Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 421 от 03.07.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 419/2024
Вид
Решение № 421
Подписан
03.07.2024
В сила
08.04.2025
Състав
Росица Иванова Маркова, Катя Николова Гердова, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • член 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.314 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Враца, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500419 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на е въззивна жалба вх. № 1690/22.04.2024г. подадена от Районен съд гр.Козлодуй, БУЛСТАТ ***, представляван от Административен ръководител Галя Петрешкова Ставарова – Председател на РС-Козлодуй против Решение № 88/11.04.2024г., постановено по гр. дело № 685/2023г. по описа на Районен съд – Оряхово в неговата цялост, с което на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, Районен съд – Козлодуй, БУЛСТАТ ***, п.к. 3320 ***, представляван от административния си ръководител Галя Петрешкова Ставарова – Председател на РС Козлодуй е осъден да заплати на Н. М. Н., с ЕГН ********** от ***, действащ чрез пълномощника си адв. Г. П. Г. от САК, сумата от 950,00 лв. (деветстотин и петдесет лева) обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 950,00 лева до пълния претендиран размер от 5001,00 лв., като неоснователен.

Присъдил разноски по делото.

С допълнение към въззивната жалба вх.№ 2120/30.05.2024г. въззивника е уточнил, че обжалва процесното решение само в осъдителната му част.

В жалбата си твърди, че решението е неправилно, постановено е при нарушение на 1 процесуалните правила и материалния закон.

Счита за безспорно установено, че гр.дело № 942/2022 г. по описа на PC Козлодуй е образувано на 21.07.2022 г. и в същия ден е разпределено на съдия Жаклин Димитрова, видно от приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС. На 20.10.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. На 20.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 509/20.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

В жалбата се навеждат доводи, че в периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г., респ. до произнасяне на съдебното решение от 20.11.2023 г., съдиятадокладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 76 дни, видно приложените 5 броя болнични листове. Твърди, че общата продължителност на гр. дело № 942/2022 г. по описа на PC Козлодуй е била около една година и четири месеца - от образуването му на 21.07.2022г. до 20.11.2023 г./датата на постановяване на съдебното решение/.

Въззивника счита, че не е налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик по движение и насрочване на делото. Посочва, че гр.д. № 942/2022г. се отличава с правна и фактическа сложност, има за предмет общо три обективно съединени иска, конституирани са три страни - включително трето лице помагач и ответник по обратния иск против него.

Освен това делото се отличава с изключителен обем на доказателствения материал, което изисква период от време за запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл.146 ГПК, разпределяне на доказателствената тежест и произнасяне по направените от страните доказателствени искания,наложило повече време за подготовка на делото.

Жалбоподателя счита, че първоинстанционния съд не е отчел обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, като от датата на насрочването му на 11.09.2023г. до датата на постановяване на решението на 20.11.2023г. са взети мерки за своевременното приключване на делото в разумен срок. Съдът не е отчел факта, че в периода от 18.07.2022 г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик са разпределени още 58 броя гр.дела с идентичен предмет и искове, както и други граждански и наказателни дела при 100 % натовареност. Освен това в този период съдията-докладчик е изпълнявал функциите административен ръководител на PC-Козлодуй, което включва допълнителни административни дейности извън правораздавателната дейност. Предвид на това срока за разглеждането на делото продължил над една година се явява подходящ, според обстоятелствата изброени по-горе в жалбата.

Въззивника посочва за неправилен извода на съда, че Районен съд Козлодуй не бил високо натоварен, видно от отчетите за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година публикуван на страницата на ВСС. Посочва действителна натовареност за първото полугодие на 2023г., като не било отчетено обстоятелството, че от 19.01.2021 г. съдът работил с незапълнен съдийски щат, което довело до повишаване действителната натовареност на работещите съдии в PC Козлодуй.

В жалбата се навеждат доводи, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното забавяне на делото при негово насрочване и претърпени вреди от ищеца, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и Държавата причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото в разумен срок. Предмета на спора няма пряко отношение към оставането на ищеца без работа и доходи, а се касае до 2 евентуално бъдещо получаване на допълнително трудово възнаграждение.

Жалбоподателя сочи, че делото на ищеца е образувано заедно с още около 200 бр.дела с идентичен предмет и петитум, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ няма постановено по нито едно от тях влязло в законна сила решение. Не е ясно в какво се изразява тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на ищеца в съда и Държавата при процесуалните действия по размяна книжата по делото.

Счита, че районния съд неправилно е дал вяра и кредитирал показанията на разпитания свидетел на ищеца за понесените от него неимуществени вреди, без да е съобразил нормата на чл.172 ГПК имайки предвид, че свидетелят е колега на ищеца, който има висящо идентично дело по ЗОДОВ в PC- Оряхово и е пряко заинтересован от изхода му.

Въззивника посочва за неправилен извода на първоинстанционния съд относно движението на делото и неговият евентуален неблагоприятен изход да са накърнили чувството на ищеца за справедливост, в резултат на което той търпи вреди. Ищеца сам инициирал процеса пред PC-Козлодуй допускайки, че същият може да има неблагоприятен изход за него, което изключва отговорността на Държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка причинна връзка с продължителността на производството. Цитираните вреди в първоинстанционното решение причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една страна преживява във всеки един процес от неговото образуване до приключването му.

Жалбоподателя иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна, чрез пълномощника й адв.Г. Г. е постъпил писмен отговор вх.№ 1784/30.04.2024г.

Оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено обжалваното решение постановено при спазване всички изисквания на закона.

Посочва, че първоинстанционния съд е разгледал подробно всички факти, обстоятелства и доказателства по делото и е мотивирал подробно своето решение.

Твърди, че ищецът не е претендирал обезщетение за решаване на заведеното от него дело в PC - Козлодуй в разумен срок, поради което доводите изложени във въззивната жалба са неотносими към предмета на настоящия правен спор.

Счита, че ответникът прави опит да обоснове продължителното бездействие с обективни обстоятелства, свързани с работата на съдията разгледал делото в PC - Козлодуй.

Въззиваемата страна счита, че е налице обективната вина на Районен съд - Козлодуй, който като държавен орган не е направил необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, като предявеният иск не е насочен към съдията-докладчик, а към районния съд по см.на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът - Районен съд – Козлодуй следвало да докаже взимането на всички мерки за законосъобразно приключване на делото, което не е сторено от негова страна. Позовава се на практика на ВКС и СЕС.

Сочи, че процесното дело действително е с фактическата и правна сложност, но от подаване на исковата молба до приключване на процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК са минали четири месеца. Освен това възложените 59 бр. дела на същия съдия, са абсолютно 3 идентични по своето съдържание, което обезсмисля четенето и анализирането им.

Въззиваемият твърди, че изживяванията му не са в резултат на заведената от него искова молба и свързаните с нея очаквания, а с нарушаване на изискването за разглеждане на делото му в PC - Козлодуй в разумен срок.

Процесуалният представител на въззивника желае отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски за един адвокат в размер 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С въззивната жалба и писменият отговор не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явили и не са се представлявали от техните процесуалните представители. От въззивника е депозирано допълнение към въззивната жалба, с което внася уточнение, че с нея обжалва решението на РС-Оряхово само в осъдителната част.

Контролиращата страна, чрез участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че с оглед настъпилото отклонение във връзка със страните и задължението на районния съд да събере всички необходими доказателства за изясняването на спора, делото е разгледано и решено в разумен срок.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск от Н. М. Н., чрез пълномощника му адв. Г. Г. против Районен съд–Козлодуй за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

В хода на съдебното производство районният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение в цената на предявения иск и същата е увеличена от 1000,00 лв. на 5001,00 лв.

В исковата молба ищецът навежда доводи, че на 21.07.2022 г. в РС Козлодуй било образувано гр. дело № 942/2022 г. по повод предявена от него искова молба с предмет заплащане на положен труд, което било разпределено на съдия Жаклин Георгиева Димитрова – Алексиева – пети състав на РС Козлодуй.

Ищеца сочи, че на 11.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 942/2022 г. насрочила първо открито съдебно заседание по делото на 20.10.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Счита, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 942/2022 г. по описа на РС Козлодуй.