъпилите правно- релевантни факти: