Решение № 413 от 01.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3217/2025
- Вид
- Решение № 413
- Подписан
- 01.04.2026
- Състав
- Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 413 гр. София, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000503217 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5257 от 12.08.2025 год., постановено по гр.д.№ 7351/2021 год. по описа на СГС, ГО, I-6 състав, Гаранционен Фонд е осъден на правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ вр. чл. 51, ал. 3 от ЗЗД да заплати на Н. И. В. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на ексцес в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 07.09.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2024 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Н. И. В. в отхвърлителната част, като се навеждат оплаквания за неправилност с конкретни доводи за погрешните изводи на съда относно приложението на чл.52 от ЗЗД. Правят се оплаквания против размера на присъденото обезщетение, който не бил съобразен с преживените вследствие на произшествието болки и страдания, интензитета на болката, вида и продължителността на провежданото лечение, периода на възстановяване, психическото и емоционално страдание, като се излагат подробни съображения. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен сложността на оперативните интервенции, инванзивната им намеса в глезенната става и отражението им върху здравословното състояние на пострадалия. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло за сумата от 40 000 лева. Претендират се разноските, включително адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемият Гаранционен Фонд депозира отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че присъденото обезщетение в размер на 20 000 лева адекватно би обезщетило понесените от пострадалия неимуществени вреди, както и че същото отговаря на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач А. Т. Н. не депозира отговор и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи размера на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение.
Ищецът Н. И. В. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие станало на 07.09.2018 год. и причинено виновно от водача А. Т. Н., който е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № ********, което нямало валидно сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на произшествието. Наличието на елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ - липса на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователно дружество, причиняване на неимуществени вреди на пострадалия ищец, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител – третото лице помагач по делото, са безспорно установени. Наличието на усложнения в здравословното му състояние, вследствие на произшествието, както и обстоятелството че за тях ищецът е получил и ответникът е заплатил сумата в размер на 10 000 лева, представляваща извънсъдебно плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпилите усложнения, също е безспорно установено от събраните пред първата инстанция доказателства и е безспорно пред настоящата.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на дължимото на пострадалия обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на настъпилите усложнения.
При определяне размера на обезщетението от ексцес, въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи конкретни обстоятелства като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
2
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, се установява, че вследствие на произшествието ищецът е получил множествени травматични увреждания, за които е претърпял множество оперативни интервенции, включително поставяне, а впоследствие и сваляне на метални осеосинтези. По отношение травмата на ахилесовото сухожилие на левия крак е опериран на 28.11.2018 г., като е извършено елонгиране на ахилесовото сухожилие и е постигната дорзална флексия от около 80 гр. на глезенната става.
Впоследствие, поради ограничение обема на движения, основно дорзифлексия в областта на лявата глезенна става, на 17.10.2022 г. е извършена повторна тендоелонгация на ляво ахилесово сухожилие, а на 21.11.2022 г. е извършена артролиза и фасциотомия на лявата глезенна става. От експертизата се установява че горното е във връзка с получените травматични увреждания от претърпяното от ищеца пътно-транспортно произшествие на 17.09.2018 г. и представлява ексцес, вследствие на първопричинената травма при произшествието. Установява се, че горепосочените оперативни интервенции са извършени с цел възстановяване обема на двиение в лявата глезенна става, но въпреки тях обемът на движение – дорзорефлексия на лявото стъпало е ограничен, което причинява затруднение на някои движения като бягане, вървеж по наклон и други. След всяка оперативна интервенция, възстановителният период е около един месец и за този месец ищецът търпял болки и страдания, като за първите 10 дни те били с интензивен характер. Наложително се явявало провеждането поне един път годишно на курс физиотерапия и рехабилитация.
В съдебно заседание, вещото лице по съдебно-медицинската експертиза установява, че оперативната намеса е била необходима, тъй като се е разчитало, че с нея ще се възстанови обема на движение на ставата, но въпреки тях не е било налице възстановяване. Изразява съмнение за пълно възстановяване обема на движението на лявата глезенна става на ищеца в бъдеще, като намира че ефективни биха били единствено физиотерапия и рехабилитация.
Пред първоинстанционния съд е изслушана свидетелката Д. Г., годеница на ищеца, която установява, че след рехабилитациите ищецът не се подобрявал, като движението на стъпалото нагоре и надолу, го нямало, не можел да тича, да кляка, да сяда на земята. Поради това той направил първата операция през 2022 г. за удължаване на ахилеса. Разрезът от нея бил около 20-30 см, като след това две седмици е бил с патерици. След свалянето на конците, е започнало раздвижване и упражнения вкъщи, които ищецът правил по препоръка на лекуващия лекар. Състоянието му не се подобрило, поради което отишъл отново на лекар. Вследствие на това посещение се установило, че на ставата имало нещо като „два шипа“, които трябвало да се махнат, за да се възстановят движенията, което наложило втората операция. След нея, на ищеца му било съобщено, че нищо повече не може да се направи. Разрезът от втората операция на крака на ищеца бил около 10 сантиметра, като при възстановяването от нея, ищецът две седмици ходил с патерици, след което му махнали шевовете и започнал да прави раздвижване и упражнения вкъщи, но без резултат.
Свидетелката сочи също така, че вследствие на травматологичните увреждания, ходел все на малки разстояния, тя винаги държала болкоуспокояващи в чантата си, съобразявали се като ходят на почивки да отсядат на места в близост до паркинг, за да се придвижва с колата.
3
Установява се, че ищецът се притеснявал от външния вид на крака си, вследствие на уврежданията и операциите, хората го гледали странно, постоянно носел дълъг панталон, дори в горещо време. Притеснявал се, че със свидетелката очаквали дете и не можел да участва в активни занимания с него. Преди бил активен човек, ходел на фитнес, спортувал, а сега нямал опората на тялото си. Множеството операции и рехабилитации му действали отчайващо, като психическото му състояние не се променило и към настоящия момент.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, които са от значение при определяне обезщетението за причинените вреди.
Установи се по делото от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на свидетелката Г., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, че ищецът е търпял вреди от влошаване на здравословното си състояние, които не са обезщетени в предходното производство. Те се изразяват във влошаване състоянието на лявата глезенна става, настъпилата необходимост от нови две оперативни интервенции /извършени след определяне на първоначалното обезщетение за вреди/, с оглед възстановяване обема на движението на ставата. От съдебно-медицинската експертиза се установи, че периодът за възстановяване от всяка от оперативните интервенции е около един месец. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г., се установява, че ищецът е ходел с патерици в продължение на две седмици след всяка от операциите, като е получил немалки по размер разрези, както и че след махане на шевовете по препоръка на лекаря е трябвало да прави раздвижване и упражнения. Въпреки това, оперативните намеси не дали очаквания резултат, като прогнозата за възстановяване обема на движенията и за в бъдеще е неблагоприятна.
Установи се, също така че ищецът се притеснявал от външния си вид, вследствие на настъпилите интервенции, както и че е засегнато нивото му на активност.
Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към 2022 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. Тъй като сума от 10 000 лева безспорно е платена извънсъдебно, то исковата претенция е основателна за сумата от 20 000 лева.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението, решението в обжалваната му отхвърлителна част ще следва да се потвърди. В останалата част решението е влязло в законна сила.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивниците следва да бъде осъдени да заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 77 евро, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5257 от 12.08.2025 г. постановено по гр. д. № 7351/2024 г. по описа на СГС, I-6 състав.
ОСЪЖДА Н. И. В. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 77 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – А. Т.
Н..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
Разпечатката съдържа 44 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69c9f065-bc9e-4d16-a684-a66240c13db0