Решение № 101 от 26.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Смолян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №

20255440100698 по описа за 2025 година

Ищцата М. Р. К. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. **** е предявила срещу „***“ ЕООД, представлявано от Десислава Николова и Ивет Венева иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за нищожност на договор за кредит № 1398895/04.11.2024 г.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

На 04.11.2024 г. ищцата е сключила Договор за потребителски кредит № 1398895, по силата на който „***“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 800 лв. при фиксиран ГЛП от 40,96 % и ГПР от 49,93 %. и обща сума за връщане 840,96 лв., включваща главница и лихва.

На същата дата, 04.11.2024 г., била задължена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank p.l.c. със седалище в Малта срещу задължението за заплащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 367,04 лв.

Твърди, че таксата за предоставяне на поръчителство/гаранция, която представлява разход по кредита и е условие за сключването на договора за кредит, не е включена в ГПР, налице е заблуждаваща търговска практика, посоченият в договора ГПР е неверен. Включването на таксата по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция би оскъпило ГПР, нарушава определения в чл. 19, ал. 4 горен праг, което е незаконосъобразно. С посочената такса кредитодателят си осигурява в противоречие с добрите нрави и принципите за добросъвестност скрито възнаграждение за сметка на кредитополучателя.

Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите 1 нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Договорът за потребителски кредит е нищожен и съдържа нищожни и неравноправни клаузи, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради което същият е нищожен. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, поради което договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Налице е договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество.

В договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „***“ ЕООД на допълнителен финансов приход от 367,04 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка, с което се реализира допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

2

Претендира за разноски.

Адв. *** моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

Признава факта на сключения договор за кредит с ищцата. Твърди, че ищцата сама е избрала *** (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит. Получила е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „***“ изисква поръчителство. Ищцата е получила и документи от ***, включително Договор за гаранция. След като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора, поради което не се касае за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищцата в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищцата е била информирана за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „***“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Предявява насрещен иск, с който претендира на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена ищцата да плати остатъка от главницата по договора за кредит в размер на 352 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане.

Основава иска на следните фактически твърдения:

По силата на Договор за потребителски кредит № 1398895 от 04.11.2024 г., сключен между страните ищцата е получила кредит в размер на 8000 лв., преведен по сметка на ищцата чрез Изипей АД, който следвало да бъде погасен в едномесечен срок. Ищцата платила сумата от 448 лв. и е останала за плащане сумата от 352 лв., представляваща непогасена главница.

Моли предявеният от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а насрещният иск да бъде уважен. Претендира за разноски.

Ищцата като ответник по насрещния иск признава, че дължи неплатената по договора главница в размер на 352 лв. Възразява да й бъдат възлагани разноските по насрещния иск.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. *** в писмена молба поддържа исковата молба и моли да бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените разноски на ищцата. Адв. *** претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

3

38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът не се представлява. В писмена молба моли предявеният от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност.

Претендира за разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024 г. между „***“ ЕООД като кредитор и М. Р. К. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1398895, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 800 лева със срок за издължаване 19.12.2024 г..

Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 40,96 % и обща сума за връщане от 840,96 лв. Договорен е ГПР от 49,93 %.

Съгласно чл. 6 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение.

Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Видно от СЕФ, с който на потребителя е предоставена преддоговорна информация – т. 4.3. При кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит. Сключването на договора за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредити не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателя избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя не са посочени като размер. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.“

На 05.11.2024 г. е сключен и договор за гаранция /поръчителство/ между *** банк със седалище в Малта като гарант и М. Р. К. като клиент за обезпечаване на договора за кредит, сключен между „***“ ЕООД и потребителя. Предвидена е такса за предоставяне на гаранцията в размер на 367,04 лв., платима ведно с кредита.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия. Според т. 4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя и възможността за повишаване на кредитоспособността, вкл. и чрез обезпечение, предложено от последния - предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или поръчителство от поръчител – физическо лице, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството.

Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя.

Според т. 6.3 и т. 6.4 договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит.

В т. 9.5. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и Банка ДСК или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството.

Видно от разписката на л. 49, на 04.11.2024 г. ответникът е превел на ищцата чрез Изи пей отпуснатия кредит в размер на 800 лв.

Според представените разписки за извършените плащания от ищцата по договора за кредит чрез Изи пей /л. 44- 48/ ищцата е платила по договора за кредит, съответно на 19.12.2024 г. – 80 лв.; на 26.12.2024 г. – 160 лв.; на 10.01.2025 г. – 80 лв.; на 17.01.2025 г. – 80 лв. и на 06.03.2025 г. - 48 лв. Общо платените вноски по кредита възлизат на 448 лева. Посоченото се потвърждава от справката за извършените плащания от ищцата, представена от ответника.