Решение № 1379 от 08.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. Бургас, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120100860 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Вива Кредит” АД с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин”, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния директор Свилен Петков, с пълномощник – адв.А. Н. от МАК, против Г. К. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ***

В исковата молба се твърди, че на 30.03.2018 г. Г. К. Г. сключила с ищцовото дружество договор за паричен заем №5428436/30.02.2018 г. и по силата на този договор усвоила заемна сума в размер на 5000 лв. С подписване на договора тя се задължила да върне заемната сума на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 240, 55 лв., в която били включени част от дължимите главница и лихви. Както било изрично посочено в чл.1, ал.1, т.2 от договора преди сключването му на заемателят бил представен стандартен европейски формуляр, описващ всички условия на договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент в размер на 40, 00 %, ГПР 49, 02 % и общ размер на плащанията в размер на 8659, 80 лв. Твърди се, че заемополучателят заплащала суми по договора за паричен заем, с които погасила 1408, 24 лв. за главница и 2240, 34 лв. за договорна лихва за периода 31.03.2018 г. до 23.07.2019 г. Към момента на депозиране на исковата молба, заемополучателят дължал на заемодателя 1 обща сума в размер на 6167, 47 лв., от които главница в размер на 3591, 76 лв., договорна лихва в размер на 1419, 46 лв. за периода 23.07.2019 г. – 14.03.2021 г., мораторна лихва за забава върху главницата от 15.03.2021 г. до 09.02.2024 г. в размер на 1156, 25 лв.

Моли за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 3591, 76 лева /три хиляди петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница по Договор за паричен заем №5428436/30.03.2018 г., сумата в размер на 1419, 46 лева /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 23.07.2019г. до 14.03.2021г., сумата в размер на 1156, 25 /хиляда сто петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 15.03.2021г. до 09.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че договорът е недействителен, поради което би могло да се търси само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи, а тя била 1351, 42 лв. В чл.4, ал.2 от договора страните уговорили неустойка, като с решение на БРС било признато, че тази неустойка е недействителна. Към договора липсвал погасителен план.

Сочи, че клаузата, в който е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40 % била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на съдебна практика, според която било противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.

Сочи, че в договора не било отразено как е формиран ГПР в размер на 49, 02 %, какви точно били компонентите на ГПР, които били подробно посочени в чл.19 от ЗПК. Отделно посочва, че ищецът не бил проучил кредитоспособността на потребителя по реда на чл.16-19 от ЗПК. Договорът нямал минимално необходимото съдържание по чл.11, ал.1 и липсвало предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските.

Твърди се, че ГПР бил силно завишен и е нищожен по аргумент от чл.19, ал.5 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК той включвал всички настоящи или бъдещи разходи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Оспорва се иска по размер. Оспорват сумите от справката от 27.01.2024 г., като задълженията били неверни. Освен това ищецът признал, че в началото ответницата е заплащала по – големи вноски, в които били включени и сумите за вече призната за нищожна неустойка.

Прави възражение за погасителна давност. Оспорва обстоятелството, че ищецът е титуляр на вземането. Липсвало изявления за наличие на втора цесия, след като вземането вече било веднъж цедирано. Сочи и, че ответницата не е уведомена по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Прави възражения за прихващане. Твърди, че е била подложена на 2 тормоз и били стресирана в продължение на шест години, с искане да й се заплатят недължими суми. Ищецът й дължал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6167, 47 лв.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноските.

Представя доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответницата е сключила договор за паричен заем, на 30.03.2018 г. с „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287. По силата на посочения договор, кредиторът се е задължил да предостави на заемополучателката сумата от 5000 лв.Броят на погасителните вноски бил тридесет и шест, като падежът на първата вноска настъпил на 29.04.2018 г., а съответно на последната – 14.03.2021 г. Месечната погасителна вноска била в размер на 240, 55 лв., общата стойност на плащанията в размер на 8659, 80 лв.

Годишният процент на разходите бил в размер на 49, 02 %, а лихвеният процент /който бил фиксиран/ в размер на 40, 00 %.

В чл.2, ал.1, т.4 били посочени датите на настъпване на падежа на всяка една вноска. В чл.4, ал.1 е уговорено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от описаните в разпоредбата обезпечения. В чл.5 е уредено правото на заемателя да се откаже от договора за кредит без да дължи обезщетение или неустойка в 14 – дневен срок от сключване на договора. В чл.8, ал.2 е посочено, че заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума при забава на плащане на задълженията на заемателя за всеки ден забава.

По делото е приложена справка погасителен план по договор за паричен заем №5428436/30.03.2018 г. на Г. К. Г., в която е приложен погасителен план с посочване на броя на отделните вноски, падежа на всяка една и размера на дължима и платена главница и договорна лихва. Посочено е, че заемополучателката е заплащала суми по договора за паричен заем за периода от 20.04.2018 г. до 08.05.2019 г., като е представена разбивка на заплатените на всяка от датите суми.

Представен е разходен касов орден от 30.03.2018 г., видно от който и в изпълнение на уговореното в чл.2, ал.1, т.10 от договора за паричен заем, на ответницата е предоставена сумата в размер на 5000 лв.

По делото е приложен приемо – предавателен протокол за връщане на вземания, предмет на рамков договор за прехвърляне на вземания на парични задължения от 01.12.2016 г., по силата на който „Вива Кредит“ АД е изкупила обратно от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД вземанията към Г. К. Г. по процесния договор за паричен заем. В тази връзка е приложено и пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.

По делото е разпитан свидетел. Свидетелката М. Г., без дела и родство със страните, посочва следното:

3

Познава ответницата от двадесет години и повече, като с нея са колежки.

Знае, че има кредит към ДСК с вноска в размер на 90 лв. и към тези, с които имала разправии. Мисли, че били „Вива кредит“. Един път били на работа и те се обадили по телефона, при което тя се притеснила много. Вторият път се обадили, когато тя била вкъщи. На нея й станало лошо и й се схванало чейнето. Притеснила се много. Свидетелката не чула конкретен разговор, но тя разбрала, че става въпрос за парите. Ответницата й казала, че тази сума е немислима за нея и тя нямало как да я заплати. Ответницата й споделяла, че е имало и други разговори със същите лица във връзка с кредита. Казали са й, че ще я съдят. Свидетелката не може да каже кога са започнали обажданията, но това се прекратило тази зима.

По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, оспорена от ответната страна.

Съгласно експертизата, по процесния договор за заем имало извършени плащания, които са в общ размер на 3648, 58 лв., като същите са отнесени за главница в размер на 1408, 24 лв. и за договорна лихва в размер на 2240, 34 лв.

Размерът на дължимата и незаплатена главница по договора за кредит бил 3591, 76 лв., а размерът на дължимата и незаплатена договорна лихва бил в размер на 1419, 46 лв. Не били начислявани задължения за такси за експресно разглеждане, както и за неустойки по договора за кредит. Размерът на мораторната лихва за забава от датата на изтичане на срока за заплащане на последната вноска по договора до датата на депозиране на исковата молба бил в размер на 1156, 25 лв., а до датата на съдебното заседание е в размер на 1363, 01 лв. Размерът на годишния процент на разходите по кредита, изчислен съобразно предвиденото в ЗПК е 48, 2127 %.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, носещо белезите, описани в исковата молба, настъпването на изискуемост на претендираните суми за главница и за възнаградителна лихва, както и техния размер. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, следва да докаже наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забавата.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили договор за потребителски паричен заем № 54248436 от 30.03.2018 г.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действала в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 4

13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Действително е посочен годишният процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 49, 02 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в то в а число и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по – конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директивата, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски.