Решение № 9 от 27.01.2026, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Поморие, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100445 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против „Стройком“ ЕООД с ЕИК 147017819.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, за установяване на вземане на ищеца против ответника в размер в размер 1 431.96 лв., представляващо стойността на ползваните от ответника, в качеството му на абонат на ищеца с абонатен № 229710 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактура № 0043929274/25.08.2022 г., с отчетен период от 30.05.2014 г. до 09.08.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ***, търговски обект, с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, както и за установяване на вземане в размер 63.06 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законните лихви върху нея за периода от 25.09.2022 г. до 03.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 11.04.2023 г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 81/12.04.2023 г., по ч.гр.дело № 197/2023 г., по описа на РС – Поморие.

Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника адв.А. Й., е подал отговор, с който оспорва предявената претенция като неоснователна, недоказана и погасена по давност или чрез плащане, като такава прави искане съдът да я отхвърли изцяло.

1

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – юрисконсулт, който поддържа исковата претенция.

Ответникът също се представлява от пълномощника си, който поддържа застъпеното с отговора становище.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено ч.гр.дело № 197/2023 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление на ищеца, в производството по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № № 81/12.04.2023 г., срещу длъжника и ответник за процесните суми.

Ответникът и длъжник подал възражение против заповедта, поради което и с оглед указанията на заповедният съд ищецът предявява настоящата претенция, която е допустима, тъй като за ищеца е налице правен интерес от установяване на вземанията си, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Съгласно § 1, ал.1, т. 2, б.б от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас (ОУ), потребители на В и К услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Съгласно § 1, ал.1, т. 2, б.а от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, в това число нотариален акт за учредяване на право на строеж (суперфиция)-допълнителна № 170/12.12.2011 г., нот.дело № 357/2011 г., на нотариус Хр.Р. договор за предоставяне на услугите ВиК от 28.02.2013 г., заявление за проучване на нов абонат /откриване на партида“ от 29.07.2013 г., изходящо от ответника, че последният е абонат на ищеца с абонатен № 229710 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, за обект на потребление в гр.Поморие, ***, магазин 3, с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие и като такъв е надлежно легитимиран да отговаря за задълженията към доставчика.

По делото е прието като доказателството основно заключение на вещото лице инж. К. Д., по извършената съдебно-техническа експертиза, съгласно което отчет на измервателното устройство – водомер, на процесния водоснабден обект е извършен на 09.08.2022 г., като преди тази дата няма отчет защото не е осигуряван достъп до водомера на абоната, в който смисъл са и показанията на изслушаната по делото свидетелка С. Желязова С. – отчетник 2 измервателни уреди при ищеца.

Съгласно заключението изразходваното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за исковия период е 473 куб. м., като няма количества от разпределение, при стойност на посоченото количество вода в размер на исковата претенция от 1 431.96 лв., съобразно одобрените цени с Решения на КЕВР за съответния период, за която сума е издадена от ищеца и фактура № 0043929274/25.08.2022 г., препис от която е приложен по делото.

Основният спорен въпрос в производството е дали вземането на ищеца е погасено по давност.

Съгласно ТР № 3/18.05.2021 г. по т.д.№ 3/2011 г.,ОСГТК на ВКС, вземанията на водоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от падежа на задължението.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредбата), услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение“.

Както бе посочено, в случая не е начислено количество вода по разпределение /по чл.32, ал.2 от Наредбата/.

Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.

Съгласно чл.8 от Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; редът за откриване, промяна или 3 закриване на партида, включително и служебно от оператора.

В случая са налице приети /и одобрени от ДКЕВР/ ОУ на ищеца, съгласно чл.6 от които, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл.31, ал.2.

Съгласно чл.30, ал.1 от ОУ, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.

Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно ал.2 на същия член, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.

Както бе посочено, за процесния период от 30.05.2014 г. до 09.08.2022 г., е извършен един отчет на водомера, за който период е издадена на 25.08.2022 г., процесната фактура.

Фактурите е издадена повече от осем години след началото на периода на отчитане и съответно включва период от повече от осем години.

В случая операторът не е издавал фактури за потребеното количество вода ежемесечно, нито е извършвал ежемесечен отчет, като по делото няма данни за уговорка за различен период.

Издадената фактура за потребеното количество вода е за цялото количество, доставено за периода, който е по-голям от определения месечен срок, от което се налага извод, че е налице нередовно отчитане на показанията на водомера (в нарушение на чл.8, т.6 от ОУ – да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите ОУ и да издава фактури за дължимите суми; и на чл.21, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество).

Както бе посочено, в случая става дума за бездействие на оператора от повече от осем години, в който период не са извършвани отчети, а фактура е издадена едва на 25.08.2022 г., т.е. в нарушение на чл.8, т.6 от ОУ, които сам операторът е приел.

Нарушаването на това задължение на оператора не би трябвало да има за последица освобождаването на потребителя от задължението му да заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена, но в случая се касае са фрапантно неизпълнение на задължението на ВиК оператора да отчита и фактурира потребеното количество питейна вода съгласно ОУ, които сам е изготвил, в който смисъл изрично Решение № 858/11.11.2025 г. по в. гр. д. № 1931/2024 г., на ОС – Бургас.

Предвид изложеното основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на част от претендираното вземане и тъй като давността е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.04.2023 г., ето защо изцяло погасени по давност са задълженията до 11.04.2020 г.

За периода от 11.04.2020 г. до 09.08.2022 г., на основание чл.162 ГПК, по своя преценка съдът определи размера на непогасеното по давност задължение на ответника на 393.48 лв. с 4

ДДС /473 куб.м. : 98 м = 4.8 куб.м/ м; 28 м. х 4.8 = 135 куб.м. за периода; 135 куб.м = 393.48 лв. с ДДС, съобразно одобрените цени с Решения на КЕВР за периода/.

До посочения размер искът е основателен и като такъв следва да се уважи, съответно основателна е акцесорната претенция за лихва, в размер 22.32 лв., за периода от 25.09.2022 г., до 03.04.2023 г.

За разликите над горепосочените размери, до предявените размери съответно от 1 431.96 лв. и 63.06 лв., искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По отношение на разноските по делото съдът намира следното.

В производството ищецът е направил разноски в размер 375 лв., от които 75 лв., държавна такса и 300 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице, като му се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., определено от съда съобразно чл. 78, ал.

8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, поради което и с оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер 131.94 лв., съразмерно с уважената част от иска.

В тежест на ответника следва да се възложат и разноските на ищеца по заповедното производство в размер 20.83 лв., съразмерно с уважената част на иска.

Ответникът е направил по делото разноски в общ размер 650 лв., от които 550 лв., адвокатско възнаграждение и 100 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да му се присъдят разноски в размер 474.45 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.