Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14743 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2821/2026
Вид
Решение № 14743
Подписан
23.07.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14743 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110102821 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдеН., че ответниците, в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в гр.*** ****, са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесН. период в отношеН.та между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневН. срок от датата на публикуване на общата фактура за съответН. отоплителен сезон. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Топлофикация София” ЕАД, което след края на отчетН. период е изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди 1 се, че през процесН. период за имота е начислена топлинна енергия, която не е заплатена. С оглед предходното, ищецът обуславя правН. си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумите, както следва: 1/ответникът Н. Л. Б. - сумата от 221,49 евро, представляваща ¼ част от главница в общ размер на 885,95 евро, за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до гореописаН. недвижим имот през периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, сумата от 10,84 евро, представляваща ¼ част от обезщетение за забава в общ размер на 43,36 евро върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024г. до 23.12.2025г., сумата от 7,34 евро, представляваща ¼ част от главница за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 29,37 евро, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,38 евро, представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в общ размер на 5,52 евро, за периода от 16.07.2023г. до 23.12.2025г.; 2/ответникът М. Р. В. - сумата от 664,46 евро, представляваща ¾ части от главница в общ размер на 885,95 евро, за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до гореописаН. недвижим имот през периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, сумата от 32,52 евро, представляваща 3/4 части от обезщетение за забава в общ размер на 43,36 евро върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2024г. до 23.12.2025г., сумата от 22,03 евро, представляваща 3/4 части от главница за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 29,37 евро, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 4,14 евро, представляваща 3/4 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в общ размер на 5,52 евро, за периода от 16.07.2023г. до 23.12.2025г.

Претендират се и направените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Н. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. Н. А., в който е обективирано признание и се представят доказателства за плащане.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника В., в който също е направо признание и се представят доказателства за плащане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че 2 спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношеН. между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесН. период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по сключеН. договор за доставка на топлинна енергия до процесН. имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че ответниците, в качеството им на наследници по закон на Б. Л. Б., се легитимира като собственици на процесН. топлоснабден имот през исковия период, при посочените в исковата молба идеални части. Ответниците не спорят, че стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесН. имот и на обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължеН.. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумеН.. Липсват доводи и доказателства, че потребителите – настоящи ответници, са се възползвали от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че 3 през процесН. периода между ищцовото дружество и ответника е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно притежаваната от него част от съсобствеността.

Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответниците.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание процесуалН.т представител на ищеца заявява, че ответникът В. е погасила изцяло задължеН.та си, включително за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, докато ответникът Б. има непогасен остатък в размер на 144,59 евро, представляваща главница. Поддържа, че с извършеното от този ответник плащане са погасени вземаН. за главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва.

Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебН. акт. С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от значение за спорното право.

В конкретН. случай се спори единствено по отношение размера на извършеното от ответника Б. плащане. Видно от приложеното към писмеН. отговор от този ответник заявление до ищцовото дружество е, че в същото изрично е посочено кои вземаН. се погасят с платената сума от 295,86 евро, а именно главници за ТЕ и дялово разпределение, мораторните лихви върху двете главници, съдебни разноски и законна лихва. С тази извършеното плащане са погасени вземаН.та за главници и лихви в настоящото производство възлизащи на сумата от общо 241,05 евро, както и законната лихва върху главниците за ТЕ /в размер на 2,71 евро/ и дялово разпределение /в размер на 0,09 евро/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2026 г. до датата на плащане – 11.03.2026 г., всичко в общ размер на 243,85 евро, като е останала сумата от 52,01 евро.

С оглед предходното, съдът приема, че ищецът неправилно е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, като с платената от ответника Б. сума от 295,86 евро, е погасил първо разноски и лихви /неправилно изчислени в размер на 14,80 евро/, а след това главница. Буди недоумение и изявлението на процесуалН. представител на ищеца, ч е ответникът Б. има непогасен остатък в размер на 144,59 евро, представляваща главница, след като видно от приложеН. по делото фискален бон /л.46/ е, че задължението за главница за ТЕ в размер на 221,49 евро е платено.

4

Предвид гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото. Видно от приложената по делото разписка от 29.05.2026 г. /л.54/ и изявлението на процесуалН. представител на ищеца в открито съдебно заседание е, че ответникът В. е заплатила съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, ответникът Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца само сумата от 102,24 евро, представляваща разноски за държавна такса по предявените срещу нея четири обективно съединени иска. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер от 52,01 евро, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание, без да се събират доказателства. Тази сума вече е платена от ответника Б., видно от направените по-горе изчислеН., както и от приложеН. по делото фискален бон.