Решение № 229 от 25.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 209 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 495/2022 г. по описа на РС – Ботевград са отхвърлени предявените от С. М. И., Ц. И. Д. и М. И. И. срещу М. И. Г., Л. И. В. и П. К.

В. обективно и субективно /активно и пасивно/ съединени искове за обявяване нищожността поради привидност на договор за дарение на недвижим имот, сключен между М. И. Г. като дарител и Л. И. В. и П. К. В. като дарени с нотариален акт № 66, том I, рег. № 1085, дело № 54/2021 г. от 29.03.2021 г. на нотариус Яна Донкова с рег. № 552 по РНК и район на действие - съдебният район на PC-Е. и за признаване на С. М. И., Ц. И. Д. и М. И. И. на правото на изкупуване на 1/12 ид. ч. от урегулиран поземлен имот № VIII-623 в кв. 61, находящ се в гр. Е., ул. „Й.К.” № 9, целият с урегулирана площ от 470 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ № VII-623 и УПИ № IX-625, заедно с 11/12 ид. ч. от построената в имота масивна жилищна сграда, изградена в груб строеж, със застроена площ от 105.00 кв. м. С решението са присъдени разноски в полза на ответниците.

Решението е обжалвано изцяло от ищците в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

От ответниците в първоинстанционното производство са постъпили отговори на въззивната жалба, в които същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на 1 решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Систематизирани, фактическите твърдения на ищците са следните: Ищците и ответницата М. И. Г. имат общ наследодател - М.И.Г., който е бил собственик на дворно място в гр. Е., понастоящем съставляващо урегулиран поземлен имот № VIII-623 в кв. 61, находящ се в гр. Е., ул. „Й.К.” № 9, целият с урегулирана площ от 470 кв. м., при граници: от две страни улици, УПИ № VII-623 и УПИ № IX-625, като понастоящем в парцела са построени две сгради – едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м. и масивна двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, с площ от 107.05 кв. м.

Ищцата С. М. И. и двамата й братя – И.М.Г. /наследодател на ответницата М. И. Г., която е негова дъщеря и единствен наследник/ и Е.М.Г. са деца на общия наследодател М.И.Г..

Е.М.Г. с договор за продажба е прехвърлил на ищцата С. М. И. по време на брака й с И.Н. И. своята 1/3 ид. ч. от описания УПИ и построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м., като след смъртта на И.Н. И. негови наследници по закон, освен съпругата му С. М. И., са и децата им – ищците Ц. И. Д. и М. И. И.. Масивната двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, с площ от 107.05 кв. м., е построена от наследодателя на ответницата М. И. Г. - И.М.Г. /починал през 2018 г./, след смъртта на неговите и на С. М. И. и Е.М.Г. родители. Сградата не е нанесена в кадастралния и регулационен план, построена е в нарушение на одобрения от Община Е. архитектурен и конструктивен план и е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. За тази сграда /както и за 1/3 ид. ч. от УПИ № VIII-623 и от едноетажната жилищна сграда със застроена площ от 78 кв. м., построена в парцела/ ответницата М. И. Г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство. Впоследствие с нотариален акт от 29.03.2021 г. дарила на останалите двама ответници при равни дялове 1/12 ид. ч. от УПИ VIII-623 и от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, с площ от 107.05 кв. м., а с нотариален акт от същата дата и следващ по пореден номер нотариалния акт за дарение продала на същите останалата, притежавана от нея, 1/12 ид. ч. от УПИ VIII-623, както и 11/12 ид. ч. от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, изградена в груб строеж, с площ от 107.05 кв. м. Правното твърдение на ищците е, че договорът за дарение е нищожен поради привидност, като със същия се прикрива договор за продажба. Наведено е и правно твърдение за заобикаляне на закона при сключване на договора за дарение, но самостоятелни искове за обявяването му за нищожен на това основание не са предявени, в хода на делото е наведено и правно твърдение за липса на основание на договора за дарение предвид безвъзмездността на дарственото разпореждане и липсата на близки отношения между продавача и купувачите /и са правени доказателствени искания в тази връзка/, но самостоятелни искове за обявяване на договора за нищожен на това основание също не са предявени. В хода на делото са навеждани и фактически твърдения /и правени 2 доказателствени искания за установяването им/, че масивната двуетажна жилищна сграда с площ от 107.05 кв. м. не е строена от наследодателя на ответницата М. И. Г., а с общи усилия на наследниците, които твърдения не съответстват на първоначално изложените в исковата молба твърдения относно построяването на тази сграда.

Ответниците оспорват исковете, като защитата им се основава на следните фактически и правни твърдения /в резюме/: Дарението на идеална част от частта на дарителя, последвано от продажба на останалата, притежавана от него, идеална част, не следва само на това основание са се приема за нищожно, като в този случай не е налице заобикаляне на закона, тъй като се постига резултат, който не е забранен от закона /законът не забранява идеална част от имота да бъде придобита от трето на съсобствеността лице/. В тази връзка ответниците се позовават и на задължителна съдебна практика. Освен това ответницата М. И. Г. е индивидуален собственик на изградената в груб строеж масивна жилищна сграда с площ от 107.05 кв. м., а съсобственост по наследство между нея и ищците е налице само по отношение на парцела и другата построена в него сграда /едноетажната, с площ от 78 кв. м./, при което е налице т. нар. „хоризонтална“ етажна собственост по отношение на сградите, а дворното място е обща част, съответно чл. 33 ЗС не намира приложение при отчуждаването на идеалната част на М. И. Г. от парцела, а чл. 66 вр. чл. 33 ЗС не намира приложение при отчуждаването на сградата, индивидуална собственост на М.

И. Г.. В тази връзка ответниците също се позовават на съдебна практика, вкл. задължителна такава.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, от доказателствата по делото /обсъдени надлежно от първоинстанционния съд, поради което не се налага обсъждането им и от въззивния съд/ не се установява договорът за дарение да е привиден. В тази връзка въззивният съд на основани чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва само да се добави следното: Привидната сделка се характеризира със съдържанието на волеизявлението /съгласието при двустранните сделки/, което логически може да се раздели на две части – с едната част от него се изразява желание за сключване на сделка, затова волеизявлението по привидната сделка следва да отговаря на всички изисквания за действителната сделка, а с другата част на волеизявлението са заявява изрично, че не се иска правното действие на първата част на волеизявлението /съгласието/.

В случая по делото се установява надлежно съдържанието на първата част на волеизявлението, както и че то отговаря на всички изисквания за действителност на договора за дарение, липсват обаче безспорни доказателства относно наличието на втора част на волеизявлението, при доказването на което наличие би се наложил извод за привидност на сключени договор за дарение. Следва да се отбележи също, че дарението е напълно действително, дори когато е от категорията на т. нар. съвсем незаинтересовано дарение, при което дарителят не е получил нищо, не получава нищо и няма да получи нищо срещу това, което отстъпва /съответно са неоснователни доводите на ищците за липса на основание на договора за дарение предвид безвъзмездността на дарственото разпореждане и липсата на близки отношения между продавача и купувачите, което обаче въззивният съд 3 излага само за пълнота на изложението, доколкото, както се посочи, самостоятелни искове за обявяване нищожността на договора за дарение поради липса на основание не са предявени/. Доколкото в случая би могло да се мисли за порок на договора, водещ до неговата нищожност, то това би било заобикаляне на закона /в каквато насока са изложени доводи от ищците, но самостоятелни искове за обявяване на договора за нищожен на това основание не са предявени, поради което въззивният съд излага и настоящото само за пълнота на изложението/. Задължителната съдебна практика обаче /цитираното от ответниците, а също и от първоинстанционния съд ТР № 5 от 28.11./2012 г. по тълк. д.

№5/2012 г., ОСГК, чийто изводи в насока за позоваване на същото са правилни/ е категорична в насока, че дарението на идеална част от съсобствен имот, последвано от отчуждаване на останалата идеална част от имота в полза на трето за съсобствеността лице чрез възмездна сделка – продажба, не е нищожно поради заобикаляне на закона, дори целта на дарението да е била осуетяване на правото на изкупуване, доколкото чрез него не се постига забранен от закона резултат, тъй като резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона.

Следва да се отбележи, че дори да бе установена по делото привидността на договора за дарение, то изводите за неоснователност на исковете за признаване правото на изкупуване на ищците, които са същинската част на спора, не биха били различни, тъй като ищците нямат такова право независимо по какъв начин ответницата М. И. Г. е отчуждила притежаваните от нея права. Това е така, тъй като от доказателствата по делото /обсъдени надлежно от първоинстанционния съд/ се установява, че ищците и ответницата М. И. Г. са съсобственици на дворното място и едната от построените в него жилищни сгради – тази с площ от 78 кв. м., а ответницата М. И. Г. притежава в индивидуална собственост другата сграда, построена в дворното място – тази, изградена в груб строеж, с площ от 105.07 кв. м.

Първоначалните твърдения на ищците /изложени в исковата молба/, че тази сграда е построена от И.М.Г. – баща на ответницата М. И. Г., но не е нанесена в кадастралния и регулационен план, построена е в нарушение на одобрения от Община Е. архитектурен и конструктивен план и е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, а ответницата М. И. Г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за нея, както и несъответстващите им последващи твърдения /наведени в хода на делото/, че сградата не е строена от бащата на М.

И. Г., а с общи усилия на всички сънаследници, които твърдения – и първоначалните, и последващите, очевидно са изложени за обосноваване на тезата, че сградата не е индивидуална собственост на М. И. Г., а по приращение е станала съсобствена /съответно са насочени и към оборване на доказателствената сила на констативния нотариален акт на М.

И. Г. в частта досежно тази сграда/, са недоказани. От доказателствата по делото се установява, че в полза на И.М.Г. надлежно е учредено /безвъзмездно/ от съсобствениците на парцела право на строеж за построяване на жилищна сграда на два етажа съобразно с утвърден архитектурен план /с нотариално заверено заявление от 24.07.1991 г., вписано в нотариалните книги, именувано молба и адресирано до съответните специализирани органи на общинската администрация, М. Г. Г., С. М. И. и П. М. Г. в качеството си на съсобственици на дворно място от 469 кв. м., съставляващо имот пл. № 623, за което е 4 отреден парцел VIII-623 в кв. 61 с площ от 489 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, са заявили съгласието си И.М.Г. и Е.М.Г., съответно синове на първата и братя на втората и третата, да построят от свое име и за своя смета върху този парцел и парцел VII623 в кв. 61 два броя еднофамилна жилищна сграда - близнак на два етажа с приземен етаж и гаражи, съобразно утвърден архитектурен план; заявлението, именувано молба, е съставено на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./, който дава право да строят в чужд имот съпругът /съпругата/, роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; съответно по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя/. С разрешение за строеж № 17 от 25.07.1991 г. на ОбНС - Е. на И.М.Г. е разрешено да извърши строеж на едноетажна жилищна сграда в УПИ № VIII-623 в кв. 61 по плана на гр. Е., която да е със ЗП от 111.92 кв. м. съгласно одобрен проект от 24.07.1991 г. В парцела е изградена едноетажна жилищна сграда в груб строеж, на калкан с едноетажна сграда, изградена в съседния УПИ VII-623 в кв. 61 по плана на гр. Е., като впоследствие частично са извършени допълнителни работи и съгласно одобрения архитектурен проект е разрешено изграждане на еднофамилна жилищна сграда на два етажа. Със заповед № РД-15-346 от 19.07.2018 г. на кмета на Община Е. е отказано допълване на кадастралния план на гр. Е. в частта на УПИ VIII-623, кв. 61 с нанасяне на очертанията на построената в УПИ № VIII-623 в кв. 61 по плана на гр. Е. масивна двуетажна жилищна сграда съгласно представено геодезическо заснемане поради отказ на заинтересуваното лице С. М. И. да подпише акта за допълване на кадастралния план. При тези факти безспорно се установява, че бащата на ответницата М. И.