Решение № 273 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Татяна Грозданова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601020 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 48 ЗЕЕЗА.

С решение от 14.07.2026 година по ЧНД № 4616/2016 година, в производство по реда на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗЕЕЗА, Софийски градски съд, НО, 42-ри състав, е постановил предаването на българската гражданка Е. Х. Р. на съдебните власти на Федерална Република Германия в изпълнение на издадената на 30.06.2026 година от съдия-следовател към Районен съд гр.

Бамберг, ФРГ, ЕЗА с цел провеждане на наказателно преследване на българската гражданка Р. за престъпления, посочени като „мошеничество“ и „престъпления, свързани с компютри“ с правна квалификация по германския наказателен закон по чл. 263, ал. 1 и ал. 3, изр. 2 № 1, ал. 5 и чл. 25, ал. 2 и чл.

53 по преписка 3Gs 1037/2025 година на Районен съд гр. Бамберг, Федерална Република Германия.

1

С решението по отношение на Е. Х. Р., ********** е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на мярката, изискваща задържането на лицето.

В срока по чл. 48, ал. 1 ЗЕЕЗА решението е обжалвано бланкетно от защитника на лицето, чието предаване е допуснато - А. Б., с искане да бъде отменено и да бъде отказано предаването на българската гражданка Е. Р..

В съдебно заседание защитникът - адв. Б., на първо място заявява, че проверяваното решение е постановено от незаконнен състав, тъй като в него е взел участие съдия, който се е произнасял в производството по чл. 43, ал. 3 ЗЕЕЗА, при което е навлязъл по същество, формирайки доводи за допускане изпълнението на ЕЗА. Поддържат се и част от аргументите, развити и пред първостепенния съд. Главният от тях е, наличието на сила на присъдено нещо, тъй като вече веднъж с влязло в сила решение на българския съд е отказано предаването на Е. Р. на това основание. В подкрепа на това твърдение се цитира решение на СЕС по дело С-158/21. Поддържа се още, че компютърните престъпления, за които се иска предаването на подзащитната му, не съставляват компютърните престъпления според българския НК. По отношение на второто престъпление - мошеничество, за което се иска предаването на българската гражданка Р., се сочи, че от описанието в ЕЗА не ставало ясно дали пострадали от престъплението са немски граждани, доколкото бил посочено, че се касае за немскоговорящи лица, както от кои сметки са трансферираните средства, за които се твърди, че са постъпили по сметки на дружества в България.

С тези съображения се иска САС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да откаже предаването на Е. Х. Р..

Лицето, чието предаване се иска - Е. Х., се присъединява към доводите на защитника си.

Представителят на САП дава становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение на СГС.

В последната си дума моли да бъде отказано предаването й на ФРГермания.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на

2 страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Преди да се произнесе по съществото на жалбата, САС намира за необходимо да се произнесе по довода, че обжалваното решение е постановено от незаконен състав, тъй като ако това е така, е безпредметно да бъдат обсъждани всички други аргументи по същество поради наличието на абсолютно по своя характер и неотстранимо от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

При внимателният преглед на постановеното по ЧНД № 4391/26 година по описа на СГС определение, с което по отношение на Е. Р. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на основание чл. 43, ал. 3 ЗЕЕЗА, не се установя съдът да е проявил предубеденост. Резонно, първият въпрос по който съдът следва да се произнесе е, дали от формална гледна точка е сезиран с валидна ЕЗА, за да прецени дали изобщо може да обсъжда каквато и да е мярка за процесуална принуда във връзка с производство по признаване и изпълнение на постъпилата ЕЗА. Съдът е коментирал заповедта единствено и само с оглед предмета на производството – каква би била подходящата мярка за процесуална принуда, която да обезпечи безпроблемното му провеждане.

Ето защо САС намира, че не налице претендирането абсолютно нарушение на процесуалните правила – обжалваното решение да е постановено от незаконен състав.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В производството по чл. 44 ЗЕЕЗА първостепенният съд е длъжен да обсъди налице ли са положителните предпоставки по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА за изпълнение на издадена ЕЗА, установява ли се наличието на някоя от абсолютните или факултативните отрицателни предпоставки по чл. 39 или чл.

40 ЗЕЕЗА, препятстващи нейното изпълнение, както и дали е налице основание за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 ЗЕЕЗА.

В това производство не могат да бъдат обсъждани каквито и да е съображения дали лицето, чието предаване се иска за осъществяване на 3 наказателно преследване, е извършило или са налице доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение, че е извършило престъплението/престъпленията, за които е издадена ЕЗА, тъй като тези въпроси не са от компетентността на националния съд в производството по изпълнение на ЕЗА.

Видно от материалите по делото СГС е изпълнил своите процесуални задължения в пълен обем.

Правилно първостепенният съд е преценил, че ЕЗА, с чието изпълнение е сезиран, отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА – тя е издадена от компетентен орган на Федерална република Германия и съдържа всички изискуеми от чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА реквизити, като е придружена от превод на български език. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, размяната на личното име с бащиното и фамилното име във формуляра на ЕЗА на български език не създава неяснота по отношение на кое лице е издадена ЕЗА. В заповедта изключително подробно са посочени характера и правната квалификация на престъпленията, за които по отношение на исканото за предаване лице ще се провежда наказателното преследване, обстоятелствата, при които е извършено престъплението с конкретизация по време, място и степен на участие, включително имената на пострадалите от престъплението „мошеничество“ лица и размера на причинените им вреди.

Правилно решаващият съд е приел, че са налице условията по чл. 36 ЗЕЕЗА, тъй като европейската заповед за арест е издадена за лице, което според компетентните власти на ФРГермания, е извършило в периода от 19.02.2020 година до 28.09.2020 година 15 деяния, попадащи под юрисдикцията на ФРГермания, от които са пострадали 6 лица, всичките живущи на територията на ФРГ и стойността на причинените общо вреди възлиза на 356 992,16 евро. Подробно е описана конкретната дейност на лицето, чието предаване се иска, която е квалифицирана като престъпления по чл. чл. 263, ал. 1 и ал. 3, изр. 2 №1, ал. 5 и чл. 25, ал. 2, и чл. 53 от германския наказателен закон.

Размерът на предвиденото по законите на издаващата държава членка наказание за всяко едно от тези деяния превишава минималния изискуем минимум за наказанието лишаване от свобода по чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА от една година, същевременно – издаващият орган изрично е отразил в ЕЗА, че 4 престъпленията по по чл. чл. 263, ал. 1 и ал. 3, изр. 2 №1, ал. 5 и чл. 25, ал. 2, и чл. 53 от германския наказателен закон са от категорията на престъпленията по чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА – а именно – такова по чл. 36, ал. 3, т. 11 и т. 20 ЗЕЕЗА, което не налага изследването на наличие на двойна наказуемост на престъпленията, за които е издадена ЕЗА и в частност – дали престъпния състав за комптърни престъпления по българския НК съдържа същите признаци като компютърно престъпление според германския наказателен закон. Тук е мястото да се посочи и че според ЕЗА българската гражданка Р. не се иска и за участие в ОПГ. Въпрос на преценка на компетентните немски власти е дали да организират наказателно преследване по отношение на Е. Р. само за вторичните престъпления, за които се твърди, че е извършвала организираната престъпна група и чиито действия са описани подробно в ЕЗА или и за участие в нея. Ако компетентните немски власти съберат данни и за такова участие на Р., те ще следва да поискат допълнително разрешение от компетентния български съд и за такова разследване.

Правилно решаващият съд е приел, че не е налице което и да е от абсолютните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА, които да препятстват изпълнението на издадената по отношение на Е. Р. ЕЗА, нито пък е налице което и да е от факултативните основания по чл. 40 ЗЕЕЗА, за което е изложил подробни съображения, които следва да бъдат споделени. Предоставена е и поисканата от СГС гаранция по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, че ако бъде осъдена на лишаване от свобода, ще бъде върнато за изтърпяване на наложеното наказание по реда на РР 2008/909/ПВР.

Не може да бъде отказано предаването и на основание на това, че вече веднъж такъв отказ е бил постановен от друг състав на СГС с аргумент, че описаните в ЕЗА деяния са извършени на територията на Република България и попадат в нейната юрисдикция. Развитието на казуса, свързано с образуваното на досъдебно производство и последващото му трансфериране във ФРГ, подробно е обсъдено от първоинстанционния съд и изложените от него аргументи изцяло се споделят от САС. В този случай изобщо не може да се обсъжда сила на присъдено нещо, тъй като обстоятелствата, свързани с изпълнението на ЕЗА са различни. Цитираното от защитата решение на СЕС по дело С-158/21 година за напълно неприложими.

Не са налице основания по чл. 52 ЗЕЕЗА за отлагане предаването на Е.

5

Р..

Що се отнася до мярката за неотклонение „Задържане под стража”, при позитивното решение на първостепенния съд да изпълни издадената ЕЗА, тя е единствената възможна мярка за процесуална принуда, която би обезпечила фактическото предаване Е. Р. на компетентните власти на ФРГермания.

По изложените съображения

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД и на основание чл.

48

ЗЕЕЗА

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.07.2026 година по ЧНД № 4616/2016 година на Софийски градски съд, НО, 42-ри състав, с което българския гражданин Е. Х. Р., е предадена на компетентните съдебни власти на Федерална Република Германия, въз основа на Европейска заповед за арест от 30.06.2025г., издадена от съдия-следовател към Районен съд гр. Бамберг, Федерална Република Германия, за целите на наказателно преследване за престъпления, посочени като „мошеничество“ и „престъпления, свързани с компютри“ с правна квалификация по германския наказателен закон по чл.

263, ал. 1 и ал. 3, изр. 2 №1, ал. 5 и чл. 25, ал. 2, и чл.53, по преписка 3Gs 1037/2025г. на Районен съд гр. Бамберг, Федерална Република Германия.

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на Е. Х. Р. с ЕГН- ********** до фактическото й предаване на Федерална Република Германия.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6