Решение № 23374 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23374 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110118396 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца Е. В. А. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № ***г. и по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в дирекция „***“ при ответника „ТТН Петрол“ ЕООД и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер 11 589,00 лв. за оставане без работа вследствие на уволнението, дължимо за периода от ***г. до 14.09.2025г. В хода на производството иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е оттеглен от ищеца и производството в тази част е прекратено.

В исковата молба ищецът Е. В. А. твърди, че работила при ответника „ТТН Петрол“ ЕООД, съгласно трудов договор № ***г. на длъжност „***“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1800 лв., съгласно последно сключеното допълнително споразумение от *** г., като договорът бил сключен за неопределено време.

Ищцата твърди, че на ***г. й била връчена от работодателя заповед № ***г., в сила от *** г., с която трудовия й договор се прекратявал на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, без да се посочва конкретна хипотеза /при закриване на част от предприятието или поради съкращаване на щата/.Твърди издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение да е незаконосъобразна, тъй като счита, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.333, ал.5 от КТ като е уволнил ищцата, която била в напреднал стадий на лечение “***“, за което си състояние твърди да е уведомила работодателя на *** г., чрез 1 представено становище от лекуващия й лекар д-р Г.С. от ***. Ищцата твърди, че след представяне на становището чула работодателят й в лицето на управителя Н.Р. да казва на друг служител „Бременни не ми трябват на работа“. Само два дни по-късно получила оспорваната заповед за уволнение.

Ищцата оспорва като незаконно извършеното уволнение с довод за нарушаване на правото й на закрила по чл. 333 КТ предвид обстоятелството, че към датата на уволнението й, била в напреднал стадий на лечение „***“ за което твърди, че работодателят е знаел, преди връчване на заповедта за уволнение, като предвид използваното уволнително основание /по чл.328, ал.1, т.2 от КТ/, последния е бил длъжен преди прекратяването на трудовия договор, да получи разрешение от „Инспекцията по труда“, но не бил поискал такова.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да признае за незаконно уволнението й, и да отмени заповед № ***г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, като незаконосъобразна, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в бензиностанция „***“, обект в с. ***, при ответното дружество „ТТН Петрол“ ЕООД.

Искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ ищецът е оттеглил в хода на производството и същото е прекратено в тази част. Ищецът претендира и сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът „ТТН ПЕТРОЛ“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С., е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Счита предявените искове на първо място за недопустими, тъй като процесната заповед за уволнение била оттеглена (отменена) от работодателя, преди завеждане на настоящото исково производство, поради което правното й действие е отпаднало. По същество оспорва исковете както по основание, така и по размер, и счита същите за неоснователни. Не оспорва фактите, че ищцата е работила при ответника, като преди уволнението е заемала длъжността „***“ в бензиностанцията в с. ***, както и издаването на процесната заповед № ***г. и връчването й на ищцата на същата дата, с което трудовото й правоотношение било прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (поради съкращаване на щата). Оспорва да е узнал за състоянието на ищеца преди уволнението, като твърди, че становището на д-р С. му станало известно едва на *** г. /понеделник/, след което предприел действия по установяване на фактическото положение, нуждата от предоставяне на облекчени условия на труд, с оглед състоянието на ищеца и съответно отмяна на заповедта за уволнение.

Ответникът твърди, че от страна на лекуващия лекар на ищеца не получил потвърждение за състоянието й, но въпреки това отменил уволнението й, и към настоящия момент ищцата все още била в трудово правоотношение с ответното дружество, за което свидетелствали плащаните от работодателя за негова сметка здравни осигуровки, представяне на издаваните на ищеца /в периода след *** г. до настоящия момент/ болнични листове пред ТД на НОИ и подаваните към НОИ справки за приети и върнати документи, представени с придружително писмо и Удостоверения Приложение № 9 за болнични 2 листове, за което е представил писмени доказателства.

Твърди ищеца да е била уведомена за отмяната на уволнителната заповед неприсъствено, на *** г., тъй като от тази дата до настоящия момент същата била в непрекъснат отпуск по болест.

Моли съда да изиска официална информация от *** относно състоянието на ищцата, от кой момент същата се счита, че е била в напреднал стадий на процедура „***“, съгл. законовата дефиниция и в частност към *** г. била ли е в процедура по „***“?

С оглед изложеното ответникът счита, че предявените искове са недопустими, тъй като чрез отмяната на заповедта за уволнение с № ***г. е отпаднал прекратителния й ефект и не е налице годен акт, който да подлежи на отмяна от съда, и липсва какъвто и да е правен интерес от заявените от ищцата претенции за възстановяването й на работа, и за заплащане на обезщетение. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, моли за тяхното отхвърляне като неоснователни. Моли за присъждане на разноски за производството.

Съдът при така изложените доводи, твърдения и оспорвания на страните, и като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, с твърдяното съдържание, което е било прекратено с процесната заповед № ***г., съответно размера на последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период, за който претендира обезщетение, както и че е била в напреднал стадий на процедура по лечение „***“, за което е уведомила работодателя, преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали ищцата страда от заболяване или провежда лечение „***“, даващо й право на закрила при уволнение, като е преодолял тази закрила преди уволнението, чрез изискване на разрешение от „Инспекцията по труда“; че е отменил процесната заповед със заповед № ***г., с издаване на последваща заповед от *** г., за която ищцата е била уведомена, преди подаване на исковата молба на 31.03.2025г.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от допълнително доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала твърдяната в исковата молба длъжност „***“ в бензиностанция „***“, обект в с. ***, собственост на ответника „ТТН Петрол“ ЕООД, че същото е прекратено с оспорената заповед № ***г., считано от ***г., връчена лично на ищеца от управителя на ответното дружество на *** г.

Преди разглеждане на спора по същество съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, в частност дали е налице правен интерес от страна на ищеца за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предвид направеното от ответника възражение, че на основание чл. 344, ал. 2 КТ, е отменил цитираната заповед № ***г. и че отмяната е доведена 3 до знанието на ищеца преди подаване на исковата молба в съда /на 31.03.2025 г./.

С постановени решения № 68/25.02.2011 г. по гр. д. № 33/2010 г., IV ГО; решение № 303 от 7.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г., IV ГО; решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г., IV ГО; решение № 304/27.06.2012 г. по гр. д. № 1265/2011 г., IV ГО; определение № 149 от 15.04.2022 г. по ч. гр. д. № 416/2022 г., III ГО.и др. на ВКС последователно е приемано, че отмяната на заповедта за уволнение от работодателя, когато е извършено преди подаване на исковата молба в съда, предизвиква търсената с иска правна промяна, поради което за ищеца не е налице интерес от съдебна намеса. В установената като константна практика, ВКС е дал принципно разрешение, че с разп. на чл. 344, ал. 2 от КТ е уредена възможността работодателят да отмени сам заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът/служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението. Не е нужно правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя, и да възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място /чл. 345, ал. 1 от КТ/. Предявените искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл. 344, ал. 2 от КТ, се явяват недопустими, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иска.

Прилагайки горепосочената съдебна практика, и предвид заявените от ответника възражения и въведените от ищеца оспорвания, като спорни между страните въпроси се налагат тези във връзка с издадената отменителна заповед, както и кога, от кого и доколко нейното съдържание е било доведено до знанието на ищцата и станало ли е това преди предявяване на исковата молба в съда на 31.03.2025 г.

В тази връзка са представени писмени доказателства и са събрани гласни доказателствени средства.

Ответникът е представил с отговора на исковата молба, Заповед № ***/*** г., адресирана до ищеца Е. А., в която се сочи, че на осн. чл.344, ал.2 от КТ и във връзка с полученото от д-р С. от *** писмо, работодателят отменя заповед № *** г., като лицето продължава да извършва трудовите си задължения съгласно установения трудов ред и работен график. В заповедта е указано същата да се сведе до знанието на лицето и на счетоводството на дружеството за изпълнение. Тази заповед е оспорена от страна на ищеца, като в тази връзка, от страна на ответника са ангажирани и допълнителни доказателства, в т.ч. свидетелски показания на водените от него свидетели Е.Т. /чиято счетоводна къща обслужва счетоводно ответното дружество/ и А.Г. /управител на обекта на ответника в с.

***, който е мястото на работа на ищеца/.

Установява се от показанията на св. Т., че веднага след узнаването за процедурата „***“ която се извършва на ищцата, заповедта й за уволнение била отменена и трудовия й договор и към днешна дата продължава да съществува. Св. Т. заявява, че ищцата лично на него, посредством приложението „Вайбър“, му е изпратила становището на лекуващия си лекар за напредналия стадий „***“ в който се намира, поради което още на следващия или след два дни от издаването на уволнителната заповед, същата била отменена. Свидетелят обяснява също разминаването в номерацията на двете заповеди, като уточнява, че всички такива касаещи обичайното развитие на трудовите правоотношения, вкл. прекратяването излизат автоматично с № и дата от програмата, която ползва, докато втората заповед, която е различна и необичайна, е създадена нарочно, лично от него и заведена в заповедна книга, която се води и стои на съхранение в счетоводството. Свидетелят Т. споделя също, че откакто е издадена уволнителната заповед на *** г., ищеца А. е в постоянен отпуск по болест и не се е появявала повече на работното си място, поради което лично не са успели да й връчат заповедта за отмяна на уволнението. Въпреки това, всеки месец тя представяла на 4 управителя на бензиностанцията – св. Г., издадените й болнични листове, а св. Т. лично или чрез негови служители ги депозирали в НОИ. За отмяна на уволнението, според свидетеля, свидетелствали и издадените фишове за работни заплати за месеците след м.02.2025 г., в които на ищеца се начислявали здравни осигуровки, а тя получавала обезщетенията си за временна нетрудоспособност, не като безработно лице, а като заета по трудово правоотношение. В НАП също не било декларирано прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като отмяната се случила в рамките на даденото предизвестие от 1 месец, поради което за прекратяването изобщо не било изпратено уведомление до НАП.