Решение № 13521 от 09.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44062/2022
- Вид
- Решение № 13521
- Подписан
- 09.07.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 69 · Закон за наследството
- чл. 34 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 13521 гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110144062 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК .
Образувано е по искова молба на Е. Д. С., с ЕГН: ********** против А.
Е. П., с ЕГН: ********** /починал в хода на процеса и на негово място с определение № 25681/20.07.2023 г. конституирани двете му деца: Ф. А. П., с ЕГН: ********** и С. А. Ч., с ЕГН: **********/ и М. Д. Д., с ЕГН:
**********, с която е предявен иск за делба на следния имот:
Самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент № 8 , находящ се в гр. София, адрес, с площ от 52 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, санитарен възел, антре, при съседи: стъблище, двор, двор, ап. на М.Б., заедно с таванско помещение с площ от 7 кв.м. и с 1/3 ид. част от избено помещение, ведно с 168/2371 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ XIX-2, кв. 15 по плана на гр. София, м. Ш-та извънградска част, който имот съставлява съгласно одобрените Кадастрална карта и регистри самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, с предназначение – жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори – на същия етаж: **********, под обекта:
********** и над обекта **********
В исковата молба се твърди, че първоначално имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ от лицата Е.П.С. и С.В.С.
– по силата на покупко продажба, обективирана в нотариален акт № 148, т. V, д. 910/1951 г. на I-ви нотариус при Софийска околия и нотариален акт № 178, т. XI, д. 2031/1959 г. на Нотариус при Софийски Народен съд. С.В.С. починала на 14.04.2003 г., с което била прекратена СИО върху имота. Така след смъртта 1 на съпругата си Е.П.С. се оказал собственик на 4/6 идеални части от имота, а общите деца на съпрузите – първоначалният ответник А. Е. П. и лицето В.Е.П.
– всеки на по 1/6 идеална част от имота.
През 2006 г. обаче Е.П.С. прехвърлил чрез дарение на сина А. Е. П. 3/6 идеални части от собствените си 4/6 идеални част части от имота – като сделката била обективирана в нотариален акт № 127, т. I, д. 114/2006 г. на нотариус per. № 031 при НК. Така А. Е. П. станал собственик на общо 4/6 идеални части от имота, за Е.П.С. останала 1/6 идеална част, колкото и за В.Е.П..
След смъртта на Е.П.С., настъпила на 19.03.2009 г. неговата 1/6 идеална част била наследена по равно от децата му А. Е. П. и В.Е.П.. Така А. Е. П. станал собственик на 9/12 идеални части от имота, В.Е.П. на 3/12 идеални части.
В.Е.П. обаче също починала – на 16.09.2012 г. като оставила две деца – ищецът Е. Д. С. и ответницата М. Д. Д. – като всеки от тях станал собственик на по 3/24 идеални части от имота. Останалите 18/24 идеални части от имота били собствени на А. Е. П.. Така квотите в съсобствеността били: за А. Е. П.
6/8 идеални части, за Е. Д. С. 1/8 идеална част и за М. Д. Д. 1/8 идеална част.
След смъртта на А. Е. П. – настъпила в хода на делото – на 24.06.2023 г. неговите 18/24 идеални части се поделяли между децата му по 9/24 идеални части за всеки или по 3/8 идеални части за Ф. А. П. и за С. А. Ч..
Излагат се доводи, че относно имота страните не можели да постигнат съгласие за подялбата му.
С исковата молба са представени писмени документи: нотариален акт № 148, т. V, д. 910/1951 г. на I-ви нотариус при Софийска околия; нотариален акт № 178, т. XI, д. 2031/1959 г. на Нотариус при Соф. Нар. Съд; нотариален акт № 127, т. I, д. 114/2006 г. на нотариус per. № 031 при НК; удостоверение за наследници на С.В.С.; удостоверение за наследници на Е.П.С.; схема на самостоятелен обект в сграда; скица на дворното място; удостоверение за данъчна оценка.
Впоследствие е представено удостоверение за наследници на А. Е. П..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото М. Д. Д. е постъпил писмен отговор, с който се сочи, че искът за делба е допустим и основателен. Поради това и доколкото не се възразява по предложените квоти се иска уважаването му.
Приживе А. Е. П. е изразил становище по делото – като не е оспорил иска за делба и е заявил намерение за постигане на спогодба.
След смъртта му на негово място са конституирани Ф. А. П. и за С. А.
Ч.. Исковата молба е връчена на Ф. А. П., който не е изразил становище по същата в срока по чл. 131 от ГПК. На С. А. Ч. исковата молба е връчена чрез брат й Ф. А. П.. От последния чрез адв. А. А. е постъпило писмено становище с вх. № 128313/17.04.2024 г., с което сочи, че С. А. Ч. е поставена под пълно запрещение. В тази връзка са представени: съдебно решение и решение на орган по настойничество и попечителство.
2
Не се правят други доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., ищецът се представлява от адв. К., който поддържа иска за делба и иска допускане на делбата при предложените от него квоти.
Ответницата М. Д. се представлява от адв. Влайков – който изразява съгласие за допускане на делбата при предложените в исковата молба квоти.
Ответниците Ф. П. и С. Ч. се представляват от адв. А., който също изразява становище за допускане на делбата при предложените в исковата молба квоти.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 148, т. V, д.
910/1951 г. на I-ви нотариус при Софийска околия и нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 178, т. XI, д. 2031/1959 г. на Нотариус при Софийски Народен съд се установява, че процесният имот – апартамент № 8 , находящ се в гр. София, адрес е придобит от лицата Е.П.С. и С.В.С..
О т удостоверение за наследници на С.В.С., с ЕГН: ********** се установява, че същата е починала на 14.04.2003 г. като е оставила за наследници: Е.П.С. /съпруг/, А. Е. П. /син/ и В.Е.П. /дъщеря/. От своя страна Е.П.С., с ЕГН: ********** е починал на 19.03.2009 г. като е оставил за свои наследници двете си деца: А. Е. П. /син/ и В.Е.П. /дъщеря/. Видно от удостоверенията за наследници на първоначалните собственици на имота дъщеря им В.Е.П., с ЕГН: ********** също е починала – на 18.09.2012 г. – като е оставила за свои наследници ищеца Е. Д. С. /син/ и ответницата М. Д.
Д. /дъщеря/.
На следващо място от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 127, т. I, д. 114/2006 г. на нотариус per. № 031 при НК се установява, че приживе – на 03.05.2006 г. лицето Е.П.С. е дарил на сина си А.
Е. П. 3/6 идеални части /от общо притежаваните от него 4/6 идеални части/ от процесния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. София, адрес.
Видно от удостоверение за наследници на първоначалния ответник А. Е.
П. – същият е починал в хода на процеса – на 24.06.2023 г. – като е оставил за свои наследници Ф. А. П. /син/ и С. А. Ч. /дъщеря/.
От удостоверение за данъчна оценка от 12.08.2022 г. се установява, че имотът е деклариран като съсобствен между А. Е. П., Е. Д. С. и ответницата М. Д. Д..
От представена по делото схема № 15-808297-19.07.2022 г. на самостоятелен обект в сграда се установява, че процесният имот е с идентификатор ********** по КККР, одобрени със заповед № РД-1833/15.06.2010 г. на ИД на АГКК.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
3
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството /ЗН/, доколкото съсобствеността е възникнала от наследяване и от сделка.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от приложените удостоверения за наследници на Е.П.С. и С.В.С. – същите са били съпрузи – като липсва спор между страните, че процесният имот е придобит от съпрузите по време на брака им чрез възмездна сделка и като такъв е в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Двамата първоначални собственици са починали като в хода на процеса е починал и синът им – първоначалният ответник А. Е. П.. Така страни по делото са техните внуци – децата на дъщеря им В.Е.П. – лицата Е. Д. С. и М. Д. Д. и децата на сина им А. Е. П. – Ф. А. П. и С. А. Ч. – като няма данни за разпоредителни сделки с имота /извън дарението в полза на А. Е. П./. В тази връзка всички съсобственици на имота участват в делбата като са страни по делото.
Предявеният иск следва да се приеме и за изцяло основателен – спрямо имот и страни като съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че лицата Е.П.С. и С.В.С. са придобили собствеността върху процесния имот чрез продажба по време на брака си. Не се спори и че двамата са починали, като видно от удостоверенията за наследници – първо е починала С.В.С., а след нея и съпругът й Е.П.С.. Отново видно от удостоверенията им за наследници същите са имали две деца – А. Е. П. и В.Е.П..
Със смъртта на С.В.С. СИО върху имота е прекратена като Е.П.С. е станал собственик на 4/6 идеални части от имота / 3/6 по силата на прекратената СИО и 1/6 от наследяване от съпругата си/ - съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН. Децата на съпрузите А. Е. П. и В.Е.П. – са придобили всеки по 1/6 идеална част от имота – съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Видно нотариалния акт за дарение Е.П.С. е дарил на сина си А. Е. П. 3/6 идеални части от имота – с което А. Е. П. е станал собственик на 4/6 идеални части от имота.
След смъртта на Е.П.С. неговата оставаща 1/6 идеална част от имота е придобита в равни дялово относно съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН от децата му А.
4
Е. П. и В.Е.П.. Така А. Е. П. е станал собственик на 9/12 идеални части от имота / 4/6 + 1/12/, а В.Е.П. на 3/12 идеални части от същия / 1/6 + 1/12/.
След смъртта на В.Е.П. нейните 3/12 или ¼ от имота се разделят между децата й ищецът Е. Д. С. и ответницата М. Д. Д. – като така всяка от децата й придобива по 3/24 идеални части от имота или по 1/8 идеална част от същия.
Оставащите 18/24 идеални части от имота на А. Е. П. също се разделят по равно между децата му Ф. А. П. и С. А. Ч. – като всеки получава по 9/24 идеални части от имота или по 3/8 идеални части от същия.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото следва да бъде допусната делба на процесния имот. Делбените квоти са: за Е. Д. С. – 1/8 идеална част, за М. Д. Д. – 1/8 идеална част, за Ф. А. П. – 3/8 идеални части и за С. А. Ч. – 3/8 идеални части.