Решение № 40 от 17.02.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ловеч, 17.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200642 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 6694508 на ОД на МВР Ловеч на Р. Д. Ц., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.11.2022 г. в 13 :01 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 38+600, землището на с.Голец, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% с МПС «Фолксваген Пасат» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 126 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3574778.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателката Р. Д. Ц., която го обжалва в срок чрез адв.Г. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като в него не е ясно въз основа на какво е направен извод за наличието на повторност, не е посочено кога е влязъл в сила предходния ЕФ и за какво нарушение е бил издаден; не е посочена правилната правна квалификация, а именно привръзката на чл.182, ал.4 от ЗДвП с предходен текст от закона и 1 защо наказанието е определено в посочения размер; техническо средство, с което е засечена скоростта е използвано в присъствието на контролен орган, което противоречи на ЗДвП; липсва протокол по чл.10 от Наредба №8121з532/12.05.2015 г., както и снимка на разположение на техническото средство; липсва снимков материал към ЕФ; липсват доказателства относно годността на посоченото в ЕФ техническо средство; липсва издател на ЕФ, като излага подробни съображения. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, не се явява и адв.Г..

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката, както е отразено и в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена от ОД на МВР-Ловеч до СРС няма документ, удостоверяващ връчването на ЕФ лично на жалбоподателката. Същата твърди, че ЕФ й е връчен на 23.05.2023 г., жалбата е входирана на 02.06.2023 г. в СРС, който е прекратил образуваното производство и го е изпратил на ЛРС по подсъдност, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 126 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч за извън населено място, т.е. превишение от 36 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 90 км/ч и тя произтича от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не от пътен знак В26, като участъка от пътя, в който е заснета скоростта попада извън населено място, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 38+600, землището на с.Голец, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал.

2

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 130 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 % толеранс е 126 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема от ОПУ-Ловеч. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената извън населено място, когато скоростта не е указана с пътен знак.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, с превишена скорост от 126 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 90 км/ч.

Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 120сd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния 3 режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН 4

(ар. 189, ал. 8 от ЗДвП). Следва обаче да се отбележи, че дори да се приеме, че е приложим чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ, то от приложената по делото разпечатка от информационната система на МВР се установява, че обжалваният в електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 05.12.2022 г., а нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, е извършено на 04.11.2022 година и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние.

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същият е издаден съгласно утвърден образец, поради което не се споделят възраженията в жалбата за липсата на определени реквизити. Неоснователно е и възражението, че при връчване на ЕФ не е предоставен снимков материал, тъй като наказващият орган няма такова задължение по закон. От друга страна цялата информация относно дата и място на извършване на нарушението, автомобила, с който е извършено и стойносттите на скоростта съдържаща се в ЕФ напълно съответства на тази в снимковия материал и не може да се приеме, че без снимковия материал санкционираното лице не би могло да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 05.12.2022 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В. Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.

При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката.

5

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.

Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.» Последната, видно от събраните по делото доказателства е получила ЕФ, не е оспорила констатациите по него и не е депозирала декларация, от която да се установява, че не тя, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана нейната отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.