Решение № 946 от 13.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Бургас, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100500476 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Н. К. и С. К. К. от *** – ответници по предявения иск, срещу Решение №260222/29.10.2021г., постановено по гр.д.№1229/18г. по описа на Районен съд Несебър, с което е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота ***, с предназначение – жилище, апартамент, с площ 57.62 кв.м., с прилежащи 10.85 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж, при квоти ¼ ид.ч. за ищците М. С. Ж. и Л. Г. Ж. и 3/3 4д.ч. за ответниците К. Н. К. и С. К. К..

Въззивниците излагат много подробни съображения, които за целите на настоящото изложение следва да бъдат обобщени така:

Решението е недопустимо, поради неправилна правна квалификация, поради нарушение на материалния и процесуален закон. В заседението, в което е даден ход по същество и обявено за решаване, е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, гарантиращи правото на участие на ответниците по делото.

Претендира се при условията на чл.229 т.4 т.5 ГПК решението да бъде обезсилено и да бъдат преповторени съдопроизводствените действия от въззивната инстанция по разпит на допуснатите свидетели; алтернативно – делото да бъде върнато на друг първоинстанционен съд за преповтаряне на съдопроизводствените действия с участие на ответниците и разпит на допуснатите по делото свидетели по възражението за придобивна давност, наведено с отговора на исковата молба.

Според въззивниците, обжалваното решение е постановено в противоречие със състезателното начало чл.8 ГПК, вр. чл.142 ал.2 ГПК и TP №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание е направено искане за разглеждане на делото в присъствие на ответниците и на процесуалния им представител, 1 като уведомяването да бъде по чл.39 от ГПК, а с молба вх.№264934/03.09.21 г., въззивниците са поискали за отлагане и насрочване от 10.09.21г. за друга дата, поради висящ преюдициален спор по гр.д.№50/2019г. по описа на БОС. Направено е и искане за спиране на делото на осн. чл.229, т.4 и 5 ГПК, което съдът не е уважил, което според ТР №1/09.07.2019г. по т.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока в хода на изложението си въззивниците многократно излагат съображения.

Съдът не е уважил молбата и е разгледал делото в отсъствието на ответниците, като така е нарушил правото им на защита, като не е събрал своевременно поисканите гласни доказателства и това е довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото. В тази насока в хода на изложението си въззивниците многократно излагат съображения.

Според въззивниците районният съд допуснал нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК, тъй като с доклад на делото не дал указания на ответника, че не сочи доказателства за факти и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба.

Според въззивниците, процесуално нарушение е налице и предвид обстоятелството, че съдията - докладчик е дал ход и по същество при грубо нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила и при условията на чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК, т.к. в хода на делото многократно му е искан отвод; това поражда основателно съмнение в „безпристрастността на съдията“. В тази насока в хода на изложението си въззивниците многократно излагат съображения.

На второ място, оплакванията на въззивниците касаят неправилност, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон на решението, т.к. съдът е кредитирал оспорени като частни документи с отговора на исковата молба и чл. 183 ГПК. В противоречие с процесуалните правила не са обсъдени всички твърдения и доводи на страните в подадения отговор на исковата молба; не са били налице процесуално правните предпоставки за даване ход по същество и обявяване на решението за решаване; превратно и безкритично са обсъдени доказателствата по делото и са изведени различни правни изводи от тези на районния съд, които от своя страна обуславят отхвърляне на ищцовата претенция.

Според въззивниците, ищците не са установили правото си на собственост; не са оспорили предварителен договор от 02.06.2009г., както и възраженията, въведени от ответниците с отговора на исковата молба, а съдът е постановил допускане делба, основавайки го на предположения досежно и служебно известните неподлежащи на доказване данни за поредност на вписани актове, искова молба, без да вземе предвид изложените в отговора възражения. Това е довело до постановяване на решението при липса на мотиви – без да са обсъдени всички доводи и всички доказателства и да са изложени мотиви защо приема едни, а отхвърля други.

Според въззивниците съдът не е обсъдил възражението на ответниците във връзка с чл.79 ЗС въведено с отговора на исковата молба за погасителна давност в полза на ответниците, което е довело до неправилно приложение на императивни разпоредби на материалния закон, в противоречие на практиката на съдилищата и на ВКС. Налице е превратно тълкуване на събраните доказателства и релевирано възражение за наличие на придобивна давност в полза на ответниците, съпоставено с писмените по делото доказателства (предварителен договор от 06.02.2009 г. за покупко продажба на процесния имот), с допуснатите двама свидетели относно предадено владение и заплатена цена на 06.02.2009 г.

Според въззивниците, процесният имот е изключителна тяхна собственост, на основание придобивна давност, на която те са се позовали с отговора на исковата молба, което възражение не е обсъдено от съда, както и други, направени при условията на евентуалност възражения. В тази насока в хода на изложението си въззивниците многократно излагат съображения.

Съдът е допуснал двама свидетели по релевираните възражения за придобивна давност в полза на ответниците, за непрекъснато и необезпокоявано владение от датата на сключен предварителен договор 2009 г. и заплатена цена, за предадено владение от продавачите и упражнявана непрекъснато необезпокоявано владение до 18.03.2019 г., когато е връчена искова молба, но е дал ход на делото в отсъствие на ответниците и не е събрал 2 тези доказателства.

Според въззивниците, с оглед правната същност и целта на института на вписването, съдът следи служебно; необсъдените нотариалните актове, обективирани като доказателство, предварителния договор, вписаните в СВ актове, предхождат както постановлението за възлагане така и исковата молба; поради това правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба не се засягат. Отношенията между страните в разглеждания случай се уреждат и от правилата относно конкуренцията между вписаните актове, касаещи един и същи имот. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е и релевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително - защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко вписани акта. Публичната продан на имот, който не собственост на длъжника няма вещно – прехвърлителен ефект.

Въззивниците излагат оплаквания досежно доклада, обективиран в Определение №586/30.04.2019г., като го считат за неясен. Ответниците са оспорили доклада и са навели възражения за нередовност на исковата молба – за нейната недопустимост на исковата молба, за процесуално правна легитимация на ищците и ответниците, предвид обстоятелството, че ищцата Л. Ж. не е вписана в постановлението за възлагане. Не е уважено искането за отвод на съдилищата с район Несебър и Бургас; не е открито производство по чл.193 ГПК, относно оспорените частни документи ангажирани с исковата молба, които са кредитирани с решението; не е извършена служебна справка в СВ за вписани нотариални актове за ответниците и прилагане на нотариалната преписка по делото; не е изискано изпълнително дело; оставено без уважение на конституиране на трето лице помагач – ЧСИ.

Според въззивниците решението е постановено в нарушение нормата на чл.17, ал.1 ГПК, според която гражданският съд взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото. Решаващият състав се е съсредоточил да излага мотиви относно взаимоотношения между ищеца и трети по делото длъжника изпълнителни дела, какви действия били извършени и пр., а същевременно е приел за несъотносим за спора по делбата спора по гр.д.№50/19 г. БОС;

Въззивниците обосновават възражението си за придобиване на имота по давност – според тях владението на имота е предадено въз основа на предварителен договор, продължило е 10 години непрекъснато и необезпокоявано; купувачът по предварителен договор, който е заплатил цената, владее имота на правно основание, което е годно да го направи собственик., в който смисъл е Решение №520 от 05.08.2010г. по гр. дело №1070/2009г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Въззивниците излагат съображения, основани на ЕКПЧОС -чл. 6 във вр. с Протокол No1, досежно защитата на правото на собственост, имащо абсолютен характер и произтичащото задължението на останалите правни субекти да го зачитат и да се въздържат от действия , които го смущават и ограничават. В тази връзка отново излагат съображения за упражнявана фактическа власт върху имота, считано от предварителен договор от 06.02.2009 г.

Въззивниците обосновават приложението на чл.154, ал. 1 ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения и нарушаване на нормата от съда. Според тях решението противоречи на чл. 2, чл.3, чл.9, чл.10, чл.11, чл.12, чл.22, т.6, чл.183, чл.344, ал.1 ГПК. Анализират същността и характера на производството за съдебна делба, като исково производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността.

Считат, че с оглед особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост върху процесиите недвижими имоти, като по отношение на процесния имот. В този смисъл спорният момент между страните, пренесен и пред въззивната инстанция, се концентрира върху това, дали ответниците са придобили по давност целият имот както налице ли е валидно процесуално материална легитимация на ответниците по делото, които възражения не са обсъдени с решението.

Въззивниците извършват анализ на нормите на чл.146 ГПК, чл.143, ал.2, чл.145, ал.1 3

ГПК, относно съдържанието на доклада и задълженията на съда в тази връзка, съдържанието на протокола от съдебно заседание досежно доклада и доказателствените искания на страните и крайния момент, в който същите могат да бъдат направени с оглед изясняване твърденията на страните за фактите и начина, по който следва да ги докажат, в светлината на Тълкувателно решение №1/2013 г от 09.12.2013 г, постановено по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

На следващо място въззивниците излагат съображения, досежно активната и пасивна процесуална легитимация на страните в исковото производство и страните в изпълнителното производство, от публичната продан в което ищците черпят правата си.

Излагат аргументи, че взискател е лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение каквито в случая не съществуват между ищците и ответниците. Поради това принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа, на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК какъвто не е настоящия случай, като по същество на спора ищеца не установи валидно вещно прехвърлително действие и не е обсъдено с решението нито са изложени мотиви по тези възражения.