Определение № 252 от 30.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500612 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 2814/17.04.2026г. А. Й. К., чрез адв. В. М., въззивник по делото, е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение № 38/10.03.2026г. в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, в полза на въззиваемата страна – С. А. в размер на 1000 евро. Изложени са доводи, че присъденото адвокатско възнаграждене е прекомерно и несъразмерно високо спрямо минималния обем на реално положения от процесуалния представител труд и сложност на делото. Посочва, че процесуалния представител на въззиваемата е депозирал отговор на жалбата извън срока по чл.263 ГПК; пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно заседание; във въззивното производство не е осъществена защита по предявените шест иска.

По подробно изложени съображения моли да се измени решението, като в полза на въззиваемата страна се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от легитимирано лице. С оглед на това същата е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 38/10.03.2026г., с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, предвид представения договор за правна помощ и доказателства за плащане, съдът е присъдил в полза на въззиваемата страна А. сторените в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро.

1

Присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 58% от посочените в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. препоръчителни размери на адвокатските възнаграждения. Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира, за неоснователни възраженията на молителя, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно и в необоснован размер. При преценката относно справедливостта и обосноваността на размера на адвокатското възнаграждение, съдът е взел предвид, че процесуалният представител на въззиваемата е депозирал отговор на въззивната жалба, депозирал е писмено становище по направените от въззивника с допълнителна молба доказателствени искания, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, в което е изразил становище по същество на правния спор.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно присъдените на въззиваемата страна С. А. разноски, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Й. К., чрез адв. В. М. за изменение на постановеното по делото решение № № 38/10.03.2026г. в частта му относно присъдените в полза на С. Ф. А. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500612 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 2814/17.04.2026г. А. Й. К., чрез адв. В. М., въззивник по делото, е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение № 38/10.03.2026г. в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, в полза на въззиваемата страна – С. А. в размер на 1000 евро. Изложени са доводи, че присъденото адвокатско възнаграждене е прекомерно и несъразмерно високо спрямо минималния обем на реално положения от процесуалния представител труд и сложност на делото. Посочва, че процесуалния представител на въззиваемата е депозирал отговор на жалбата извън срока по чл.263 ГПК; пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно заседание; във въззивното производство не е осъществена защита по предявените шест иска.

По подробно изложени съображения моли да се измени решението, като в полза на въззиваемата страна се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от легитимирано лице. С оглед на това същата е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение № 38/10.03.2026г., с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, предвид представения договор за правна помощ и доказателства за плащане, съдът е присъдил в полза на въззиваемата страна А. сторените в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро.

1

Присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 58% от посочените в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. препоръчителни размери на адвокатските възнаграждения. Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира, за неоснователни възраженията на молителя, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно и в необоснован размер. При преценката относно справедливостта и обосноваността на размера на адвокатското възнаграждение, съдът е взел предвид, че процесуалният представител на въззиваемата е депозирал отговор на въззивната жалба, депозирал е писмено становище по направените от въззивника с допълнителна молба доказателствени искания, явил се е в проведеното открито съдебно заседание, в което е изразил становище по същество на правния спор.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно присъдените на въззиваемата страна С. А. разноски, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Й. К., чрез адв. В. М. за изменение на постановеното по делото решение № № 38/10.03.2026г. в частта му относно присъдените в полза на С. Ф. А. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2