Решение № 18407 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18407 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110134994 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. В. Б., чрез адв. Д. П. от САК, срещу С.О, с която е предявен иск с правно основание чл.

49, вр. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на небрежността на ответната С.О, занемаряването на градската среда и абсолютната безстопанственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на 13.12.2021 г. ищцата Б. отивала до магазина, за да си напазарува, като на връщане минала по ул. „Св. Наум“ и после по ул. „Гребен планина“, като по маршрута й имало стълби. Твърди, че времето било сухо и слънчево.

Тръгвайки по стълбите, едното от стъпалата се откъртило и тя паднала. На стълбите нямало парапет, за който ищцата да се хване. Причината за падането била откъртването на едно от стъпалата, което заедно с липсата на парапет не й дало никакъв шанс при такова откъртване да се хване и така да избегне падането. Сочи, че паднала на ръката си, като при падането, ударила и главата си, загубвайки съзнание. Била намерена на земята от непознат човек – съсед, който имал магазин наблизо и я закарал в болница „Пирогов“. По пътя до болничното заведение, а по-късно и още няколко пъти, загубила съзнание.

Извежда, че в болницата се установило, че е с тежки счупвания на ръката, като се наложило и извършването на оперативна намеса. След операцията започнал много дълъг процес на възстановяване с много силни, нетърпими болки. Навежда, че макар 70-годишна, ищцата е била в добро физическо здраве към процесния момент, като единствено по причина на изключително лошото състояние на стъпалата и липсата на парапет, който да препятства 1 тежката контузия, е получила увреждане с такъв интензитет. Имала нужда от помощта на съседи и външни хора. Не само не можела да си напазарува или наготви сама, а и цялостно да се обслужва сама. Болките били денонощни, като едва към юли-август, започнала да изпитва облекчения, когато отишла на преглед и лекарят й казал, че се налага нова операция на рамото. Намира, че единствено небрежността на С.Ота и лошата градска среда, отговорна за която е ответната С.О, е виновна за получената тежка травма. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения осъдителен иск. Претендира сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника С.О, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез юрк. Р.Г. В отговора на ответника се твърди, че искът се оспорва като неоснователен. Ответникът отбелязва, че твърдяната травма би могла да настъпи по всякакъв начин, при спъване, включително и при битова травма. В този смисъл оспорва се настъпване на увреждането по описания в исковата молба начин. На следващо място, навежда, че не става пределно ясно къде именно е настъпил инцидентът. Обръща внимание, че съгласно чл. 4 от Наредбата за градската среда, приета с Решение № 629 по Протокол № 25 от 17.12.2020 г. на СОС (Наредбата), градската среда е система от градски пространства и елементите в тях, с която се създава уникален и разпознаваем облик, характерен за града.

Компонентите на градската среда и техните елементи са посочени в графичен и табличен вид в Приложение № 1 към Наредбата, като сред тях не са посочени стълби в частни имоти, какъвто следва да е настоящият случай, тъй като нито на ул. „Св. Наум“, нито по ул. „Гребен планина“ има стълби. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки, които следва да бъдат установени от ищеца: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, 2 техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на изпълнителя на работата.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.Ш се установява, че през декември 2021 г. докато се е движила в гр. София, кв. „Лозенец“ по ул. „Гребен планина“ ищцата е паднала по стълбище, които водели от ул. „Гребен планина“ до ул. „Св. Наум“. СвидетЕ.та посочва, че стълбище има около 8 броя стъпала и липсва парапет. СвидетЕ.та споделя, че стълбите са в много лошо състояние и се нуждаят от ремонт. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Я.Г. Свидетелят споделя, че е намерил ищцата паднала на стълбището до блока, в който живее свидетелят. Ищцата е била в съзнание, но в шок. Свидетелят й помогнал да се изправи и я завел до дома й. Свидетелят уточнява, че живее на адрес *** и стълбището е точно до този блок. Потвърждава, че стълбището води до бул.

„Св. Наум“.

От съвкупната преценка на свидетелските показания съдът намира за безспорно доказано, че на посочената дата ищцата е претърпяла увреждане в резултат падане при изкачване на стълби без парапет, свързващи две улици ул.

„Гребен планина“ и ул. „Св. Наум“ в имот, собственост на С.О ПИ *****.***.*** с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. „Свети Наум“ № 10 съгласно Заповед за одобрение на КККР РД – 18 -739/21.11.2017 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК - територията е собственост на С.Ота.

Информацията е общодостъпна на интернет сайта на АГКК. Поради това за С.Ота съществува задължение да поддържа собствеността си, която е предназначена за обслужване на населението. Именно в тази връзка са предоставени и съответни правомощия на общинския съвет /чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според която разпоредба общинският съвет приема решения за управлението на общинското имущество и определя правомощията на кмета в тази насока/. В конкретния случай дейностите по ремонт и поддръжка на свързващото стълбище, очевидно не са изпълнени. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е настъпил и процесния инцидент. Поради това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на обществена територия следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности. Настъпилият инцицент е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължението по поддържането на пътния участък.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска 3 експертиза, което съдът изцяло кредитира като задълбочено и компетентно, се установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата е получила повърхностна травма на главата с контузия в тилната област /по анамнестични данни, съобщени от пострадалата/ без клинични и анамнестични данни за изпадане в безсъзнателно състояние; счупване на дясната раменна кост в горния й край; счупване на дясната лакътна кост в горния й край /в областта на олекранона/. Вещото лице сочи, че се касае за счупване на две кости на десния горен крайник – раменна и лакътна. Раменната кост е счупена в горния й край. Счупването е наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и фиксирането им с метална остеосинтеза, след сваляне на която поради наличие на костен дефект се е наложило извършване на остеопластика. Лакътната кост е счупена в областта на лакътната става – в областта на олекранона, израстък на костта в горния й край, който участва в строежа на лакътната става. Счупванията на две кости на крайника определят травмата като тежка. Според заключението счупването на раменната кост и счупването на лакътната кост реализират критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни. Травмата на главата без описани видими травматични увреждания /оток, охлузване, кръвонасядане, рана/ във вида описан в медицинските документи е клинична диагноза, поставена базата на съобщените анамнестични данни от пострадалата и реализира критериите на медико-биологичиня признак болка. От медицинските документи вещото лице сочи, че не се установяват данни за изпадане в безсъзнателно състояние.

За установяване на причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие увреждането спомага съвкупната преценка на показанията на свидетЕ.та Б. - Шопова и заключението на вещото лице по СМЕ. Според свидетЕ.та ищцата не е могла да извършва домакински задачи, не е могла да пазарува, да си готви, да се облича самостоятелно. Вещото лице по СМЕ е изяснило, че счупването на раменната кост в горната й част при липса на усложнения оздравява да период от около 2-2.5 месеца. Като усложнения могат да бъдат получени контрактури на раменната става, хипотрофия на раменната мускулатура, сраствания на капсулата на ставата, увреда на а.

Брахиалси и н. Аксиларис. При многофрагментни счупвания може да се достигне до трайна инвалидизация. В случая вещото лице сочи, че не са описани такива травматични увреждания. Описано е наличие на костен дефект, който е обуславял болка в раменната кост и в раменната става при движение и е наложил извършване на оперативна интервеннция за отстраняване на металната остеосинтеза и пластика на костния дефект в зоната на счупването. Счупването на лакътната кост по литературни данни и при липса на усложнения оздравява за период от около 2.5 месеца с риск от развитие на увреждане на нерви и исхемична контрактура на крайника.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда. При телесните увреждания такива са характерът на увреждането, 4 начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В категорията „други обстоятелства” се включва социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането като отправна точка за преценката на обществено приемливите по размер обезщетения от този вид към посочения момент. В случая следва да се отчете характерът на увреждането - счупване на дясната раменна кост в горния й край и счупване на дясната лакътна кост в горния й край /в областта на олекранона/. Съдът взе предвид възрастта на пострадалата /73 г. към момента на увреждането/ и обстоятелството, че ищцата е била подложена на оперативна интервенция. Следствие на увреждането ищецата не е имала възможност да се движи нормално за възстановителния период, изпитвала е силна болка, което е наложило и повторна оперативна интервенция, не е могла да се обслужва сама.