Определение № 1069 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500549 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.407, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Г. Г. чрез пълномощник адв. Х. И. против определение от 11.12.2023г. по гр.д. № 15 707/2018г. на СГС, 1-14 състав, с което е оставена без уважение молбата за допълване на разпореждане от 27.10.2023г. по гр.д. № 15 707/2018г на 1-14 състав на СГС, с което в полза на жалбоподателя е издаден обратен изпълнителен лист.

Твърди се, че обратен изпълнителен лист се издава за реално внесените в повече суми от длъжника, а не за тези, които той е следвало да плати. Не се оспорва фактът, че и трите лица по изпълнителния лист са осъдени солидарно, но това не значело равенство и не предполагало, че всеки трябва да заплати по 1/3 от задължението, както е изчислена пропорцията от съдебния състав. Поради това лицето, от което са събрани недължимо платените суми, има право да иска тяхното връщане в цялост на събраното от него.Изтъква се, че това дали солидарните длъжници отговарят с по1/3 или при други условия са вътрешни отношения между отделните солидарни длъжници и съдебният състав не следва да изчислява какво би било внесено от всеки един при условие, че дължи 1/3. Поддържа се още, че възможността за издаване на обратен изпълнителен лист по съкратена процедура реално цели избягване воденето на производства по чл. 55 ЗЗД – случаят кредиторът ЦКБ АД се е обогатил за сметка на жалбоподателя с 6503,79лв, защото именно това е събраната от нея в повече сума. Ако на другите двама длъжници бъде предоставена възможност да издадат изпълнителен лист срещу ЦКБ АД за суми, които те реално не са внесли, то това би довело и до тяхното неоснователно обогатяване и разпределянето на сумите чрез пропорция постига точно този резултат. Предвид, че по делото било установено каква сума в 1 повече е събрана от жалбоподателката Г., то обратен изпълнителен лист в нейна полза, следвало да бъде издаден за всички събрани в повече от нея суми след погасяване на задълженията към взискателя ЦКБ АД. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който се допълни разпореждане от 27.10.2023г. за разликата между присъдената сума от 5058,57 лв и претендираната от 6503,79лв.

В срок насрещната страна „Централна кооперативна банка“АД е подала отговор, с който оспорва по основание жалбата. Пояснява от фактическа страна, че е поискано от жалбоподателката Г. издаването на обратен изпълнителен лист за сумата от 5058,97 лв., която претендирала разликата до 6503.79 лв. Сочат се за правилни съображенията на съда, че при вземане, основано на недължимо платени суми, намиращо правното си основание в чл.55 ЗЗД, се следва връщане съобразно извършеното от всеки молител плащане, като хипотезата на чл. 146 ЗЗД, отнасяща се до встъпване в правата на удовлетворения кредитор била ирелевантна за производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Посочва се, че правилно СГС е постановил, че няма надлежно сезиране на състава, по което да липсва произнасяне и съответно не са се осъществили предпоставките на чл. 250 ГПК. Изтъква се на следващо място, че съдът е определил надвнесената сума от всеки от двамата поръчители, съобразявайки именно реално извършеното от всеки от длъжниците плащане, прилагайки пропорция, изразяваща съотношението между принудително събраната от съответното лице сума и общо дължимата солидарно от длъжниците с оглед влязлото в сила решение и въз основа на него е разпределил между тримата длъжници надвнесената сума, за да се определи колко е платено в повече от всеки от тях, вместо да приложи съотношение от 1/3, както неправилно се твърдяло в частната жалба. Посочва се още, че връщане на платеното в цялост поръчителят има право да изиска от главния длъжник, но не и от кредитора, спрямо който отговаря за цялото установено задължение. Като в противен случай, ако съдът не приложи пропорция, посредством която да определи колко е надвнесено от всеки от платилите длъжници спрямо дължимото и колко следва да бъде върнато на всеки от тях, би могло кредиторът да бъде принуден да върне повече от общо надвнесеното и да остане частично неудовлетворен. И на края се изтъква, че въобще не е следвало да бъде постановявано разпореждане за издаване на обратни изпълнителни листи, поради изричната разпоредба на чл. 422, ал. 4 ГПК, която гласи, че обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

По допустимостта на частната жалба: Подадена е в срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

САС, в настоящият състав, като прецени оплакванията в жалбата и съобрази данните по делото, констатира следното:

2

От фактическа страна се установява, че по молба от 10.06.2022 г. на жалбоподателката Е. Г. и С. Н. Г. е поискано издаване на обратни изпълнителни листа срещу „Централна кооперативна банка” АД /ЦКБ АД /в качеството на взискател по изп.дело № 20158400400313 на ЧСИ М. Ц. и изп. дело № 20168080401483 на ЧСИ З. Д., за сумите събрани по изпълнителните дела въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д.

№56122/2014г. на СРС, 39 състав.

Не е спорно, че с определение по гр.д.№1285/2019год. на СГС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и издаденият изпълнителен лист от 10.02.2015год. е обезсилен.

С решение от 22.07.2020 г. по гр. д. № 15707/2018 г. на СГС, I 14 състав, е признато за установено по отношение на ЦКБ АД, по предявените искове с пр. кв. чл.

422, ал. 1 от ГПК. вр. чл. 79. ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 138 от ЗЗД срещу Н. И. Д., Е. Г. Г. и С. Н. Г., че Н. И. Д., Е. Г. Г. и С. Н. Г. дължат солидарно на „ЦКБ” АД, сума в размер на 33491.62 евро- главница по договор за кредит и договор за поръчителство, 2751.20евро-договорна лихва. 793,ЗЗевронеустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и разноски в размер на 5842,45лв. и в заповедното производство в размер на 1513.00лв.

С решение от 08.04.2021 г. по гр. д. № 4234/2020 г. на САС, влязло в сила на 03.02.2022г., е отменено положителното решение в полза на ЦКБ АД в частта, с която на основание чл.422, ал.1 от ГПК се признава за установено по отношение Н. И. Д., Е.

Г. Г. и С. Н. Г., че дължат солидарно на ЦКБ АД. главница над 21 118.47 евро и неустойка над 231.30 евро, както и в частта, с която Н. И. Д., Е. Г. Г. и С. Н. Г. са осъдени да платят на ЦКБ АД сумата над 996.07лева разноски в заповедното производство, както и сумата над 3846.33 лева разноски за исковото производство.

Във връзка с частично отменителното решение на въззивния съд правилно съдът е определил, че дължимите вземания на банката срещу длъжниците са в размер на 41304.13лв.-главница,5380,87лв.-договорна лихва, 452,38лв.-неустойка, 3846,33лвразноски в исковата производство и 996,07лв-разноски в заповедното производство или общото задължение е в размер на 51979,78лв, към която сума е добавена дължимата законна лихва върху главницата от 41304,13лв. в размер на 17530,87лв. за периода от 16.10.2014год. до датата на последното плащане от длъжника през м.12.2018год или общо е прието, че се дължи сума по заповедта за изпълнение в размер на 69 510,65лв.

От изисканата справка е констатирано, че събраната и разпределена в полза на взискателя ЦКБ АД сума е 88 968,25лв. или надвнесена е сума възлиза в размер на 19 457,60лв. Доколкото вземането срещу взискателя е въз основа на платено от длъжниците, то релевантно е плащането от всеки от тях. Първоинстанционният съд е 3 изчислил дължимата на жалбоподателката сума на база съотношение на платеното от всеки от длъжниците спрямо общото задължение, както следва : 18765,66 / 69 510,65лв =0,26% за Е. Г. и 2886,87лв / 69510,65=0,04% за С. Г. и така изчислил, че платеното в повече от Е. Г. е в размер на 5058,97лв. /19457,60 съответно 0,26 = 5058,97лв./, а платеното от С. Г. е в размер на 778,30лв. / 9457,60 0,04 = 778,30лв./, за които суми е издал изпълнителен лист на осн.чл.245, ал.З от ГПК.

Във връзка с разпореждането по чл.245 ал.3 ГПК е подадена молба от Е.Г. за допълване на разпореждането по чл.250 ГПК със съображенията относно отговорността й като поръчител, който спрямо основният длъжник имал право на всичко платено, поради това получените чрез реализиране на обезпечението суми ползвали всички и не следвало до се прилага пропорция.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата с мотивите, че отговорността по чл.146 ЗЗД е ирелевантна в производството по издаване на обратен изпълнителен лист, и че при вземане за недължимо платени суми с пр. осн. чл. 55 ЗЗД платените суми се разпределят съобразно реално извършеното плащане.

Тези изводи напълно се споделят от въззивната инстанция:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма надлежно сезиране, по което да липсва произнасяне и съответно не са се осъществили предпоставките на чл.

250 ГПК. Следва да се посочи, че надвнесената сума от всеки от двамата поръчители е определена при съобразяване на реално извършеното от всеки от длъжниците плащане.

Фактически няма спор, че с влязло в сила решение частично са отхвърлени установителните искове на ЦКБ АД против посочените лица, отговарящи в условията на солидарност, и че надвнесената сума възлиза в размер на 19 457,60лв. Не отговарят на установените факти оплакванията в жалбата, че съдът е разпределил сумите в съотношение 1:3, напротив логично е изчислено реалното плащане /надвнасяне/ от всеки от длъжниците спрямо цялата дължима от тях сума, като в противен случай, ако се възприеме тезата на жалбоподателя, би се стигнало до осъждането на взискателя да плати в повече от общо надвнесената сума, в което не се изразява целта на производството по чл.244 ал.3 ГПК. С извършеното посредством пропорция изчисление се стига до обоснованият резултат всеки от длъжниците да получи тази принудително събрана от него сума, която ще съответства на надвнесетото от него спрямо общия дълг. Необосновано в случая е позоваването акцесорната отговорност на поръчителя /в което качество жалбоподателя участва/ по чл.146 ЗЗД. Връщане на платеното в цялост поръчителят има право да иска от главния длъжник, но не и от кредитора, спрямо когото отговаря за целия дълг. Спрямо основния длъжник двамата поръчители може и да имат право на всичко платено, но спрямо кредитора всеки от тях отговаря солидарно с главния длъжник за целия размер на задължението и няма основание от страна на кредитора да се иска връщане на повече от реално 4 надвнесеното от всеки от поръчителите. При платено в повече от дължимото, кредиторът дължи връщане на длъжниците на съответната надвнесена сума спрямо общия дължим размер, какъвто правилен подход е избран чрез съотношението на реално внесената сума от Е.Г. 18 765,66лв към общия размер на дълга 69 510, 65лв и определяне на дължимата й за връщане сума в процент /0,26%/ спрямо общо надвнесената сума от 19 457,60лв.

Независимо от посоченото, частната жалба ще е основателно и на друго самостоятелно основание. Видно от изводите на влязлото в сила решение, исковете на ЦКБ АД по чл.422 ГПК се явяват частично неоснователни, поради неизискуемост на вземанията, чийто падеж не е настъпил към 28.01.2021г, в който случай приложение намира разпоредбата на чл.422 ал.4 ГПК, забраняваща издаването на обратен изпълнителен лист, ако искът е отхвърлен, поради неизискуемост на вземането. Този въведен с отговора на ЦКБ АД основателен довод не би могъл да постигне друг правен резултат, заради забраната по чл.271 ГПК да се влошава положението на жалбоподателя, но е достатъчен за отхвърляне на жалбата, с която се иска допълнително присъждане на суми по чл.244 ал.3 ГПК.

Поради изложените по-горе съображения изводите на настоящата съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение ще подлежи на потвърждаване.