Решение № 144 от 29.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Разлог, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200086 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от "З.-М."ЕООД, ЕИК*, с управител Д.М.О.-З., ч/з адв. С.Б., съд. адрес: г.Б., у.“Т.А.“№41, е.2, против НП №* от 16.01.2024 г., издадено от Директора на Д"ИТ"-Б., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лева, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

С депозираната жалба се излагат твърдения, според които атакуваният адм. акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в адм. нак. пр-во. Навеждат се твърдения за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В СЗ жалбоподателят се представлява от адв. Б., която поддържа жалбата и сочи, че актът за установяване на адм. нарушение е съставен в нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно поканата за съставянето му е била връчена на ненадлежно овластено за това лице. Твърди също, че в оспореното НП е посочен като нарушител друго дружество, поддържа становище за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като излага подробни съображения в съдебните прения и депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

АНО, ч/з своя юрисконсулт, оспорва жалбата и сочи, че същата е неоснователна. Депозира писмено становище, с което моли съдът да потвърди оспореното НП, излага подробни съображения за това и претендира разноски.

РП, ТО-Р., не изразява становище и не изпраща представител.

В оспореното НП е отразено, че се издава с/у "З.-М."ЕООД, ЕИК*, тъй като на 27.10.2023 г. била извършена проверка по работни места на дружеството, като след приключване на същата, дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи, в хода на която се установило, че търговецът е наел на работа лицето И.Н.Т., с ЕГН*, гражданин на трета държава - РФ, сключила трудов договор №056/05.01.2023 г. със "З.-М."ЕООД, ЕИК*. Процесният трудов договор е подписан от страните и регистриран в ТД на НАП, също така видно от представена Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на служителите в дружеството, И.Т. е започнала работа, считано от 05.01.2023 г. и на същата е изплатено трудово възнаграждение за м.01/2023 г. от 547,62 лева. В оспореното НП е отразено, че провереното дружество не е изпълнило задълженията си в 7-дневен срок от постъпване на работа на И.Н.Т. да уведоми за това писмено ИА"ГИТ" или съответното й ТП 1

Д„ИТ“-Б.. С оглед на това е прието, че е извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, и на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция от 1`500.00 лева.

Подобни фактически констатации се съдържат и в съставения АУАН, въз основа на който е издадено впоследствие процесното НП, а така също и в изготвения протокол за извършена проверка.

Съдът намира, че жалбата с/у НП е допустима - подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва същото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на искането за отмяна на оспорения акт.

Незаконосъобразно е онова НП, което не е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на АУАН и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от НО нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на НО е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено. Трябва да се посочи, че оспореното НП и АУАН са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат изискваните от закона реквизити. В тази вр. съдът не приема възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Действително в оспореното НП, АНО е допуснал грешка и неправилно е изписал на едно място, че дружеството „А.-М.“ООД-Б. е допуснал нарушение, вместо "З.В-М."ЕООД, но така също началото на адм. нак. пр-во е поставено на 17.11.2023 г., когато е съставен АУАН №01-2300616 и въз основа на който е съставено процесното НП, преди това са извършвани проверки по работни места и по документи, обективирани в констативен протокол т.е в настоящия случай съдът счита, че допуснатата техническа грешка на едно място в НП не е съществена и не би могла да доведе до такова съществено нарушение на правата на нарушителя, както и да опорочи и възпрепятства правото му на защита. Съдът също намира за неоснователно и възражението по отношение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно, че поканата за съставяне на акта не е била връчена надлежно на нарушителя или изрично упълномощено от него лице. Видно от представено пълномощно по адм. нак. преписка /л.27 от делото/, лицето Д.М.Д. е била надлежно упълномощена от управителя на дружеството-нарушител със следните права: да я представлява пред ИТ, като има право да се разписва и да я представлява в качеството й на управител на „З.-М.“ЕООД и в тази вр. непосочването на конкретно правомощие, а именно да получава покани за съставяне на акт не означава, че представителната власт на упълномощеното лице е санирано, напротив същата е имала пълна представителна власт пред АНО.

НП е правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно текста на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява писмено за това ИА"ГИТ". В чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, е разписано, че в случаите когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция от 1`500.00 до 15`000.00 лева. За нарушението по чл.10, ал.1 от закона, не е предвидено изрично наказание, което означава че е приложима нормата на чл.78, ал.1. В хода на съд. следствие, като свидетели са разпитани лицата М.К.Ц., А.А.-Ч. и М.Л.С. служители на Д„ИТ“-Б..

Свидетелят Ч. сочи, че на 27.10.2023 г. е извършена проверка на дружеството-жалбоподател в г.Р., като след приключването й, на дружеството е оставена призовка за представяне на документи в ДИТ-Б. След преглед на представените документи, проверяващите установили че е налице валидно сключен договор м/у "З.-М."ЕООД, ЕИК* и лицето И.Н.Т., с ЕГН*. Бил 2 е представен трудов договор за лицето Т. от 05.01.2023 г., присъствена форма за м.01/2023 г., в която с/у датата 05.01.2023 г. е имало отбелязване на 8-часов работен ден с/у името Т., която била назначена по трудов договор като продавач-консултант с 19 отработени дни за месеца. Свидетелят е провел разговор с работодателя, който е казал, че не е знаел за нормата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и счел, че щом лицето има ЕГН, то не подлежи на уведомителен режим.

В подобен смисъл са и показанията на свидетелите М.Ц. и М.С., които съдът кредитира като кореспондиращи помежду си и в тях не се открояват вътрешни противоречия. Свидетелите потвърждават изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП, както и редовната процедура по връчването на процесните.

Като доказателства са приобщени Разрешение за пребиваване №* на И.Н.Т. (заверено копие), от което е видно, че същата е гражданин на РФ. Представени са и удостоверение за н-ци на В.Т. и Уд-е за сем. положение на И.Т., от които е видно, че тя е имала сключен гр. брак с български гражданин, но към дата на установяване на нарушението Т. е била със статут на чужденец, постоянно пребиваващ в страната, а не със статут на лице с българско гражданство.

По делото са представена и разпечатки от ИС на ИА"ГИТ" от 01.01.2023 г. и 08.11.2023 г., от които е видно, че по направени справки по ЕИК на дружеството не са постъпвали уведомления по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Като част от доказателствената съвкупност са приобщени преписи от; ТД №056/05.01.2023 г. на И.Н.Т. (заверено копие); Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП, от 09.01.2023 г. (заверено копие); Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа на служителите при „З.-М.”ЕООД-Б., за м.01.2023 г.

(заверено копие); Платежна ведомост на „З.-М”ЕООД-Б., за м.01.2023 г. (заверено копие);

Служебна справка от ИС на ИАТИТ" (заверено копие); Идентификационна карта на „З.М.”ЕООД-Б. (заверено копие), от които безспорно се доказва, че лицето Т. е упражнявала трудова дейност към дружеството-жалбоподател към дата на извършване на проверката.

По делото безспорно също е установено, че лицето И.Т. е гражданин на РФ, не е гражданин на Р.Б. и не е гражданин на държава-членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП или на К.Ш., поради което същата се явява "гражданин на трета държава" по смисъла на разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗМТМ. Дружеството-жалбоподател „З.-М.”ЕООД, се явява "Местен работодател" по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, доколкото е лице ЮЛ, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Р.Б., регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държавачленка на ЕС, на държава-страна по Споразумението за ЕИП, или на К.Ш. и като такова е следвало да изпълни задължението си по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това ИА"ГИТ". В производството се изиска и представи и Писмо с изх.

№10-00-20331/10.05.2024 г. на АЗ /л.58 от делото/, в което сочат, че лице което притежава валидно разрешително за постоянно пребиваване в Р.Б. може да се възползва от възможността за свободен достъп до българския пазар на труда, регламентиран в чл.9, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, но съгласно чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателят е длъжен да уведоми съответната ТД на ИА„ГИТ", която осъществява специализирана контролна дейност във вр. със заетостта на чужденци на територията на Р.Б. Доколкото в посочената правна норма не са предвидени изключения по отношение на нейното прилагане към отделни категории лица, изискването за уведомяване по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се прилага и към чужденците с предоставено разрешение за постоянно пребиваване на територията на Р.Б.. С изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана именно адм. нак. отговорност на "З.-М."ЕООД, ЕИК*, за посоченото нарушение.

3

Относно размера на наказанието:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, в случаите когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция от 1`500.00 до 15`000.00 лева. Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, съдът намира че доколкото разпоредбите на ЗТМТМ не предвиждат изрично наказание за нарушение на чл.10 от ЗТМТМ, то АНО правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

В същото време АНО правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил на дружеството наказание в размер на установения в закона минимум. В тази вр. съдът намира, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

За пълнота трябва да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На първо място деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. В същото време се касае за нарушение, при което с факта на извършването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвидената в нормативната уредба санкция. Също така евентуален вредоносен резултат не е елемент от фактически състав на процесното нарушенията. В горния смисъл са мотивите към Решение №1460 от 14.11.2022 г. на АС-В. по к. а. н. д. №2212/2022 г., Решение №3114 от 14.05.2021 г. на АС-Сф. по адм. д. №1318/2021 г. и Решение №586 от 2.06.2020 г. на АС-Б. по к. а. н. д.