Решение № 4434 от 09.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6922/2025
- Вид
- Решение № 4434
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, ал.1, т.9 · Закон за българските лични документи
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал.6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4434 гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110106922 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искови претенции, както следва:
1/ от Б. Д. Д., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Ж. И. И., ЕГН **********, адрес: град А., ул. „Ч.“ № **, ет.**, ап.с. срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: град И., ул. „А.“ №** с искане, на основание чл. 150 СК, за изменение размера на месечната издръжка, която Д. Б. Д. е осъден да заплаща в полза на децата Б. Д.
Д., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН ********** с решение по гр.д. № 5181/2022 г. по описа на Районен съд – Варна в размер на по 250 лв. месечно за всяко от децата, като същата бъде увеличена на по 400 лева за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба- 30.05.2024 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване;
2/ от Ж. И. И., ЕГН **********, адрес: град А., ул. „Ч.“ № **, ет.**, ап.с. срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: град И., ул. „А.“ №** с правно основание чл.127а СК за постановяване на решение за заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на децата Б. Д. Д., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН ********** и разрешаване на децата да пътуват до държави членки на ЕС, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Турция, придружавани от своята майка, многократно за срок от пет години.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически 1 твърдения: С решение по гр.д. № 5181/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, родителските права по отношение родените по време на фактическото съжителство между Ж. И. и Д. Д. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща в полза на децата издръжка в размер на по 250 лева месечно за всяко от децата. Твърди, че бащата е дезинтересиран и не осъществява личен контакт с децата като не заплаща и определена издръжка. Посочва, че бащата упражнява трудова дейност извън територията на страната. Посочва, че Б. е ученик в първи клас на СУ „Св. К. О.“ и това генерира разходи за закупуване на униформа, купони за храна, учебни пособия, допълнителни помагала, дрехи и обувки. Не може да осигури нужните средства за извънкласни занимания на детето. М. посещава детска градина идопълнителни занимания към нея, които са заплатени. Децата нямат специфични нужди, но боледуват, предвид социализацията им в учебни заведения. Моли за увеличаване на дължимата месечна издръжка. По отношение на втората искова претенция, майката твърди, че желае да пътува с децата извън страната с цел екскурзия с образователна цел. Липсва диалог с бащата, поради което същата е в невъзможност да вземе разрешение заместващо съгласието на бащата да пътува с децата в чужбина и за издаване на международни паспорти. Желае разрешението да е за срок от 5 години. Моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, в който заявява, че исковите претенции за увеличаване на дължимата издръжка на всяко от децата са основателни до размер от 270 лева. Посочва, че има друг низходящ, за който следва да полага грижи. Не разполага с добри доходи, тъй като опитът му за реализация в Кралство Нидерландия е бил неуспешен.
Твърди, че е задлъжнял и не може да посреща сам финансовите си нужди като се е върнал да живее при родителите си. Посочва, че ако осигури издръжка в желания размер, ще остане без средства. Липсва необходимост от заплащане на издръжка над минималния за страната размер. Оспорва исковата претенция, предявена по реда на чл. 127а СК, тъй като счита, че не е в интерес на децата. Липсва посочване на конкретна причина за пътуване, както и дестинация и период от време. Липсват доказателства, че е отказал да даде разрешение за пътуване на децата в чужбина и относно издаване на необходимите документи. Моли за отхвърляне на исковата претенция за увеличаване на дължимата издръжка за горницата над 270 лева до пълно претендирания размер от по 400 лева за всяко от децата и за отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл. 127а СК.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните им представители постигат споразумение по всички спорни между страните въпроси като молят съдът да постанови решение, съобразно постигнатите договорености, които са в следния смисъл:
Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: град И., ул. „А.“ №** се задължава да заплаща в полза на Б. Д. Д., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН **********, 2 действащи чрез своята майка и законен представител Ж. И. И., ЕГН **********, адрес: град А., ул. „Ч.“ № **, ет.**, ап. с. сумата от по 320 лева месечно за всяко от децата или общо сумата от 640 лева, представляваща дължима месечна издръжка, считано от постановяване на съдебното решение и Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: град И., ул. „А.“ №** дава съгласие майката да пътува с децата извън пределите на страната до държави членки на Европейския съюз, включително Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Турция, за период от два пъти по петнадесет дни в съответната годината, независимо от сезона, за което следва да уведоми предварително бащата, чрез текстово съобщение, чрез средствата за социална комуникация, за периода за който ще отсъстват. Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: град И., ул. „А.“ №** дава заместващо съгласие на майката за издаване на задгранични паспорти на двете деца, съобразно чл. 76 от Закона за Българските документи за самоличност. Разноските остават за страните така както са ги сторили
Съдът след запознаване с материалите по делото и с оглед постигнатото в съдебно заседание споразумение, намира от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 150 СК посочва, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена. За успешното провеждане на така предявения иск с правна квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 154/16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г. на трето г. о. на ВКС. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. В този смисъл е решение № 77/21.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г. на трето г. о. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С оглед действащата регламентация към настоящия момент същата следва да бъде не по-малко от 269,25 лева.
От представените и приети като писмени доказателства по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за раждане ***/22.04.2020 г. и въз основа на акт за раждане № *****/05.12.2017 г. от Община Варна е видно, че М. Д. Д. е родена на 20.04.2020 г., а Б. Д. Д. – на 01.12.2017 г. като техни родители са Ж. И. И. и Д. Б. Д..
По делото се установява, че първоначално определената издръжка, 3 дължима в полза на децата, съгласно постановеното решение по гр. д. № 5181/2022 г. по описа на Районен съд - град Варна, е в размер на по 250 лева за всяко от децата. От тогава до настоящия момент са изминали повече от две години като през този период се е променила икономическата обстановка в страна, както и нуждите на всяко от децата. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности.
Определената с решение по гр. д. № 5181/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна издръжка е под минималния за страната, в размер на 269,25 лева.
Освен това този размер на издръжката, от по 250 лева, трудно би задоволила емоционалните, физическите и социални потребности на децата. Съдът не следва да подлага на доказателствен анализ събраните по делото доказателства, с оглед постигнатата договореност между страните претендираната издръжка да бъде увеличена от 250 лева на 320 лева за всяко от децата, с падеж първо число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на настоящото решение, досежно присъдената издръжка.
Нормата на чл. 127а СК посочва, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие - спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. При решаването на въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи затова при разногласие на родителите съдът прави преценка за целесъобразност на направеното искане.
Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. Интересът на детето е самостоятелен и не се предопределя от възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите /правото на упражняване на родителски права, режима на лични отношения/, от техните лични интереси, емоции и желания.
В настоящия случай се установява, че в интерес на децата е да пътуват извън страната, придружени от своята майка, с цел опознаване на нови култури и придобиване на нови знания, а и оглед разширяване кръгозора на последните.
Родителите на децата в съдебно заседание постигнаха споразумение, относно всеки един от спорните между тях въпроси относно дължимата издръжка, с оглед променените обстоятелства, при които е постановена първоначално определената такава и относно пътуването на децата извън 4 страната и издаване на съответните документи затова, поради което следва да постанови решение, съобразно постигнатите договорености между страните като не следва да подлага на доказателствен анализ събраните по делото писмени доказателства. Съдът е извършил изслушване на родителите, по реда на чл. 59, ал.6 СК, от което е установил, че действително е налице съгласие на родителите относно постигнатите договорености
Постигнатото между родителите споразумение обхваща предмета на разглеждане пред първоинстанционния съд. То не противоречи на закона и морала, защитава по подходящ начин интересите на децата при съблюдаване на заложените в ППВС № 1/74 г. и ППВС № 5/78 г. критерии и съответства на изразеното от ДСП принципно становище относно приоритетните въпроси за децата, поради което съдът преценява, че следва да бъде утвърдено с постановяване на решение по съществото на спора.
По отношение исковата претенция по реда на чл. 127а СК съдът намира, че не следва да постановява предварително изпълнение, предвид че не е поискано от страната, а и с оглед липсата на необходимост затова.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Б. Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 100,80 лв. по исковата претенция относно издръжката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение по гр. д. № 5181/2022 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, дължима от Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: град И., ул. „А.“ №** в полза на Б. Д. Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Ж. И.
Разпечатката съдържа 32 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69cce608-a06f-4037-9b05-914c27f54f1d