Решение № 126 от 12.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Плевен, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600241 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен, подаден срещу присъда № 5/28.02.2022г., постановена по НОХД № 165/2021г. по описа на РС-Левски.

С присъдата Левченският Районен Съд е признал подсъдимата Г. Б. М. за невинна в това, че за периода от месец юли 2019г. до месец юни 2020г. включително, в гр.П., като осъдена с влязло в сила решение по в.гр.д. № 451/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен, да издържа свои низходящи – Ф. Р. Н., родена през ***. и Й. Р. Н., родена през ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 12 /дванадесет/ месечни вноски по 140.00 лева, общо в размер на 3360.00 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.183, ал.1 от НК.

Във въззивният протест се изразява становище, че постановената 1 първоинстанционна присъда е неправилна. Прокурорът, изготвил протеста, приема, че има достатъчно доказателства за това, подсъдимата да е извършила престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което предлага да се отмени присъдата на районния съд и въззивният съд да осъди Г. Б. М. за престъплението по обвинението.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на въззивния протест.

Излагат се доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Прокурорът предлага присъдата да се потвърди.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата заявява, че протестът е неоснователен и липсва субективната страна на извършеното престъпление.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протестът за допустим, но разгледан по същество- за неоснователен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Г. Б. М. е родена на ***г. в гр.П., с последно известни адреси: гр.П., ул.„С.” №*, вх.*,ет.*, ап.* и с.***, обл .Плевенска, ул.„О.М.” № *, с българско гражданство, със средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********.

Видно от представените по досъдебното производство копия от удостоверения за раждане е, че Г. Б. М. е майка на Й. Р. Н. и Ф. Р. Н., като същите имат за свой баща р. К.. Н..

Постановено е решение № 100/22.05.2019г. на РС -Левски по гр.д.№ 610/2018г., по силата на което съдът е предоставил упражняването на 2 родителските права по отношение на двете деца на техния баща р. К.. Н., определил е режим на лични контакти на майката Г. Б. М. с децата и е осъдил същата да заплаща за всяко едно от децата по 150 .00 лева месечна издръжка, считано от 24.03.2018г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката. С решение № 342/26.07.2019г. , постановено по в.гр.д.№ 451/2019г., Окръжен съд - Плевен е отменил решението на Левченски районен съд в частта, в която Г.М. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от малолетните деца - Й. Р. Н. и Ф. Р. Н. в размер по 150.00 лева и вместо него е постановил решение, с което осъжда, на основание чл.149 от СК, Г. Б. М. да заплаща на малолетните Й. Р. Н. и Ф. Р.

Н., чрез техния баща и законен представител р. К.. Н. от с.*** , обл.П., ежемесечна издръжка за минало време в размер на 127.50 лева - за всяко от децата, за периода от 24.03.2018г. до 4.09.2018г., като за разликата до 150 .00 лева претендирана издръжка за всяко от децата е отхвърлил иска , като неоснователен. Със същото решение ПлОС е осъдил, на основание чл.143, ал.2 от СК, Г. Б. М. да заплаща на малолетните си деца Й. Р. Н. и Ф. Р. Н. , чрез техния баща и законен представител р. К.. Н. от с.***, ежемесечна издръжка в размер на 127.50 лева - за всяко от децата, за периода от 4.09.2018г. до 31.12.2018г. и в размер на 140 .00 лева - за всяко от децата, считано от 1.01.2019г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 150. 0 0 лева претендирана издръжка за всяко от децата е отхвърлил иска, като неоснователен. Решението е влязло в законна сила на 26.07.2019г.

От приложените по образуваното настоящо наказателно производство гр.д.№ 610/2018г. на РС-Левски и в.гр.д.№ 451/2019г. на ОС-Плевен, по които са постановени посочените по-горе решения, се установява, че М. не е взела лично участие в гражданските дела и е била представлявана от назначения й особен представител, с който няма данни по делата М. да е осъществила какъвто и да било контакт.

Към настоящото дело е приложено писмо от ДСИ при РС-Левски, от което се установява, че в СИС при РС-Левски на 28.05.2021г. е постъпила молба от р. К.. Н., ведно с изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 610/2018г. по описа на РС-Левски, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20214410400107, с длъжник – Г. Б. М. , като р. К.. Н. е действал като баща на 3

Й. Р. Н. и Ф. Р. Н. – всички с адрес в с.***. От същото писмо се установява, че на длъжника М. не е връчена покана за доброволно изпълнение, тъй като не е намерена нито на посочения от взискателя адрес в гр.П., нито на регистрирания постоянен и настоящ адрес в с.***. Посочено е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление и в срока на залепване на уведомлението по ал.2 на чл.47 от ГПК длъжника Г.М. не се е явила за получаване на книжата по изпълнителното дело. Макар и изпълнителното дело да е образувано значително време след влизане в сила на решението на ОС-Плевен по в.гр.д.№ 451/2019г. /влязло в сила на 26.07.2019г./ , от посоченото по-горе писмо от ДСИ при РС-Левски може да се направи извод, че и към този момент М. не знае за образуваното срещу нея изпълнително дело .

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените погоре фактически констатации.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията на всички свидетели, както и приетите писмени доказателства от приложените граждански дела. Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и 4 обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното деяние подсъдимата Г. Б. М. е осъществила от обективна страна признаците на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че подсъдимата не е изпълнила влязло в сила решение на гражданския съд за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно – на 12 месечни вноски по 140.00 лева – за всяко от двете деца, за периода от месец юли 2019г. до месец юни 2020г.

Недоказан по делото, обаче, е умисълът М. да осъществи престъпното деяние. Липсват доказателства, че тя е знаела за съдебното решение, за размера на издръжките и за периода на задължението си да плаща. Не се обсъжда възможността й да плаща – дали има реализирани доходи, а първоначалното незнание за вмененото й имуществено задължение. Както правилно е обсъдил в мотивите си първоинстанционния съд, за да бъде установен умисъл за съзнателно неизпълнение на задължение за издръжка, следва да бъде несъмнено доказано, че подсъдимата е знаела за осъдителното решение и, въпреки това, не е изпълнила задължението си за периодично плащане. Липсва субективния елемент на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, по отношение на Г. Б. М..

По реда на служебната проверка и, с оглед на правомощията си, настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимата, а и на процесуалните 5 права на всички страни за участие в производството въобще.

Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/28.02.2022год., постановена по НОХД № 165/2021г. по описа на РС-Левски.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6