Решение № 1174 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502714 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №33355/29. 09.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника З. М. Й., ЕГН **********, от град Пловдив, ул. ***, срещу разпореждане изх. №90891 от 04.07.2025 г. на ЧСИ К.П., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело №2025***0400337, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката чрез процесуалния представител за намаляване на начислените такси по изпълнителното дело и са приети за събиране предявените разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. и такси и разноски в размер на 6001 лв., за което длъжникът е уведомен със съобщение изх. №90892 от 04.07.2025 г., с искане да се отмени и да се намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя на 200 лв., както и да се намали размерът на разноските по изпълнителното дело – пропорционална такса по т.26 от Тарифата ТР към ЗЧСИ съобразно намаления размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Възразява се срещу приемане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в пълен размер, тъй като същото е завишено, като се излагат подробни съображения. Същото се твърди и по отношение на начислените такси от страна на съдебния изпълнител. Иска се да се отмени като 1 незаконосъобразно обжалваното постановление за разноски относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, като се намалят на 200 лв., както и да се намалят таксите по ТТР към ЗЧСИ съобразно намаления размер. Прилага доказателства.

Ответната страна по жалбата – взискателят Л. Д. А., чрез пълномощника адвокат А. Г., излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че постановлението на ЧСИ не страда от визираните от жалбоподателката пороци. Присъдената сума е ведно със законната лихва, която е в размер на 16935 лв. до образуване на изпълнителното дело.

Изпълнението е насочено срещу имущество, възбранено с обезпечителна заповед, като желанието на взискателя е изпълнителните действия да се насочат срещу имущество на длъжника, като се осъществи опис, оценка и продажба на имущество.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като излага съображения за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.

Съгласно т.2 от цитираното Тълкувателно решение, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. По делото е налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано на л.8182 от ИД, което именно се обжалва по делото. Същото е връчено на 17.07.2025 г., а жалбата е постъпила в законоустановения срок – на 29.07.2025 г.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество, е и основателна.

Пловдивският окръжен съд, след проверка на представеното копие от изпълнителното дело, установи следното:

Изпълнителното производство по дело № 2025***0400337 по описа на ЧСИ К.П. е образувано с разпореждане от 21.02.2025 г. на ЧСИ по молба на взискателя Л. Д. А. чрез процесуалните представители, с приложен изпълнителен лист №25, издаден на 14.02.2025 г. по въззивно гражданско дело №453/2024 г. по описа на ПдАпС, за събиране на присъдените суми - 69000 лева, получени без основание, както и 60 лв. на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.04.2023 г. до окончателното им плащане, против длъжника З. М. Й.. С молбата за образуване на изпълнителното дело (ИД) е поискано насочване на изпълнението срещу имущество на длъжника, обезпечено по – рано, като е описано и същото.

Поискано е и възлагане върху длъжника на разноските.

2

Към молбата са приложени копие от обезпечителна заповед, нотариален акт и адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.02.2025 г. между взискателя и пълномощниците му за договорено и изплатено възнаграждение от 4000 лева.

Съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 26.02.2025 г. е депозирана молба от длъжника чрез пълномощника му(л.19 ИД), като посочва адрес за призоваване на длъжника.

Прилага и пълномощни.

На 18.03.2025 г. е изпратена до длъжника ПДИ, като подробно е описано задължението по изпълнителното дело – главници, лихви, 4000 лв. за адвокатско възнаграждение и 6001.49 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 01.04.2025 г. същата е връчена на 19.03.2025 г.

На същата дата е депозирано от пълномощника на длъжника писмо, като е поискано да се изпрати копие от ДПЗ на взискателя, както и да се разясни по какъв начин е формиран общ сбор на таксите в посочения размер.

На 28.03.2025 г. е постъпила молба от длъжника с приложено определение №1426/24.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. №1092/25 г. на ВКС, с което е спряно изпълнението на решението на АпС Пловдив, като е поискано спиране на изпълнението. Представени са и доказателства за внесени присъдените 60 лв. главница и лихва върху тях.

С цитираното определение на ВКС е спряно изпълнението на решение №18/10.02.2025 г. по в.гр.д. №453/2024 г. на ПдАпС, в частта, в която Й. е осъдена да заплати сумата от 69000 лв., получена без основание.

Определението е влязло в сила.

С разпореждане от 02.04.2025 г. (л.52 ИД) на ЧСИ е спряно изпълнителното производство по делото. Разпореждането не е обжалвано.

На 31.03.2025 г. е постъпила жалба от длъжника срещу постановлението за разноски, обективирано в ПДИ, като е поискано намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лв., както и намаляване на таксите съобразно намалението на адвокатското възнаграждение. След изпълнение на процедурата по чл.436 ГПК жалбата е изпратена по компетентност на ПдОС. С определение по в.гр.д. №1537/25 г. производството по делото е прекратено и делото е върнато на ЧСИ за произнасяне по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Това е направено с атакуваното пред настоящия състав разпореждане изх. №90891/04.07.2025 г., като искането на длъжника е оставено без уважение.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите, изложени от страните и в мотивите на ЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното:

3

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените случаи, какъвто настоящия не е.

Според изложеното в решение №93/13.02.2024 г. по гр.д.

№4644/2022 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Случаят не е такъв.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В настоящият случай длъжникът не оспорва отговорността си за разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, а само размерът, приет от ЧСИ.

Представеният по същото изпълнителен лист е издаден въз основа на изпълнително основание по чл.404, ал.1 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане на взискателя. Въз основа на изпълнителния титул взискателят е процесуално легитимиран да сезира съдебния изпълнител за образуване на изпълнителното производство и събиране на съдебно установеното вземане.

Чл.79, ал.1, т.3 от ГПК определя кои от разноските в изпълнителното производство се поемат от длъжника, а именно тези, които са се явили необходими. Такива разноски за адвокатско възнаграждение се явяват тези за образуване на изпълнителното производство - по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 200 лв. В случая е подадена молба от взискателя, като е посочен способ за изпълнение. Производството обаче е спряно въз основа на акт на съда – определение на ВКС. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 4000 лв. не следва да се поема от длъжника изцяло, тъй като към момента не се предвижда извършване на действия, а и не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените действия. Нещо повече – частта от сумата по изпълнителния лист, която не е предмет на акта на ВКС, е платена от длъжника. В настоящия случай се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., каквито действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, поради което в тази част следва да бъде отменено постановлението на ЧСИ, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

ДДС върху посочените суми не е претендирано и не се дължи.

Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското 4 възнаграждение е основателно. Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта за разликата над сумата от 200 лева до пълния приет размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 4000 лева, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови намаляване на тези разноски до размера от 200 лева.

По отношение възражението относно начислените от съдебния изпълнител такси по т.26 от ТТРЗЧСИ – същото е основателно, като следва да се намали и дължимата такса със 152 лв., представляваща такса върху сумата от 3800 лв., с която е намалена сумата за събиране. Какъв обаче ще бъде действителния размер на таксите и разноските, ще се определи в по – късен момент – след възобновяване на изпълнителното производство, в зависимост от предприетите действия и сумата, която следва да се събере.

В аспекта на горното, съдът намира жалбата за основателна.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане изх. №90891 от 04.07.2025 г. на ЧСИ К.П., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело №2025***0400337, с което е оставено без уважение искането на длъжника З. М. Й., ЕГН **********, за намаляване на начислените такси и разноски по изпълнителното дело, за разликата над 200 лв. за адвокатско възнаграждение и над 5849.49 лв. такси, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, размера на дължимите от З. М. Й., ЕГН **********, от град Пловдив, ул. ***, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №2025***0400337 по описа на ЧСИ К.П., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, от 4000 лв. на 200 (двеста) лева и начислените такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 6001.49 лв. на 5849.49 (пет хиляди осемстотин четиридесет и девет лв. четиридесет и девет ст.) лева.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане изх. №90891 от 04.07.2025 г. на ЧСИ К.П., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело №2025***0400337, в частта за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение - 200 (двеста) лева и начислените такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5849.49 (пет хиляди осемстотин четиридесет и девет лв. четиридесет и девет ст.) лева.