Решение № 38 от 12.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Русе , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлиян Стаменов

Милена Пейчева

Росица Радославова в присъствието на прокурора Валентина Личева Личева (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600056 по описа за 2021 година Производство по гл. XXI от НПК.

Защитникът на подсъдимия С. Д. Й. – адв. Св. С. при РАК – е обжалвал присъдата по н.о.х.д. №

1061/21 г. на РРС, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 343б от НК и му е наложено наказание една година и шест месеца лишаваен от свобода, при отлагане на изстърпяването за изпитателен срок от три години, три години лишаване от правоуправление и 300 лв. глоба. Жалбата е бланкетна, с конкретизирани нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна и постановяване на нова оправдателна такава или алтернативно смекчаване на санкцията чрез прилагане на законоустановения минимум на наказанието или слизане под него при условията по чл. 55 от НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна /защитника/ и подсъдимия, като е допълнена с подробни съображения, за допуснати при установяването на съставомерното деяние на изискванията по Наредба № 1/17 г. за реда за 1 установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно, че не било съобразено желанието на нарушителя при оспорване резултатите от извършената проверка с техническо средство, последващото изследването за алкохол да бъде извършено с газов анализатор, а не чрез химическо изследване на кръвта. Въпреки отказа му бил отведен в болницата за втория вид, където отказал за даде кръв и то не било извършено.

Прокурорът счита, че жалбата по съществото си е неоснователна, но следва да бъде уважена в алтернативната й част, като сенамали наказанието на подсъдимия при условията по чл. 55 от НК .

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, въззивната нстанция прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект - страна в процеса, при спазване на законо,установените с НПК срок, ред и форма.

По съществото си

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна първоинстанционинят съд е приел следното:

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, с категории А1, В и М от 2014 г. Преди инкриминираното деяние бил наказванчетири пъти по административетн ред за нарушаване на законоустановените правила за движението, с вдлезли в сила четири наказателни постановления и два електронни фиша.

Вечерта на инкриминираната дата /21.02.2020 г./, в грл. Русе, той паркирал управлявания лек автомобил марка „Опел“ с рег. № Р 3865 РВ на паркомясто, предназначено за хора с трайни увреждания /каквито нямал/, на ул. „Хан Крум“ № 6 в гр. Русе и напуснал автомобила.

В ранните часове на 22.02.2020 г., след като употребил значително количество алкохол /около един литър водка/ подсъдимият се завърнал до 2 автомобила си, седнал на шофьорската седалка и заспал. Това му видимо безпомощно състояние, в автомобил паркиран на инвалидно място в центъра на града, направило впечатление на преминаващи в участъка граждани и довело до подаване на сигнал на тел. 112.

Появилите се по сигнала патрулиращи полицаи - Ст. Х. и свидетеля Л.

Н. - след значителни и продължителни усилия успели да събудът и изведат подсъдимия от автомобила. Поради видимо неадекватното му състояние повикали спешен медицински екип от УМБАЛ-Русе. Последният установил липса на здравословни проблеми, а единствено състояние на алкохолно опиване. В резултат на всичкитези съвместни усилия на полицейските и здравни служби подсъдимият дощъл на себе си. Бил му съставен фиш за нарушението по ЗДвП, че е паркирал на място за инвалиди, какъвто той не е полицейските служители му казали, че автомобилът следва да бъде преместен от неоснователно и неправилно заеманото място, с изричното указание, че това не трябва да прави той лично. По-късно същата вечер около 3,20 часа същите полицейски служители Х. и Н. видели, че същият автомобил, със стартиран мотор и включени светлини, е приведен в движение, като намеврира напред и назад, очевидно опитвайки да заобиколи паркиран пред него друг автомобил. Спрели непосредствено до автомобила и установили, че водачът в него е отново подсъдимия.

Съобразяваки се с разпределението на компетентностите уведомили сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Русе. Пристигналите служители в последния - Г. В. и свидетеля Цв. П., също като колегите им Х. и Н., забелязали, че подсъдимия силно лъха на алкохол, същата миризма се носела от купето на автомобила. На зададения му въпрос подсъдимият отговорил, че изпил около литър водка.

Била му извършена проверка с техническо средство - апарат „Алкотест Дрегер 7510“ № ARDN 0010, който отчел наличие на алкохол 1,68 на хиляда.

След това подсъдимият бил отведен в Първо РУ-МВР-Русе, където за извършеното нарушение му бил съставен АУАН. Съставен му бил и талон за изследване № 038552, в който подсъдимият саморъчно написал, че не приема показанията на техническото средство, както и че отказва медицинско и 3 химическо изследване. При това положение бил отведен от полицейските служители в Спешното отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе. Пред извършилия му там медицински преглед дежурен лекар - св. д-р Г. Г. подсъдимият също споделил, че е употребил алкохол. Същевременно отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване на алкохолното съдържание в кръвта му.

Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на правилно събраните и анализирани доказателства по делото - обясненията на подсъдимия, показания на свидетелите Л. Н., Цв. П. и Г. Г., процесните 2 бр. АУАН /за неправилното паркиране на инвалидно място без такова право и управление на МПС след употреба на алкохол/, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, заповед за задържане на лицето, заповеди за прилагане на ПАМ, справка занарушител на Сектор-ПП-МВР-Русе, справка Сектор-ПП-Русе за регистрация на МПС, протокол за извършване напоследваща проверка на средство за измерване, справка съдимост, декларация и автобиография. Несъществена e в случая е неправилното назоваване в мотивите към присъдата като свидетели на полицейските служители Х. и В. /съгл. горното съответно патрулен и пътен полицаи във всеки от двата последователно пристигнали наместопроизшествието екипи/. Тези двамата следва да се считат като участници по гореизложения начин в процесните събития, в какъвто смисъл да се считат изменени мотивите /при това не решаващи/ към присъдата. Тази очевидно техническа грешка не се отразява на обосноваността на присъдата, тъй като в гореизложените констатации очевидно са залегнали показанията /наред с останалите доказателства по делото/ на другите двама членове на пристигналите полицейски екипи - полицаите Н. и П., разпитани както се посочи като свидетели по делото. Същевременно имената на неразпитваните в съдебно заседание като свидетели Х. и В. изрично са посочени в гласните и писмени доказателства по делото/св. П., докладните записки, АУАН/, поради което само по себе си посочването им като участвували в процесните събития, съгл. горното, не е нарушение. Така относимите и надлежно приобщетни гласни и писмени доказателства са напълно съответствуващи и взаимноподкрепящи се помежду си, като не противоречат, а също се подкрепят и от обясненията на подсъдимия в съдебно 4 заседание, че в периода от оставянето на автомобила на посоченото място и след това, преди привеждането му в движение по горепосочения начин, бил употребил алкохол. В пълноъсответствие, както правилно е съобразил РРС, са посочените показания на извършената проверка с техническо средство за 1,68 промили алкохол в издишаниет от подсъдимия пари с показанията на свидетелите Н. и П., че както подсъдимия, така и цялото купе на автомобила силно миришело на алкохол, неадекватното и безпромощно състояние на подсъдимия довело до обаждане на минувачи на 112 и пристигането на полицаите, продължителните им усилия за събуждането му от полицаите и неадекватното му поведение след това, изявлението му кактто пред полицаите, така и пред дежурния лекар в болницата, че е употребил алкохол.

Резонни са съображенията на РРС за успешно преминалото изследване на узползуваното в случая техническо средство - Дрегер – на 31.10.2019 г. със срок на валидност 6 месеца.

Фактическите констатации изцяло съответствуват на доказателствата по делото, като ес възприемат изцяло и от въззивната инстанция и при събирането и анализа им не са допуснати нарушение на НПК, поради което присъдата е обоснована и при постановяването й и като цяло при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При тази установеност присъдата е законосъобразна, като правилно и от материалноправна страна първостепенният съд е възприел инвокираната от обвинението правна квалификация на извършетното от подсъдимия, като го е признал за виновен в това, че на 22.02.2020 г., в гр. Русе, управлявал /гореконкретизираното/ моторно превозно средство след употреба на алкохол, надлежно установена по реда на Наредба № 1/17 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,68 на хиляда - престъпление по чл. 343б от НК.

Оплакванията по жалбата, конкретизирани /съгласно горното/ във въззивното съдебно заседание, са неоснователни. Въззивната инстанция 5 изцяло възприема констатациите, съжденията и доводите първоинстанционния съд в това отношение, също както и като цяло решаващите изводи в мотивите към присъдата, които са забележително прецизни и изчерпателни и към които няма какво да се прибави и не е необходимо подробното им преписването тук. Действително установените по делото формални нарушения по Наредба № 1/17 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са несъществени. Те по никакъв начин не са предпоставили и довели до ограничаване на законоустановената възможност и права на подсъдимия да изисква последваща проверка със съществуващите технически и научни способи на установения по посочения начин резултат от изслевването му с Дрегер, което той оспорил.

Този извод почива на обоснован, изчерпателен и житейски и правнологически правилен анализ на безспорно установените по делото обстоятелства. Конкретно по възражението - че полагането на саморъчен подпис при връчването на талона за последващо изследване, също саморъчното записване „С“ в реда след текста „доказателствен анализатор“, на местото за подпис на провереното лице, както й след текста в бланката за „медицинско и химическо или медицинско-токсикологично изследване“ - „не приемам“ и „отказвам“, вместо примерно „желая“, „приема“ или моне „да“, по никакъв начин не сочи на недаване на възможност нарушителят да отрази желаното от него в талона, още по-малко на изрично избрана алтернативата за проверка с доказателствен анализатор. Липсват каквито и да било доказателства по делото да е заявил нещо подобно и впеследствие пред дежурния лекар в УМБАЛ-Русе, където просто е отказал да даде кръв, но е споделил, както и пред полицаите на местопроизшествието съгл. горното, че е изпил голямо голичесдтво алкохол. Очевидно е, най-добрия и сигурен от научна гледна начин подсъдимият да опровергае резултата огт изследване с Дрегер е медицинското изследване на съдържанието на алкохола в кръвта му, което обаче той е отказал. При липса на обективно установени и въобще твърдяни причини за този отказ от здравно, лично, идеологическо и пр. естество, както и при изложената протекла поредица от законосъобразни и адекватни действия на здравните и полицейски служби от установяне на деянието до посещението на подсъдимия в болницата, очевидно несъстоятелна е тезата за ограничаване на правата и законоустановените му 6 възможности за компетентна проверка на наличието или не /всъщност безспорно по делото/ и конкретно какво е съдържанието на алкохола в кръвта му. Напълно издържани са и подробните съображения и доводи на РРС, които също не е нужно подробно да се преписват тук, за несъществеността в случая на използуването на стара бланка за талона, отпреди измененията на на Наредба № 1/17 г., респ. изписването на посочените обстоятелства не от полицейския служител, а лично от нарушителя, което всъщност едва ли може да се третира като по-неблагоприятен за упражняването на правата му вариант. Същественото е, както правилно е съобразил РРС, че както съставянето на процесния талон, така и цялата поредица от действия на полицейските служители в случая, а след това и на здравните власти в УМБАЛ-Русе, по никакъв начин не са ограничили възможността за последваща проверка на правилността на вече надлежно констатираните 1,68 промили алкохол с уредените от закона способи, вкл. възможно най-сигурния чрез медицинско изследване на кръвта, ако това именно е била целта и желанието на подсъдимия. Очевидно е могъл подсъдимият да упомене или отрази писмено пред дежурния лекар в УМБАЛ, че не желае да даде кръв за медицинско изследване за проверка на установените данни за алкохол не за друго, а поради желанието си да бъде изследван с газов анализатор, може би без да знае или да си дава сметка, че това е по-несигурния способ и следователно е в негова вреда, тъй като вече е на стадий опровергаване на легално установен резултат за употребен алкохол. Освен, че безспорно и пред дежурния лекар, както и в полицейското управление при съставянето на процесния талон, не е заявил такова желание, тай, както се посочи, е споделил, че всъщност е употребявал алкохол. Всички тези обстоятелства са в пълно съзвучие и правилно за анализирани от РРС съмвестно с посочените свидетелски показания за състоянието му при установяването на деянието на паркомястото за инвалиди /безпомощност и неадекватност до степен граждани да сигнализират на тел. 112, миризма на алкохол от него самия и цялото купе на автомобила, бавно идване в съзнание липса на спомен къде се намирал/.Както и с изрично и многократно потвърждавано пред свидетели на местопроизшествието, в болницата и при разпита му в съдебно заседание признание на подсъдимия, че е употребил огромно количество алкохол.