Решение № 285 от 01.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 224/2024
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444,т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40 · Закон за устройство на територията
- чл.40 ал.1 · Закон за устройство на територията
- §5,т.30 · Закон за устройство на територията
- §5,т.30 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Плевен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500224 по описа за 2024 година Производство по чл.435 ал.1 ГПК .
Настоящото производство е образувано на основание постъпила жалба по реда на чл.435 ал.1,т.1 ГПК от „КОИН КОНСУЛТ“ООД,взискател по изп.дело №426/2016г.по описа на ЧСИ Н. В. чрез адвокат Е. К. от САК,преупълномощена от адвокат Н. П. от САК.С жалбата се обжалва отказа на ЧСИ по посоченото изп.дело да извърши опис на недвижим имот –УПИ Х28,в кв.43 с площ от 1245 кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня,находящ се в с.***,Община Левски , Пл.обл. , ***.Съгласно чл.444,т.7 от ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника ,ако той и никой от членовете на семейството му,с които живее заедно нямат друго жилище.В жалбата са изложени доводи,че за да е налице несеквестируемост на определен недвижим имот,то следва да са налице две условия:длъжникът или член на неговото семейство ,живеещи с него да нямат друго жилище и този недвижим имот да има характеристиката на жилище. Жилищната сграда и лятната кухня ,находящи се в собствения на длъжницата имот с площ от 1 245 кв.м.в УПИ на *** не съставляват жилище по смисъла на чл.444 ,т.7 ГПК и сградата неправилно е описана като жилищна. В §5,т.30 от ПЗР на ЗУТ се 1 съдържа легално определение на „жилище“ според която разпоредба жилище е съвкупност от помещения,покрити и/или открити пространства ,обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.В чл.110 от Наредба №7/22.12.2003г.за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е посочено какво трябва да има най-малко в едно жилище,а именно-жилищно помещение ,кухня или кухненски бокс,баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.Съгласно чл.40 ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход ,най-малко едно жилищно помещение,кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна ,както и складово помещение ,което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.Твърди се,че процесният имот ,макар и да представлява самостоятелен обект на правото на собственост ,не съставлява жилище по смисъла на ЗУТ и на чл.444,т.7 ГПК,поради което имотът се явява секвестируем.В жалбата е посочена съдебна практика-решения на Окръжни съдилища,в които е възприето становището,че при преценката на наличието или не на несеквестируемост по отношение на един недвижим имот,не бива съдебният изпълнител,а и съда да се ограничават само до наименование на съответния самостоятелен обект,а следва да се преценява във всеки отделен случай конкретните обстоятелства-видът на обекта ,както и възможността същият да задоволява жилищни нужди.Твърди се,че посочената „жилищна сграда“ и лятна кухня са в състояние ,от което не може да се направи извод,че биха могли да задоволят жилищните нужди на собственика или на членовете на неговото семейство.В заключение жалбоподателят моли на 20.02.2024г.да бъде извършен оглед на имота от ВЛ и при констатиране на обстоятелството,че постройките в имота не съставляват жилище по смисъла на ЗУТ и чл.444 ГПК, имотът да бъде описан.
Към жалбата е постъпило и допълнение към нея с вх.№1080/08. 03.2024г. по описа на ЧСИ Н. В.,с което жалбоподателят моли съда в случай,че прецени ,че неописаният по изп.дело недвижим имот е несеквестируем, да бъде отменен отказа на ЧСИ да извърши описа на имота. Дружеството жалбоподател се позовава на т.14 от мотивите на ТР на ОСГТК №2/2013г. по тълк.д.№2/2013г.Твърди се,че описът на имота е необходим ,за да се установи,че макар по документи в имота да има построена жилищна сграда и 2 лятна кухня ,то към настоящия момент в същия не е останало почти нищо от някогашните сгради /постройки,съответно имотът е абсолютно негоден да задоволява жилищни нужди.В заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд да отмени отказа на ЧСИ Н. В. ,рег.№814 да извърши опис на недвижим имот,находящ се в с.***,*** с площ от 1245 кв.м.с построените в него жилищна сграда и лятна кухня,обективиран в протокол за опис на недвижими имущества от 10.02.2024г.
В съд.заседание пред ПОС на 12.06.2024г.не се е явил представител на дружеството.От пълномощника на „КОИН КОНСУЛТ“ООД-адвокат Е. К. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.С молбата се поддържа подадената жалба и моли съда същата да бъде уважена.Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата и длъжник по изп.дело Н. М. Т. , чрез Адвокатско дружество „Милованови“ -адвокат Г. В. от САК,с което моли съда да потвърди действията на ЧСИ Н. В. по изп.д.№426/2016г., изразяващи се в отказ за предприемане на принудително изпълнение върху несеквестируем недвижим имот ,собственост на Н. Т..Изложени са доводи,че процесният имот не подлежи на принудително изпълнение,тъй като е несеквестируем,върху имота е построена жилищна сграда,която е собственост на Н. Т. и нейно единствено жилище.Посочени са разпоредбите на §5,т.30 от ЗУТ и на чл.40 ЗУТ,като се твърди,че буквалното тълкуване на цитираните разпоредби не съответства на тяхната цел и предназначение ,като обявяването на определени имущества за несеквестируеми почива на идеята за социално адекватно и хуманно третиране на длъжника в изп.производство,като независимо от размера на своя дълг,той има право да запази и ползва част от имуществото си,която е минимално необходима за поддържане на неговото съществуване.Касае се за единственото жилище на Т. и не е налице нормативно предвиденото изключение ,което води до отпадане на несеквестируемостта на жилището на длъжника.В случая желаното действие е насочено към изпълнение на притежаван от длъжника недвижим имот ,върху който е построено единствено жилище на Т. и сградата представлява несеквестируемо жилище по смисъла на чл.444 ,т.7 ГПК.За ползване на защитата по чл.444,т.7 ГПК не е 3 необходимо длъжникът да живее в имота, срещу който е насочено изпълнението,като обстоятелството дали Т. понастоящем не живее в имота не я лишава от предвидената в закона несеквестируемост.Предвид несеквестируемостта на притежаваното от длъжницата жилище,несеквестируемо се явява и дворното място,върху което то е построено,което следва от несамостоятелността на застроения поземлен имот.
Посочена е съд.практика в този смисъл –решение на ВС №1583 от 14.06.1960г. по гр.д.№2987/60г.,ІІ г.о.В заключение моли съда да остави без уважение частната жалба на „КОИН КОНСУЛТ“ООД срещу протокол за опис на недвижими имущества от 10.02.2024г.по изп.д.№426/2016г.по описа на ЧСИ Н. В.,в който е обективиран отказа от извършване на опис на недвижимо имущество.
В съдебното заседание на 12.06.2024г.ответницата по жалбата Н. Т. и нейният процесуален представител не са се явили.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани и писмени мотиви от ЧСИ Н.
В.,рег.№814 ,в които е взето становище,че жалбата на „КОИН КОНСУЛТ“ е неоснователна. Приложено е копие от изп.дело №426/2016г.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „КОИН КОНСУЛТ“ООД,взискател по изп.д.срещу отказ на ЧСИ да извърши искано изпълнително действие по реда на чл.435 ал.1,т.1 ГПК,подадена е в срока по чл.436 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на изп.д.№ 20168140400426 ,с кратък номер 426/2016г. по описа на ЧСИ Н. В. ,рег.№814 е видно,че същото е образувано по молба на първоначалния взискател Банка Пиреос България АД и въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2009г.и от 04.10.2009г.,издадени от ПРС по ч.гр.д.№5660/2009г и изп.лист по т.д.№82/2017г. по описа на ОС Плевен,издаден в полза на Банка Пиреос България АД срещу Н. М. М.,ЕГН ********** ,“СЕЛЕНА ПРИМА“ООД,ЕИК114633718 и ЕТ „РИД-Н. М.“,ЕИК 114076756. По изп.дело са извършени множество изпълнителни действиязапори на банкови сметки на длъжниците,възбрани на имоти и публична продан.
4
На основание договор за цесия от 11.05.2023г.и постъпила молба от „КОИН КОНСУЛТ“ЕООД гр.София,с разпореждане на ЧСИ В. от 16.05.2023г.дружеството на основание чл.429 ал.1 ГПК е конституирано като взискател по изп.дело.
С молба вх.№5495/22.11.2023г.до ЧСИ/л.1126 от изп.д/взискателят „Коин Консулт“ЕООД е поискал спрямо длъжника Н. М. М. да се насрочи опис на два възбранени имота,находящи се в с.***,Община Левски на ***,съответно първият имот УПИ в парцел Х,кв.43 с площ от 840кв.м.,ведно с построените в имота стопански сгради и вторият имот –УПИ, парцел ІХ с площ 1 245 кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня.
Със съобщение до взискателя изх.№1218/19.02.2024г./л.1157 / ЧСИ е уведомил взискателя,че отказва да извърши опис на един от имотите-УПИ в границите на урбанизираната територия на с.***,Община Левски на ул. ***,с площ от 1245 кв.м.,с построената в него жилищна сграда и лятна кухня,означен с №ІХ-28 по плана на селото,в кв.43,като ЧСИ е приел,че длъжникът няма друг жилищен имот и имотът е несеквестируем.Съгласно протокол за опис на недвижими имущества от 10.02.2024г.на ЧСИ В. за гореописания имот ,приет за несеквестируем, ЧСИ е съставил протокола,като е описано само състоянието на имота:същият е в лошо състояние,необитаем,не се стопанисва,има само следи от сграда/сгради,които са разрушени и ги няма, следи от кирпичен дувар.
Този именно отказ на ЧСИ е предмет на обжалване в настоящото производство от взискателя по реда на чл.435 ал.1,т.1 ГПК.
С оглед данните по изп.дело,че сградите в гореописания недвижим имот са съборени и полуразрушени и за да се прецени дали този имот има характера на жилище,Окръжният съд назначи техническа експертиза и делото бе насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
От заключението на ВЛ С. С. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че съгласно действащия регулационен план на с.***,в УПИ
ІХ-28, кв.43 с площ от
1245 кв.м.има построени паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска сграда и клозет.При огледа на място на 11.05.2024г.ВЛ е установило,че в имота има построени една стопанска постройка ,която е полуразрушена и навес,като имотът е изоставен,обрасъл с растителност. Експертизата съдържа и снимки 5
,от които нагледно се вижда състоянието на имота. Становището на ВЛ е,че в УПИ ІХ-28,кв.43 с площ от 1245 кв.м.към момента на огледа не съществува жилищна сграда,която да представлява жилище по смисъла на ЗУТ и строителните правила и норми.За да задоволява жилищни нужди този имот,трябва да се построи жилищна сграда,съгласно нормативните изисквания.
Съгласно чл.444 т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника ,ако той и никой от членовете на семейството му,с които живее заедно нямат друго жилище,независимо от това дали длъжникът живее в него.За да е налице несеквестируемост на процесния имот ,на първо място следва да се установи ,че същият има характеристиките на жилище.В конкретната хипотеза от заключението на приетата експертиза ,изготвена от ВЛ С. и съдържащите се в нея снимки на имота , категорично се установи, че въпросният имот няма характера на жилище,доколкото в него не съществува жилищна сграда,а само полуразрушена стопанска постройка и навес.Имотът е в окаяно състояние, изоставен ,обрасъл с растителност и не представлява жилище по смисъла на ЗУТ и строителните правила и норми.Установено е с категоричност,че съществуващите полуразрушени сгради не могат да задоволяват жилищни нужди, доколкото за това е необходимо да се построи жилищна сграда,каквато в момента не съществува.При преценката дали едни имот представлява единствено за длъжника и семейството му жилище ,за да има характеристиките на несеквестируем по смисъла на чл.444,т.7 ГПК,следва да се прецени конкретното състояние на имота и възможността той да задоволява жилищните нужди на собственика.В случая съгласно действащия регулационен план на с.*** са отразени построени сгради,но фактическото състояние на имота е съвсем различно,тъй като сградите са разрушени и към момента не съществуват,а наличните полуразрушена паянтова постройка и навес категорично нямат характера на жилище.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69d187fd-1090-43cd-92c5-998fa251af64