Решение № 117 от 27.05.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Сливница, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100027 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А. К. Н. срещу „**“ ООД, с която е предявен предявен отрицателен установителен иск за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 736414 от 16.09.2022 г., поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, което влече след себе си нищожност на целия договор, доколкото не може да бъде заместена с императивна норма, като договорът не би бил сключен без тази клауза, предявен е и евентуален иск за прогласяване за нищожни на клаузата по чл.3.10 и чл.5.2 от договора, в които е уговорена такса за експресно разглеждане, поради противоречие със закона, а именно чл.10а, ал.2 ЗПК или поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 736414 от 16.09.2022г. по силата на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 500 лева при лихвен процент от 40.05 % и ГПР – 49.11 %. Счита, че в договора не е посочено как е формиран ГПР и какво включва същия , какви са условията за прилагането му. Таксата за експресно разглеждане, предвидена в договора не била включена в ГПР, поради което същият бил некоректно посочен. Наред с това счита, че уговорената в договора лихва противоречи на добрите нрави, доколкото надхвърля 4 кратно размера на законната лихва и е необосновано висока. Доколкото тази клауза не може да бъде заместена с повелителна законова разпоредба, а също така е престацията, която потребителя дължи за предоставения му кредит, сключването на договора е невъзможно без тази клауза, поради което бил неприложим чл.26, ал.4 ЗЗД. В условията на евентуалност счита, че е нищожна и клаузата на чл.3.10 и чл.5.2 в които е уговорена такса за експресно разглеждане, поради противоречие със закона, а именно чл.10а, ал.2 ЗПК или поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който прави възражение за недопустимост на иска, поради предявяването му като злоупотреба с право, доколкото са предявени няколко иска от същия ищец във връзка с различни договори, по които се иска едно и също. Прави искане за съединяване в едно производство на всички искове предявени 1 от същия длъжник срещу същия ответник по реда на чл.213 ГПК. По същество оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съдът намира, че е сезиран с допустим иск. Ответникът не е изложил твърдения, че всички суми по договора са заплатени от ищеца, което да го лишава от правен интерес да иска обявяване за нищожен на договора, а не да търси защита по реда на юл.55 ЗЗД – с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми. При наличие на парични задължения по договора за ищеца съществува интерес да иска обявяване на същия за нищожен, за да отпаднат вземанията на ответника.

Наред с това по аргумент от Решение на СЕС от 23.11.2023 г., по т.2, потребителят винаги има интерес да иска прогласяване за нищожен на договор за кредит, дори и да може да защити правата си с осъдителен иск.

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.

10 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че изложените твърдения за недействителност на договора и оспорените клаузи. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, валидно постигнати клаузи за възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане.

С определение от 14.03.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили сключили договор за потребителски кредит № 736414 от 16.09.2022г. с посоченото от ищеца съдържание, по който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 500 лева, в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че таксата не е включена в размера на ГПР.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „**“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10, от ЗПК, доколкото в посочения в договора ГПР не е включено вземането за такса за експресно разглеждане, което по своя характер представлявало скрита лихва.

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е 2 посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е таксата за експресно разглеждане, която по начина по който е уговорена няма за цел да предостави реална услуга на потребителя, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Тази такса е уговорена във връзка с договора и се заплаща от кредитополучателя като вноска по него, което показва, че е част от договорните условия, по които ищеца се е задължил.

Наред с това не са посочени и взетите предвид допускания при определяне на ГПР и какво конкретно се включва в неговия размер. Това условие не е изпълнено с посочването, че в ГПР не се включват бъдещи разходи, които може да се дължат, поради неизпълнение на договора, както и таксите по Тарифата на дружеството, доколкото следва да е посочено какво включва ГПР и при какви условия е определен.

Като не е включена стойността на таксата за експресно разглеждане към ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен коректен размер на ГПР, което се приравнява на липса на посочен ГПР. Тази разпоредба е нарушена и поради непосочване на взетите предвид допускания при определянето на ГПР в договора. Горното прави договора недействителен, поради сключването му в противоречие със законна, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която нищожност ще бъде обявена с решението по искане на ищеца.

Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ищеца.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 лева – платена държавна такса, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.

По делото се претендира адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, както и да е заплатено такова.

Така мотивиран, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем Кредирект № 736414 от 16.09.2022г., сключен между „**“ ООД, ЕИК ** и А. К. Н., ЕГН **********, поради противоречие със законна, а именно с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр**, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ НА А. К. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.

3

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – София.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4