Определение № 29175 от 12.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29175 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110110613 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Й.

Н. Д. против „Интерстрой-калето“ АД, ЕИК 106028833 с посочено правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл.

221, ал. 1 от КТ.

Твърди се, че в периода от 11.11.2025 г. до 26.02.2026 г. между ищеца – в качеството си на служител и ответното дружество в качеството на работодател е действало валидно трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № *** г., сключен на основaние чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 от КТ, като съобразно сключения договор служителят се съгласява да изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил“ (код по НКПД ***) до завършване на обект „ж.к. „Околчица“ – Враца“ при работното време от 8 часа дневно срещу основно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева, платимо до 25то число на месеца, следващ този, за който се дължи и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж или 4,2% за придобития към датата на сключване професионален такъв – 7 г., 6 м. и 26 дни. Посочва, че доколкото управлявал различни тежкотоварни автомобили, то съгласно чл. 2, т. 25 от НКТП положеният от него труд следвало да се зачете като труд от втора категория, за което работодателят следвало да предприеме необходимите действия.

Посочва, че след разговор с работодателя, който приключил с отказ да изпълни последното, подал молба в деловодството на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ да бъде прекратено трудовото му правоотношение, считано от 02.02.2026 г. като му бъде изплатено трудовото възнаграждение за м. януари, 2026 г. Сочи, че плащане не последвало. Посочва, че считал трудовото правоотношение за прекратено, затова предприел лечение на колянна става.

Твърди, че на 11.02.2026 г. му била доставена, чрез куриер, Заповед № ДП-*** г., издадена от ответника, за образувано дисциплинарно производство спярмо него, обективираща искане по чл. 193 КТ за предоставяне на писмени обяснения. Твърди, че направил справка в системата на НАП за актуално 1 състояние на единен електронен трудов запис и установил, че трудовото правоотношение с ответника не е прекратено. Посочва, че се обърнал към д-р Р.М. за да му бъде издаден болничен за временна неработоспособност, който да представи с писмените обяснения. Твърди, че му бил издаден болничен лист № Е*** г., които заедно с обясненията бил изпратен на ответника, чрез куриер на същата дата, както и на имейла на ответника, обявен в ТРРЮЛНЦ.

Ищецът сочи, че със Заповед № ДП-*** г., му било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, Посочва, че процесната уволнителна заповед му е била изпратена отново по куриер и връчена на 19.02.2026 г., като на същата дата бил издаден и нов болничен, в продължение на предходния, който бил изпратен на ответника, чрез куриер и по имейл. Посочва, че на 02.03.2026 г., била доставена и получена Заповед № ДП-*** г. , по силата на която трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда за извършено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в два последователни дни. Твърди, че със същата било извършено прихващане на дължими на ищеца суми със задължение, съгласно Заповед № ДП-*** г. в размер на 1278,23 евро, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Счита уволнителната заповед за незаконосъобразна, а съображенията за това са следните:

Ищецът твърди, че не е извършвал дисциплинарното нарушение.

Посочва, че наложеното наказание не съответства на поведението му. Твърди, че договорът му е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради неявяване на работа повече от два последователни дни за периода от 02.02.2026 г. до 09.02.2026 г., считано от 19.02.2026 г., след като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от него и то вече не е съществувало респ. няма как да бъде повторно прекратено на посоченото в процесната заповед основание.

В тази връзка, моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на ищеца, извършено със Заповед № ДП-*** г. и Заповед № ДП-*** г.

Сочи, че ответното дружество работодател не е заплатило на ищеца, дължими суми по трудовото правоотношение за януари, 2026 г., в тази връзка предявява иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ като претендира сумата от 1033,55 евро (след превалутирането), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.04.2026 г., до пълното погасяване на задължението.

Посочва, че му се дължи обезщетение на основание чл. 224 от КТ за сумата от 266,38 евро, представляваща парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от общо 4 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.04.2026 г., до пълното погасяване на задължението.

Посочва, че при прекратяване на договора без предизвестие в случаите 2 по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3, работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение, на основание чл. 221, ал. 1 КТ. При положение, че работникът не е получил парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради неподаване на данни за изплащане на обезщетение в НОИ от работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение, то тогава увреждането било в размера на сумата, която би получил като обезщетение по КСО, поради което претендира сумата от 410.99 евро, представляваща нетния размер на обезщетението за действителните вреди при срочно трудово правоотношение.

С оглед гореизложеното се моли съдът да уважи предявените претенции.

Претендира разноски.

С определение № 17192/07.05.2026г., съдът е прекратил частично производството по делото, в частта касаеща предявения евентуален иск по чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, поради заявеното от ищеца частично оттегляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, чрез адв. К.Т. от САК. Твърди, че дисциплинарното уволнение наложено със Заповед № ДП-*** г. е законосъобрзно, доколкото били налице всички материалноправни и процесуални предпоставки за налагането му, а именно: наличие на тежко дисциплинарно нарушение, спазена процедура по чл. 193 КТ. Посочва, че изявлението на ищеца за прекратяване по чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ е изпратено едва на 26.02.2026 г., след като трудовото правоотношение вече е било прекратено. Оспорва и ищецът да се е ползвал с особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото към датата на връчване на процесната заповед, ищецът не е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Оспорва всички претенции. Посочва, че исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск са неоснователни, доколкото са били погасени с извършено прихващане, изявлението за което е обективирано в уволнителната заповед.

Съдът приема за безспорни и ненуждаещ се от доказване фактът , че ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № *** г., сключен на основaние чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 от КТ.

Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест се разпределя, както следва

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

В тежест на ответника е да установи, че уволнението, е законосъобразно извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт и че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение;

Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените 3 обстоятелства.

По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че предявените искове като основание и размер, т.е. той следва да докаже, че е полагал труд при работодателя и размерът на дължащото му се трудово възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже, плащането на ищеца на трудово възнаграждение за срока на действие на трудовия договор, както и изтеклата в негова полза погасителна давност.

По иска с правно основание чл. 221, ал.1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже, че прекратяването на трудовия договор на твърдяното основание, размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение

В тежест на ответника е да докаже твърденията си, както и че е платил претендираното обезщетение.

По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже броя дни, за които не е ползвал платен годишен отпуск, както и размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези обстоятелства, включително и че претендираното обезщетение е заплатено.

По доказателствените искания на страните съдът счита следното:

Приложените към исковата молба и отговора на искова молба от двамата ответници, писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца.

Искането за разпит на още трима свидетели за установяване на същите обстоятелства следва да се отхвърли на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза на страните съдът ще се произнесе в първото по делото заседание, след като се запознае със становището на страните.

Приканва страните към постигане на спогодба, като им се разяснява възможността да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора.

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 04.11.2026г.

4 от10:20ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба, като им се УКАЗВА, в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да вземат становище във връзка с доклада и да предприемат съответните процесуални действия. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да сторят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.

ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба и отговора на искова молба, при депозит в общ размер на 400 евро, (300 евро вносим от бюджета на съда и 100 евро вносим от ответника в 14-дневен срок от получаване на съобщението).

НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М..

Вещото лице да се уведоми за назначената му експертиза, като бъде предупредено да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК .

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения:

Фактическите твърдения на страните по делото са изложени в обстоятелствената част на определението.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.