Решение № 114 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330101679 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 21.02.2024г., подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. С. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 300 лева- главница, дължима по Договор за паричен заем Standard 14 № 5687818 от 23.03.2021г., сключен от разстояние между „Вива Кредит“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 31.03.2022г.; сумата от 18, 92 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2021г. до 29.06.2021г.; сумата от 33, 35 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.03.2021 г. до 24.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.09.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6400/ 24.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13156/ 2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри бр. с-в.

В исковата молба и уточнението към нея ищецът твърди, че между „Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, е сключен от разстояние Договор за паричен заем Standard 14 № 5687818 от 23.03.2021г.

По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 300 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 7 двуседмични вноски до дата 02.07.2021г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда всички вземания по същия са падежирали. С Договор за цесия от 31.03.2022г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при 1 постановяване на акта по същество на спора. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Възразява се, че между страните не е възникнало твърдяното в исковата молба правоотношение и заемната сума не е усвоена от потребителя. В случай, че съдът приеме, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, изтъква се, че същият е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Сочи се, че при формиране размера на ГПР, вземането за такса за експресно разглеждане на кредитна заявка и неустойка при непредставяне на обезпечение не са включени. Изтъква се, че непосочването на конкретните компоненти, формиращи ГПР по договора, води до цялостна недействителност на кредитното правоотношение.

Излагат се и аргументи, че с включване на горепосочените вземания, ГПР по договора превишава императивно разписания чл. 19 ЗПК максимум. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, то следва при условията на пълно и главно доказване, ищецът да установи възникването по надлежен ред на заемно правоотношение, както и че договореният финансов ресурс е предаден/ усвоен от ответника- заемател.

В рамките на настоящото производство, ищецът не установи, която и да е от горепосочените материалноправни предпоставки. По делото фигурира Договор за паричен заем Standard 14 № 5687818 от 23.03.2021г. (сключен от разстояние по реда на ЗПФУР), приложения и общи условия към него (л. 5- 13 ). Предвид изложеното, то приложим ще бъде редът за сключване разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос.

В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Както вече бе посочено, процесният договор за кредит е сключен от разстояние 2 и в него не фигурира подпис на потребителя (било то обикновен електронен подпис свързващ изявлението за сключване на договора с ответника, квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма- в конкретния случай текстови запис. Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицетозаемател. В конкретния случай, липсва подпис на потребителя (квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис), както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от 23.03.2021г. с ответника. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор- доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис съдържат уникални данни, свидетелстващи за лицето, което е автор на изявлението (в тази насока, макар и произнесени по вече преуредена нормативна уредба, са Решение № 70 от 19.02.2014г., по гр. дело № 868/ 2012г., по описа на IV- то Г.О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017г., по ч.т.д. №672/ 2017г., по описа на ВКС, I- во Т.О.).

В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между ответника и „Вива Кредит“ ООД, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е генерирано чрез посочения в гл. III, чл. 1 от общите условия на „Вива Кредит“ ООД интернет сайт. Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод, че именно ответникът е договарял за сключването на процесния договор, тъй като липсват доказателства посоченият електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката да е свързан по какъвто и да било начин с ответника (съобразно гл. I I I , чл. 3 електронната поща, която е посочена от заемателя представлява средство за индивидуализация на потребителя). Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща. В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние под формата на електронен документ. По делото не са представени и „лог файлове“ (електронна следа, от която би могло да се заключи, че са налице съвпадащи изявления в електронен вид в насока сключване на договора за кредит), липсват и разменени между „Вива Кредит“ ООД и ответника съобщения, установяващи сключването на договор за кредит от разстояние. Съдът счита за нужно да посочи и че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о./. Тоест, при наличието на изрично оспорване от страна на ответника, сам по себе си възпроизведеният на хартиен носител неподписан договор не би могъл да се приеме като валидно доказателство, установяващо възникването на правоотношение между кредитора и 3 потребителя на финансова услуга.

Отделно от гореизложеното, по делото не са представени доказателства и ответникът да е усвоил заемната сума в размер от 300 лв. Съобразно чл. 2, т. 10 от представения на хартиен носител по делото Договор за паричен заем Standard 14 № 5687818 от 23.03.2021г. (л.5 гръб), сумата предмет на договора се усвоява от заемателя чрез системата на “Easy Pay”. С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на този правнорелевантен факт. С това си действие съдът е изпълнил задълженията си да съдейства на страните за изясняване на спора. След като ищецът бездейства и не е ангажирал съответни информационни източници в насока установяване предаването/ усвояването на претендираната парична сума, то съдът приема, че същата не е постъпвала в патримониума на ответника- потребител по силата на процесния Договор за паричен заем Standard 14 № 5687818 от 23.03.2021г.

Доколкото съдът приема, че между страните не е възникнало заемно правоотношение (съответно и сумата за главница не е усвоена от потребителя), то не следва да се подлагат на обсъждане доводите на ответника за недействителност на кредитното правоотношение, които са заявени единствено в случай че се приеме, че е налице сключен договор за кредит.

Съобразно гореизложеното и след като в процеса не бе установено между страните да е възникнало заемно правоотношение и не е предавана в заем парична сума, то предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лева- главница по Договор за паричен заем Standard 14 № 5687818 от 23.03.2021г., сключен от разстояние между „Вива Кредит“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 31.03.2022г., сумата от 18, 92 лева – договорна лихва за периода от 23.03.2021г. до 29.06.2021г. и сумата от 33, 35 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.03.2021 г. до 24.04.2023г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.