Определение № 2528 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2528 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501513 по описа за 2024 година Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова против разпореждане № 2305/ 27.08.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 1006/2024 г. по описа на РС – Несебър, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България” ЕООД срещу И. Д. С., ЕГН ********** за сумата от 27,31 лв.- договорна лихва за периода 10.07.2023г10.01.2024г.

Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Излага доводи, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, цитира относима съдебна практика. Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора поради нарушение на закона или добрите нрави и в конкретния случай, превишавайки своите правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във 1 връзка с правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира, че не е извършил задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на неравноправна клауза, а именно: наличие на клауза, сключена във вреда на потребителя и клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност. Счита, че съдът неправилно не е отчел нормата на чл.145, ал.2 ЗЗП, според която преценката на една клауза като неравноправна не включва съответствие между цената и възнаграждението и услугата, която ще бъде извършена в замяна.

По отношение извода на съда относно недължимостта на договорното възнаграждение, заявява, че в процесния договор уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е действаща към момента на сключване на процесния договор и обвързва страните. Не е налице нарушение на законови норми, както и на добрите нрави, поради и което клаузата, уговаряща договорно възнаграждение е действителна и същото се дължи от длъжника.Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми.

По изложените съображения моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането за договорно възнаграждение, претендирано със заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Частно гражданско дело № 1006 по описа за 2024г. на Районен съдНесебър е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова против длъжник И. Д. С., ЕГН ********** за следните суми: 200лв. – главница по договор за потребителски кредит; 27,31 лв.- неплатено договорно възнаграждение за периода 10.07.2023г - 10.01.2024г.; 160лв. – общо неплатено възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги; 130 лв. – общо неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни;

66,98 лв. – лихва за забава, дължима от 11.07.2023г до 26.08.2024г., както и 2 разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит *****31/08.06.2023 г.

Районният съд е издал Заповед № 457/27.08.2024г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 200 лв.- дължима главница по договор за потребителски кредит № ***31/08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху него, считано от 27.08.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 2305 от 27.08.2024г., заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, относно следните суми: 27,31 лв. –договорна лихва за периода 10.07.2023г - 10.01.2024г., сумата от 66,98 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.07.2023г до 26.08.2024г, сумата от 160 лв.общо, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, сумата от 130 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 75 лева.За да отхвърли заявлението за горецитираните суми, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и се дължи само чистата сума по него. Налице е позоваване на чл.143,ал.2,т.20 от ЗЗП, като са изложени мотиви, че към момента на сключването му за длъжника не е налице възможност да прецени икономическите последици от сключването му и клаузите за пакета допълнителни услуги са неравноправни. Освен това възлагането в тежест на длъжника да заплати посочените услуги противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК.Позовавайки се на решение на СЕС от 21 март 2024г по дело С 714/22, е приел, че клаузите „Фаст“ и „Флекси“ имат неравноправен характер, тъй като формират сума от 160лв, която има непропорционален размер на размера на отпуснатия кредит и тази сума не е включена на ГПР. Неравноправността на тези клаузи влече нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона и на осн.чл.23 ЗПК следва да бъде издадена заповед само за главницата, а за останалите претендирани вземания заявлението е отхвърлено.

Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за потребителски кредит „Стандарт“ с № ***31/08.06.2023, общи условия към договора, погасителен план.

3

Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на длъжника сумата от 200 лв., която следва да бъде върната на 7 месечни вноски, всяка от по 55,33 лв., ГПР – 47,04 %, ГЛП – 40,70 %, лихвен процент на ден – 0, 11 % и дължима сума по кредита 227,31 лв.

В договора е уговорено и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 160 лв, вноската по тези допълнителни услуги е в размер на 22,86 лв., и е дължима заедно с месечната погасителна вноска, като така общото задължение по договора възлиза на 387,31 лв.

Жалбата е против разпореждането на НРС, в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за договорна/възнаградителна/ лихва.Съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Правилно районният съд е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно съществува задължение на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд 4 може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. С оглед на горното въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

По отношение на отхвърлянето на заявлението относно договорната лихва, съдът счита,че договорът за кредит е недействителен, поради невярно посочване на ГПР в него. Липсват твърдения в заявлението и в жалбата стойността на допълнителните услуги да е включена в ГПР, но видно от размера на възнаграждението за допълнителните услуги, което е близко до размера на главницата, ГЛП и дължимата сума /без да е включено възнаграждението за допълнителните услуги/ съдът приема, че посоченото възнаграждение не е включено като общ разход по кредита и това представлява търговска практика, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и поради това следва да се приеме, че посоченият ГПР не отразява всички общи разходи и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение. Поради това съдът споделя крайния извод на районния съд , че договорът за потребителски кредит е нищожен и се дължи само чистата стойност по него. Посоченото в жалбата, че уговореният ГЛП не противоречи на закона и добрите нрави, че преди сключване на договора на длъжникът е предоставен Стандартен европейски формуляр и той се е запознал с него и впоследствие е сключил договора за кредит и, че така уговореният размер на ГПР/включващ ГЛП/ не надвишава максимума, посочен в чл.19,ал.4 от ЗПК не променят крайния извод на съда, още повече ,че мотиви в горния смисъл не са излагани от районния съд. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, в отговора на втори и трети въпрос, СЕС е приел, че, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което 5 има посочването на ГПР в договор за кредит за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Поради това жалбата в частта, която е насочена против разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумата 27,31лв, представляваща договорна лихва е неоснователна.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова против разпореждане № 2305/ 27.08.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 1006/2024 г. по описа на РС – Несебър, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК на „Профи кредит България” ЕООД срещу И. Д. С., ЕГН ********** за сумата от 27,31 лв.- договорно възнаграждение, за периода 10.07.2023г- 10.01.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: