Решение № 32 от 14.03.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Никопол, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100547 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от Н. И. Н. – К. от с.Д.В., чрез адв.Д.М. от АК – П., с която са предявени против всеки от двамата ответника, „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № *****/20.10.2023г., сключен с „К.“ ЕАД, съгласно който е получил сумата в размер на 3600лв., която е следвало да върне за срок от 24 месеца. В изпълнение на чл.4 ал. 1 от процесният договор, ищецът е сключил на 20.10.2023г. и Договор за предоставяне на поръчителство с вторият ответник, „А.Т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключения Договор за потребителски кредит, съгласно който ищеца е следвало да заплати сумата от 3000лв. Твърди, че заплатил по договор за потребителски кредит сума в размер на 3800лв., от които главница в размер на 3 600лв. и лихва в размре на 200лв., а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 800лв. Развива доводи, че договор за потребителски кредит сключен с „К." ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от 33Д, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. На първо място, договор за потребителски кредит не отговарял на разпоредбите на с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, т.к. не било ясно какви компоненти са включени в ГПР. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това договора за потребителски кредит бил нищожен, поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с това договора за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не била 1 включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство,се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,възнаграждения от всякакъв вид, в т ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит Съгласно § 1, т.1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установило, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "А.Т." ЕООД бил „К.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната. Следвало да се посочи, че печалбата на "А.Т." ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик "К." АД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 3ПК, което от своя страна 2 водило до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договора за птребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на втория установителен иск се твърди, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2023г., сключен с дружеството „А.Т." ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от 33Д, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от 3ПК и чл.143 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от 33Д е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от Т3, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на 33Д също намирали приложение чл.8, ал.2 и чл.9 от 33Д. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от 33Д. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от 33Д се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящия случай такава не еквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се претендирала чрез него съставлявала допълнителна сума, която била в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит.По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Отделно от това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено 3 и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2023г. с дружеството „А.Т." ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство следвало да бъде отразен в определение ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 от 3ПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит В § 1, т 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявал разход по кредита, който бил известен и следвало да бъде включен в ГПР. Накрая, ищецът счита, че договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А.Т." ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищеца като потребител / чл.143, ал.1 ЗЗП/.

Посоченият по—горе договор за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора — чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „К." ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 200лв., недължимо платени по процесният недействителен договор за потребителски ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на гореизложеното се иска и постановяване на решение, с което на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден и „А.Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 800лв., недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.