Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 08.04.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 3021/2025
Вид
Решение № 277
Подписан
08.04.2026
Състав
Людмила Добрева Григорова-Митева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Шумен, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630103021 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът Ш. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г***, действаща чрез пълномощника адв. Л. К. Б. от Адвокатска колегия - София, с адрес на кантора и съдебен адрес: ***1, излага че на 08.04.2025 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, управители С.Н., Я.Ч. и Н.Л., в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит №40033303011. По силата на този договор ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит (заем) в размер на 3 200, 00 лева. Ищецът следвало да върне предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент от 50, 95% и годишен процент на разходите от 63, 99% или да върне общо сума в размер на 7 516, 20 лева (главница и възнаградителна лихва). В последствие, обаче, ищцата разбрала, че трябва да върне общо сума в размер 9 116, 20 лева, в която била включена и неустойка за непредставено обезпечение, предвидена в допълнително споразумение. Ищецът излага доводи за нищожност на договора, поради прекомерност на възнаградителната лихва, неточно, неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР), предвид факта, че сумата за неустойката 1 не била включена при изчисляване на ГПР. В случай, че това задължение, като действителен разход по кредита, било включено в ГПР, то размерът на последния би надвишил законовопредвидения максимален размер. В молбата се съдържат подробни правни доводи, обуславящи претенцията за недействителност на договора за кредит, като се съдържат и доводи за нищожност, поради накърняване на добрите нрави. На следващо място, твърди, че тази неустойка представлява скрита печалба за дружеството, като с тази уговорка се заобикалял закона (ЗПК), като същата противоречала и на добрите нрави.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40033303011 от 08.04.2025 г. е недействителен (нищожен), поради противоречието му със закона.

Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска, излагайки правни и фактически доводи, и възражения.

В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество, на 08.04.2025 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40033303011, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен заем в размер на 3 200, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством четиридесет и осем вноски. От представения по делото препис от горепосочения договор става ясно, че страните са уговорили, че ищецът, в качеството му на кредитополучател, се задължава да върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 50,95 % и ГПР, равен на 63, 99 % или общо е следвало да заплати на кредитора сума в размер на 7 516, 72 лева. На датата, на която е сключен договорът за кредит е подписано между страните и допълнително споразумение, в което е разписано, 2 че при сключване на договора клиентът не е предоставил поисканото от кредитора обезпечение съгласно чл.10 от ОУ, поради което следва да заплати неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 1 600.00 лева, разсрочена за 18 месеца. Първата вноска по договора е била на 10.05.2023 г., а последната е предвидена за 10.04.2029 г.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретния договор, ищецът изрично с настоящия иск се позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските 3 между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/.

Отделните проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор са изброени в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, т.е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й /арг. от чл.146, ал.2 от ЗЗП/; клаузата е уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца и потребителя, т.е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност.

В разглеждания случай, се установи, че първоначално в договора е предвидено кредитополучателят да върне освен заетата сума от 3 200.00 лева и възнаградителна лихва при ГЛП от 50, 95%, като е посочено, че дължимата сума по договора е равна на 7 516, 72 лева. Към договора е приложен и погасителен план, в който е посочено, че погасителната вноска включва единствено главница и възнаградителна лихва. Изрично в договора е предвидено, че за сключването му не е предвидено обезпечение чрез гарантиране вземанията от трето лице (солидарен длъжник). По делото е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от който е видно, че при кандидатстване за отпускане на процесния кредит общото задължение по него се равнява на сума от 7 516, 72 лева, т.е. равно на това по окончателния договор, като предвидените ГЛП и ГПР също са идентични на тези в договора.

В горния формуляр липсва отразяване необходимостта от обезпечаване на задълженията, т.е. липсва подобно предварително условие (изискване), поставено от кредитора за отпускане на кредита. Такова условие е предвидено едва в подписаното в деня на сключване на договора допълнително споразумение, в което е отразено, че клиентът не е предоставил поисканото от 4 кредитора обезпечение, поради което и на основание допълнителното споразумение първият дължи неустойка в размер на 1 600.00 лева, която се разсрочва за срок от 18 месеца.

Според чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 от ЗЗД). Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона.

Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно (Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК). На следващо място, нормата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, също вменява задължение на съда да следи дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави. В горецитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за 5 нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължениесъществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В настоящия случай нито в договора, нито в предварителните условия по договора се предвижда задължение на заемополучателя да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора за паричен заем, т.е. липсва, поставено от кредитора подобно условие за сключване на договора, напротив изрично е посочено, че кредитът не се обезпечава чрез гарантиране задълженията от трето лице (солидарен длъжник). Подобно условие има предвидено единствено в общите условия по договора (чл.10 от ОУ). Така уговорената неустойка, на първо място, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер. На следващо място, съдът я приема за нищожна, като неравноправна. Предвиденото обезщетение води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и кредитора. В случая неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. От друга страна, задължението на кредитополучателя да обезпечи задължението по договора не е индивидуално уговорено между страните, като липсва изрично поставено от кредитора подобно условие за сключване на договора. Ето защо стига до извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за 6 което е предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.