Решение № 133 от 30.10.2023, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 934/2022
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 30.10.2023
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Тетевен, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20224330100934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).
Образувано е по искова молба от К. Н. Г., ЕГН ********** срещу Д. М. Л., ЕГН ********** с правно основание чл. 127, ал. 2 СК с искане за предоставяне на ищеца упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Ралица Д.ова М.а, ЕГН ********** определяне местоживеенето на детето при ищеца, определяне режим на лични отношения и издръжка за същото.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който оспорва иска, чрез упълномощения от него адв. К. - ЛАК. Сочи, че издръжката за детето следва да е близко до минимална такава в размер на 200 лв. По отношение на предложения режим на лични отношения между детето и бащата счита, че същият не е достатъчен и следва да се определи по - широк такъв. Предявен е насрещен иск от страна на бащата, с който се претендира упражняване на родителските права от него, предвид наличието на социално-битови условия и достатъчен родителски капацитет.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Правец и ДСП - Тетевен, видно от които майката полага непосредствените грижи за детето; същата има подкрепата на бабата и дядото по майчина линия; жилището, в което живеят майката и детето е собственост на бабата и дядото и представлява къща, състоящ се от два етажа с налични в тях спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като Ралица разполага със самостоятелна стая обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите й.
Сочи се, че по данни на майката са разделени с бащата на Ралица, още когато детето е било на шест години. Майката е заявила незаинтерсованост на бащата към детето и неналичието на финансова подкрепа и ангажираност. Споделила е още, че през годините, когато бащата е работел е давал "някакви пари", но не постоянно. По думи на майката бащата на детето няма постоянна работа, работи епизодично в Англия като сезонен работник. По данни на майката Ралица общува с разширеното си семейство по майчина линия, като с роднините на баща си контактува много рядко, тъй като не проявяват интерес. Между майката и Ралица е налице силна емоционална връзка. Ралица е споделила привързаност и към двамата си родители, но 1 е заявила, че желае да се отглежда от майка си.
Представителя на Агенция социално подпомагане Тетевен, в съдебно заседание заявява, че при опитите им да установим контакт с бащата Д. М. Л., същите били неуспешни, в гр. Тетевен, ***, същия не бил открит на адреса, и по тази причина са в обективна невъзможност да изготвят социален доклад по делото, а до колкото им е известно детето се отглежда на територията на община Правец.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че тя следва да упражнява родителските права спрямо детето, защото разполага с по-добри условия за отглеждането му, при нея следва да се определи местоживеенето на детето и да се определи по - режим на лични контакти на бащата с детето. Поддържа, че бащата не заплаща издръжка за детето и рядко се обажда да го чуе по телефона.
Бащата Д. Л. е в чужбина и не взима становище. На същия за изпращани многократно съобщения и призовки, връчвани на родителите му, но същия не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния си представител адв. К..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното им формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на детето, като последното е на 10 години към датата на устните състезания по делото.
По делото е изслушано и детето на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, като същото заявява, че се отглежда от майка му и се разбират перфектно, тя е единственият човек, на когото детето има пълно доверие, както и на баба му и дядо му по майчина линия. Сочи, че рядко е виждал баща си и не е говорила много с него, като причината за редките им контакти е, че той е живял на друго населено място. Поддържа, че желае родителските права да се предоставят на майка му.
По делото са разпитани като свидетели Ц. У. И. и Василиса Райкова И., съответно баба и леля на детето по майчина линия, без дела със страните. Същите заявяват, че детето Ралица винаги е живяло в дома на баба си и дядо си по майчина линия.
Същите много помагали на майката с грижите за детето. Заявяват, че са материално обезпечени, тъй като развиват търговска дейност и имат три хранителни магазина. Сочат, че и майката К. Г. има собствен хранителен магазин в гр. Ябланица, в който работи и по този начин се самоиздържа. Считат, че детето е добре обгрижвано, същото посещава редовно училище, развива се добре, обезпечено е материално и като цяло се чувства добре. Двете свидетелки заявяват, че помагат на майката при полагане на грижи за Ралица и че тя може да разчита на тях.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в цялост, преценяйки ги по реда на чл. 172 ГПК, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
По делото не са представени други писмени документи, които да са относими към предмета на делото.
2
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата на страните и на компетентните ДСП, събраните писмени и гласни доказателства и най-вече съобрази интереса на детето, счита, че упражняването на родителските права по отношение на него следва да бъде предоставено на майката. Съдът взе решението си като съобрази възрастта и пола на детето, емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите, полаганите до момента грижи за него, възможностите на всеки от родителите да полагат грижи за детето, подкрепата на разширените им семейства в отглеждането на детето. В този връзка настоящият съдебен състав намира, че майката притежава по-добър родителски капацитет, желание да отглежда и възпитава детето, като в негов интерес е да поддържа връзка и с баща си. При анализа на събраните по делото доказателства и след като съобрази ниската възраст на детето, заради която последното в най-голяма степен се нуждае от майчина грижа и ласка, установената по-близка връзка между него и майката, съдът намира, че майката следва да бъде предпочетена като родител, на когото да бъде възложена отговорността по отглеждането на детето. Установи се, че и майката разполага с подходящи условия за отглеждането на детето и може да разчита на помощта на своето разширено семейство при отглеждането му, като в случая съдът намира, че възрастта на детето и по-силната му връзка с майката са решаващи при определянето на въпроса кой от родителите да упражнява родителските права спрямо него. Освен това, не се спори между страните, че бащата на детето живее в друго населено място, както и че често работи в други държави – Англия и т. н.. По делото се установи и че бащата и детето не поддържат дълбока емоционална връзка и че техните контакти са редки предвид ниската заинтересованост на ответника. С предоставяне родителските права на майката според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на малолетното дете, което ще расте в средата, към която е привикнало.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при майката, която да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, доколкото не се установиха по делото обстоятелства, налагащи детето да живее отделно от родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права.
Предвид установеното по делото съдът намира, че в интерес на детето е да се определен по-разширен режим на лични отношения с бащата, поради обстоятелството, че се установи по делото емоционална връзката между бащата и детето и желание на ответника да навакса изгубеното време с дъщеря си. Възможността за по-продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишава от достатъчно време с майката през свободното й време в почивните дни. В този смисъл съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, който режим ще се осъществява като бащата се задължава да взима и връща детето от и до дома на майката, при спазване на посочения часови интервал; 20 дни през лятото по време на лятната ваканция на детето, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за Коледните и Новогодишните празници всяка нечетна година от 10,00 часа на 24.12. до 20,00 часа на 02.01. на следващата четна календарна година, като бащата се задължава да взима и връща детето от и до дома на майката, при спазване на горепосочения часови интервал; на Великденските празници всяка четна календарна година от 10,00 часа на Велики четвъртък по църковния календар на Българската православна църква до 12.00 часа на Светли понеделник, като бащата се задължава да взима и връща детето от и до дома на майката в при спазване на горепосочения часови интервал. При осъществяване на режима на лични отношения бащата да взема детето от адреса му на местоживеене и да го връща там.
Предвид определянето на местоживеенето на детето при неговата майка съдът следва да се произнесе и досежно издръжката на детето от неотглеждащия родител. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя от доходите на 3 лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, обучение, медицински грижи и т. н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което то е отглеждано, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. При това положение, съдът, като взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му (на 10 години към момента на устните състезания), свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с оглед неустановените доходи на бащата и предвид диспозитивното начало на гражданския процес, счита, че същият може и следва да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 18.11.2022 г. - датата на предявяване на исковата молба, в какъвто смисъл е направеното и допуснато изменение на иска, в частта му касаещ началния момент на издръжката. Предвид изложеното съдът намира, че искът за издръжка е основателен за размер от 200,00 лв. месечно до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката.
Съгласно чл. 242, ал. 1, хип. І от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл. 127, ал. 2 от СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.