Решение № 96 от 31.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С.З., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Ат. Танева при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Р. Ат. Танева Търговско дело № 20235500900382 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и акцесорни претенции с правно основание чл. 497, ал.1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 11.04.2023 г., около 09,05 часа на път *** км. 3+500, пред гр. В.Т. е настъпило ПТП между МПС с модел „Ш.", марка „О.“, рег.№ ***, управлявано от Х.С., ЕГН ********** и товарен автомобил с марка ***, с peг. № ***, управляван от Г.К.. Описва се следния механизъм на настъпване на пътния инцидент: при движението на лек автомобил „Ш.“, марка „О.“, рег.№ *** с посока от гр. С.З. към гр. В.Т., водачът му Х.С. предприема маневра изпреварване без необходимата видимост, при което се удря в насрещно движещия се товарен автомобил ***, с peг. № ***. Вследствие на удара е починал водача на лекия автомобил и тежко е пострадала пътничката в автомобила Р. Г. И..

Твърди се, че причина за настъпването на пътния инцидент са действията на водача на МПС с модел „Ш.“, марка „О.“, peг. № ***, управлявано от Х.С., ЕГН **********, който нарушил множество правила за движение по пътищата, визирани в ЗДвП. По случая е образувано досъдебно производство ЗМ № 390/2023 г. по описа на РУ „Полиция“ гр. В.Т., съответно пр.пр. № 1371/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура В.Т..

Непосредствено след катастрофата ищцата Р. И., е откарана по спешност от екип на *** в много тежко общо състояние, без спомен за случилото се, дезориентирана, където й е оказана първа помощ. Хоспитализирана е в Отделението по анестезиология и интензивно лечение за периода от 11.04.2023 г. до 11.05.2023 г. Поставена е диагноза Травматичен шок.

Травматичен субдурален кръвоизлив без открита вътречерепна травма.

1

Множество счупвания на ребра, закрито счупване на лакътната кост, мозъчно сътресение със загуба на съзнание и др. Предприето е продължително и комплексно лечение.

След извършване на прегледи от специалисти и направена образна диагностика, лекарите са установили, че вследствие на катастрофата Р. И. е получила: субдурален хематом в дясно темпорално в твърдата мозъчна обвивка: кръвотечение от ляво ухо, мас ефект 5 мм., оформени контузионни огнища в дясно с размери 26/26 и оптична плътност 68 ХЕ и париетално 14/10 мм фрактура базис краний синистра. мозъчен едем, подкожен хематом в ляво, малък плеврален излив в ляво и дясно, пневмоторакс. множество счупвания на ребра, счупен лакът и др.

Поради неефективна механика на дишането, обилно повръщане, след почистване на горни дихателни пътища, лекарите са предприели и направили ендотрахиална интубаиия. Пострадалата е поставена на седация с тиопентал, канюлирана. Направена й е също така репозииия на фрактурата на дясната предмишница, като е наложена гипсова имобилизация.

При опит от страна на лекуващите я лекари реаниматори и анестезиолози да бъде екстубирана, същите са установили, че Р. И. има пареза на гласните връзка, което е наложило на 28.04.2023 г. да бъде направена трахеостомия. Дишането се осъществявало през трахеостомна канюла и изкуствен нос.

На 11.05.2023 г. ищцата Р. И. е насочена и транспортирана с линейка до *** гр. С.З. за продължаващо лечение. След проведена консултация с национален консултант, пострадалата е хоспитализирана в Отделението по УНГ- КАИЛ за периода от 11.05.2023г. до 26.05.2023 г. Поставена е диагноза парализа на гласните връзки и ларинкса. На 18.05.2023 г. е направена операция- ревизия на трахеостомията.

По време на болничния престой, Р. И. е търпяла интензивни и продължителни болки и страдания. Търпи ги и в настоящия момент и ще ги търпи в бъдеще. Не е можела да говори и да се храни самостоятелно за дълъг период от време, а е приемала само медикаменти. Хранела се е посредством вливания на системи. И към настоящият момент, ищцата изпитва затруднения при говорене, налага се за нея денонощно да се грижат близки от семейството й- съпруг, син и майка. Вече шести месец не ходи на работа, за което са й издадени болнични за временна неработоспособност.

Предстои на пострадалата да бъде освидетелствана пред експертна комисия на ТЕЛК.

Твърди се, че влошеното здравословно състояние на Р. И. се отразява изключително зле на психиката й. Тя е силно подтисната и не вижда смисъл да живее. Неудобно й е, че се налага да натоварва семейството си с финансиране на лечението й и постоянни грижи за нея с оглед безпомощното й състояние.

Изпитва силен стрес и страх, вследствие на изживения инцидент, чувства се тревожна и изнервена, като е нарушена способността му да спи. Изпаднала е в 2 депресия, тревожна е и често плаче, отказва да контактува с хората и е силно обезпокоена, дали ще се възстанови нормалния й начин на живот.

Изключително негативно се е отразила катастрофата не само на физическото здраве на пострадалата, но и на психическото.

Освен това, за лечението си пострадалата Р. И. направила и имуществени разходи, възлизащи на 565,84 лв., необходими за закупуване на лекарства и медицински изследвания.

Видно от приложените документи - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от интернет страницата на Гаранционен фонд, към датата на ПТП-то отговорността на водача на МПС с модел „Ш.“, марка „О.“, рег.№ ***, е била застрахована със застраховка “Гражданска отговорност” в **, със застрахователна полица № BG /22/122001187544 , валидна до 21.04.2023 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ на 17.05.2023 г. ищцата завела пред *** щета за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди. Образувана е ликвидационна преписка щета 0000-1000-03-23-7364/17.05.2023Г.

Предвид гореизложеното, е направено искане *** да бъде осъдено да заплати на Р. Г. И. застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на същото.

Законната лихва се претендира от датата, следваща датата на която е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.

В случай, че бъде уважен иска за неимуществени вреди, е направено искане *** да бъде осъдено да заплати на Р. Г. И. застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 361,88 лева, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на същото. Законната лихва е дължима от датата, следваща датата на която е изтекъл предвидения в КЗ тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.

Претендират се направените от ищцата разноски във връзка с настоящото дело.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове и заявява, че счита същите за допустими, но едновременно с това са неоснователни и ги оспорва, както по основание, така и по размер.

Заявява, че предявените искове за неоснователни. Счита, че ответникът не дължи претендираните от ищеца суми, подробно описани в исковата молба, предвид на следното:

Оспорва се вината на Х.С. (за когото се твърди в исковата молба, че е управлявал МПС, станало причина за осъщественото ПТП), в качеството му на водач на застрахованото МПС, тъй като липсва влязла в сила присъда, 3 наказателно постановление или друг акт, установяваш по категоричен начин вината на последния.

Оспорва предявените искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътнотранспортно произшествие за ищеца са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира представените медицински документи за крайно недостатъчни за доказване на търпените увреди.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил с peг.№ *** - Х.С..

Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намираме представените по делото документи за крайно - недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у ***, твърдени от процесуалния представител на ищеца и по начина изложен в исковата му молба.

Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Не споделя становището, че представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 142/11.04.2022г представлява официален свидетелстващ документ. Заявява, че същият не е съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско законодателство, а именно липсва схема на процесното ПТП, което води след себе си до нарушение във формата му на издаване. Счита, че този протокол не представлява официален свидетелстващ документ и го оспорва в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП като едновременно с това твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него. Посочва, че когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена 4 сила за механизма на настъпване на произшествието. Посочва, че в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента.

При условия на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените уведи, то забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания, предхождащи ПТП-то заболявания и настъпили други случайни събития.

Посочва, че от обстоятелствената част на исковата молба не става ясно и какви травматични увреди е претърпяла ищцата – „множество счупвания на ребра“ - леви или десни, кои по ред, колко и какви са счупванията (спукване, счупване, отделяне на костен сигмент) не става ясно; „счупване на лакътна кост“ - лява или дясна няма яснота.

Оспорва изпяло твърдението, че ищеца е получил телесна увреда – „мозъчно сътресение със загуба на съзнание“ и че тази увреда е следствие от пътния инцидент, осъществен на 11.04.2023г. Посочва, че в нито един от представените медицински документи не се откриват данни за такава увреда, както и че нито в посочената епикриза, нито в друг документ е поставена диагноза „мозъчно сътресение“ по отношение на ищеца.

В подкрепа на твърденията за настъпили други „случайни събития“ са и представената от процесуалния представител на ищеца Епикриза ИЗ 4717, от която се установява по безспорен начин, че ищцата И. е постъпила в болничното заведение на 11.04.2023г, като и й е направена ендотрахеална интубация, а на 20.04.2023г под ОИА й е направена средна трахеостома на ниво 2-3 трахеален прешлен и е поставена трахеална канюла. При опит за екстубация е установена пареза на гласни връзки. Посочва, че при така описаната фактическа обстановка в исковата молба може да се направи правно обоснования извод, че ако в спешното отделение в гр.В.Т. при интубацията на ищцата са били засегнати гласните връзки на И., при което е налице фрапираща лекарска грешка по отношение на лечението на ищеца, което е довело след себе си до усложнения в здравословното му състояние и удължаване на възстановителния период, за което не следва да отговаря ответника и по отношение на него не следва да бъде ангажирана деликтната отговорност, в качеството му на застраховател по полица ГО.