Решение № 2081 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2081 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20231100111633 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] П. Д. заявява в искова молба от 17.10.2023 г., че на 17.10.2018 г. между него и ответника А. А. е възникнало спречкване по повод преминаването на А. А. с автомобил през маркуч на бояджийски пистолет, вследствие на което са били напрашени дървени детайли, изработени от П. Д..

По време на спречкването А. А. е приложил хватка на П. Д., от която П. Д. е паднал на земята и си е счупил тибията и фибулата на подбедрицата на единия от краката си.

[2] От увреждането П. Д. е претърпял болки и страдания, които оценява на 33 000,00 лева. Той е заплатил 1 434,80 лева за лечението си. А. А. не му е заплатил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Затова П. Д.

1 моли съда да осъди А. А. да му заплати:

- 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане;

- 1 434,80 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 17.10.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7 от делото на СГС).

2. На ответника

[3] А. А. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен в наказателното производство, което не е приключило;

2. той не е причинил твърдените увреждания;

3. търсените обезщетения са прекомерни. Затова А. А. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 27-30; стр. 3 от протокола от съдебно заседание на 15.11.2024 г., л. 101-104 с определението на съда, с което съдът е отхвърлил искането на А. А. съда да разгледа възражение за погасителна давност, защото А. А. не го е уточнил в срока, определен от съда).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

1. Обстоятелства, които съдът приема за установени

[4] Не се спори, че П. Д. е бил роден на ******* г. Той е работел като дърводелец и от 2015-2016 г. е имал дърводелски цех на ул. „*******. В двора на същия адрес свидетелят Б. е имал дърворезбарско ателие, а ответникът А.

А. е имал железарска работилница (показанията на свидетеля Б., л. 254-257).

[5] За П. Д. работата му е била и хоби. Той е живеел сам с кучето си, но 2 е имал приятелка; обичал е да играе на електронна игра със свидетеля Г.

(показанията на свидетеля Г., л. 103-104).

[6] Свидетелят Б. е имал спорове с ответника А. А.. Веднъж А. А. е казал на свидетеля Б., че ще го бие заради това, че свидетелят Б. е сменял гумите на автомобила си, което е затруднявало влизането на А. А. в двора с негов автомобил (показанията на свидетеля Б., л. 254-257).

[7] На 05.10.2018 г. А. А. е посетил лекар, като е съобщил, че, докато е пренасял ламарина, я е изпуснал и е усетил силна болка в дясното си рамо.

Лекарят е установил, че А. А. е имал болка в дясната раменна става и затруднения при абдукция и повдигане на дясната ръка и му е предписал покой и гел за мазане (листа за преглед, л. 223).

[8] Почти две седмици по-късно, на 17.10.2018 г. докато е паркирал автомобила си в двора на железарската работилница, А. А. е преминал през маркуч към пистолет за боядисване, който е бил на П. Д.. От това е възникнало спречкване между А. А. и П. Д., при което А. А. е хванал П. Д. за качулката на блузата му, навел го е и двамата са залитнали. П. Д. е паднал на земята, а върху него е паднал А. А.. П. Д. веднага е започнал да се оплаква от болки в крака и не е можел да стане (показанията на свидетеля Б., л. 254-257).

[9] Впоследствие лекарите са установили, че П. Д. е имал многофрагментно счупване в долния край на големия пищял на лявата подбедрена кост. Той е бил опериран и му е била поставена метална пластина (заключението на вещото лице д-р С., л. 93-97).

[10] Две седмици след инцидента, приятелката на П. Д. го е напуснала и по-късно е заминала за Испания. За него се е грижил приятелят му свидетелят Г., който го е посещавал всеки ден, пазарувал му е, грижил се е за тоалета му и заедно са играели на електронна игра (показанията на свидетеля Г., л. 103-104). Възстановяването на П. Д. е продължило около шест-осем месеца (заключението на вещото лице д-р С., л. 93-97) 3

[11] Пластината все още не е отстранена от крака на П. Д. и той има три оперативни цикатрикса с дължина пет, пет и седем сантиметра. П. Д. няма функционален дефицит на лявата коленна и глезена става (пак там).

[12] Увреждането на П. Д. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г., защото увреждането по решението на ВКС не е било лекувано оперативно. По-скала от едно до пет, където едно е оценка за най-лекото подобно увреждане, а пет е за най-тежкото подобно увреждане, оценката за увреждането на П. Д. би била четири, а две за увреждането, предмет на цитираното решение на ВКС (показанията на вещото лице д-р С. (л. 102-гръб). П. Д. е заплатил 1 434,80 лева за лечението си (фактурите и касовите бележки, л. 12-13)

[13] Не се спори, че А. А. не е заплащал на П. Д. обезщетение за неимуществени вреди. П. Д. е заплатил: 3 300,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 17); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 43); 1 377,34 лева държавна такса (л. 23). А. А. е заплатил: 3 300,00 лева на адвокат (л. 244246); 400,00 лева за вещо лице (л. 108 и л. 247)..

2. Обстоятества, които съдът не приема за установени [14] Съдът не приема, че първоначално П. Д. е ударил А. А. в лицето и в рамото. Съдът не приема това за установено поради следното: тежестта на доказване на тези обстоятелства е била на А. А.. От една страна свидетелят Г. е заявил тези обстоятелства при разпита му, а при преглед на А. А. на 17.10.2018 г. А. А. е заявил, че е имал болки в рамената (лист за преглед, л.

223).

[15] От друга страна обаче, съдът установи, че още на 05.10.2018 г. А.

А. е имал болки в дясното рамо, тъй като е бил изпуснал ламарина, която е носил (по-горе пар. 7). Нещо повече, на досъдебното производство е била изготвена съдебно-медицинска експертиза, която А. А. е представил по 4 делото. Вещото лице, което я е изготвило, е установило, че на 17.10.2018 г. А.

А. се е оплаквал от болки в рамената, но два дни по-късно той е получил съдебно-медицинско удостоверение, в което такива болки въобще не са били описани (експертизата, л. 122-126). Съдът цени това заключение като частен свидетелстващ документ. Доказателствената стойност на тези две доказателства е достатъчна, за да не приеме съдът, че П. Д. е ударил А. А. в рамото и лицето.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] П. Д. е предявил искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане. Исковете са основателни и съдът ги уважава.

1. По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

[17] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. А. А. да е извършил действие;

2. това действие да е било противоправно;

3. П. Д. да е претърпял вреда от действието на А. А.;

4. А. А. да е извършила действието виновно;

5. А. А. да не е заплатил на П. Д. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

[18] Съдът установи, че:

- на 17.10.2018 г. А. А. противоправно и виновно е хванал П. Д. за качулката на блузата му, навел го е надолу, от което П. Д. е загубил 5 равновесие и е паднал на земята, а върху него е паднал А. А.;

- от това П. Д. е получил многофрагментно счупване на долната част на левия голям пищял, от което е претърпял болки, страдания и неудобства и е заплатил 1 434,80 лева за лечението си;

- А. А. не е заплатил на П. Д. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска за имуществени вреди и съдът осъжда А. А. да заплати на П. Д. 1 434,80 лева обезщетение.

Налице са предпоставките и за уважаването на иска за неимуществени вреди.

Затова съдът следва да определи размера на обезщетението.

[20] От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към 17.10.2018 г.