Решение № 18809 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18809 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110165792 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, във връзка с чл.49 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Л.“ АД твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, по отношение на което има сключена застраховка „Каско“полица № 93001910003588/11.01.2019 г. Заявява, че на 08.11.2019 г. в гр.София, лек автомобил „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА и управляван от Д. Ж. Ж. се движи по ул.“Черни връх“ към ул.“Рангел Вълчанов“ и срещу №122 преминава през несигнализирана и необезопасена неравност(дупка) на пътното платно и реализира ПТП с материални щети(предна дясна гума и предна дясна джанта), за което е съставен Протокол за ПТП № 1770201/08.11.2019 г. Поддържа, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 0000-1261-19-253725 и е платил обезщетение на собственика Д. Ж. Ж. на увреденото МПС-„БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА сумата от 339.90 лева. Претендира установяване на вземане за сумата от 339.90 лева, представляваща главница за платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на заявлението20.06.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 117.26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.03.2020 г. до 20.06.2024 г., за които суми има издадена Заповед № 23108/26.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 37670/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендира осъждане на ответника за разноските.

Ответникът С. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че е налице разминаване, между представените от водача на МПСто документи и отразеното в Протокола за ПТП № 1770201/08.11.2019 г., като оспорва последния. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП единствено по 1 показания на водача на МПС-то, без наличието на свидетели и съставителят му да е присъствал на мястото. Поддържа, че липсват доказателства, относно настъпване на претендираните щети от попадане в необезопасена дупка на пътното платно. Заявява, че не е налице валидно застраховатнелно правоотношение- представена е застрахователна полица за автомобил „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА, а в исковата молба се претендира застрахователно обезщетение за автомобил „БМВ 525“ с рег.№ СВ 2822 ВР. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на водача на МПС-то. Поддържа, че водача съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП не е съобразил скоростта за движение.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от Застрахователна полица № 93001910003588/11.01.2019 г., обективираща сключен между ищеца ЗК „Л.“ АД и Ф.Р.Ж. договор за застраховка „Каско“, че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА застрахователно обезщетение до 26 000 лева, при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 00:00 часа на 12.01.2019 г. до 24:00 часа на 11.01.2020 г.

От представения Протокол за ПТП № 1770201/08.11.2019 г., съставен от Георгиевмладши автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява по делото, че на 08.11.2019 г. водачът Д. Ж. Ж. на автомобил „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА, управлявайки същия се движи по бул.“Черни връх“ , в посока от ул.“Марин Големинов“ към ул.“Рангел Вълчанов“ и срещу №122 реализира ПТП(самокатастрофира), като попада в необезопасена и несигнализирана дупка с остри ръбове, находяща се на платното за движение. От същия се установява, че видимата щета на автомобила е предна дясна гума и джанта. Протоколът за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща за съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото и причинените вреди на автомобила. По делото не се обори от ответника материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, поради което съдът приема, че водача на автомобил „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, като на автомобила при реализиране на ПТП-то видимо е причинена вреда - предна дясна гума и джанта.

Приложени са по делото Уведомление за настъпила застрахователно събитие от 08.11.2019 г.; Опис-заключение по щета № 0000-1261-19-253725/08.11.2019 г.; Доклад по щета № 0000-1261-19-253725/1/03.12.2019 г. и Експертиза по щета № 0000-1261-19253725/08.11.2019 г., от които се установява че вредата- предна дясна гума и джанта-предна дясна е в размер на 339.90 лева. Доказва се от приложените по делото Фактура № 0000005033/13.11.2019 г. и Преводно нареждане № BORD09476165/23.01.2020 г., че ищеца е заплатил на собственика на процесния автомобил Д. Ж. Ж. сумата от 339.90 лева на 2

23.01.2020 г., представляваща стойността на обезщетението на увреденото МПС.

Представена е по делото и Регресна покана ( изх.№ 1760/21.02.2020 г.) от ищеца адресирана до ответника, с която ответникът е поканен да заплати сумата 339.90 лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение и получена от последния на 25.02.2020 г., видно от Обратната разписка.

От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца, съответстват на механизма на ПТП, който е следният: На 08.11.2019 г. в гр.София, на бул.

„Черни връх“ с посока към ул.„Рангел Вълчанов“ и срещу №122, водачът Д. Ж. Ж., управлявайки автомобила си „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети по автомобила. Установява се по делото от заключението, че размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени е 372 лева.

По делото е разпитан свидетеля Д. Ж. Г., който заяви, че „Към въпросната дата найвероятно аз съм управлявала въпросното МПС, но не помня за случая“. На предявения Протокол за ПТП № 1770201/08.11.2019 г. заявява, че подписа под участник 1 е негов.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, във връзка с чл.49 ЗЗД.

За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от С. на друго лице – нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на С. – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.

15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.

От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е 3 предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП – С. е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл.

136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).

По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на автомобил автомобил „БМВ 535“, с рег.№ СВ 2822 ВА е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на собственото на застрахования МПС, противно на наведените от ответника възражения. В срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – 08.11.2019 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Не е спорно между страните, че пътят, на който е реализирано произшествието е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон, а не само защото е собственик съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, С. е задължена да осъществява дейностите по поддържането му, която е имала и задължението съобразно чл.

13 от ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая бездействието на последните по необезопасяването и необозначаването на дупката на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид тези правни съображения съдът намира, че ищеца има основание за суброгация в правата по чл.

49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на 4 вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 203, ал. 1 от КЗ/отм./.

Предвид това дължимото обезщетение следва да се прецени на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефициент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването обезщетението би било под размера на вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният му размер, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно размера на изплатеното обезщетение. По делото се доказа от заключението на съдебноавтотехническата експертиза, че размера на причинените вреди по средни пазарни цени към деня на настъпване на събитието е в размер на 372 лева, поради което искът е основателен до пълния предявен размер от 173.79 евро (равностойността на 339.90 лева), ведно с претендираната законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното й изплащане.