Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2193 от 06.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4955/2021
Вид
Решение № 2193
Подписан
06.12.2021
В сила
30.12.2021
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20215330204955 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4806053 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на З.Г.А., ЕГН **********, от ------, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят З.Г.А. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а в писмено становище на процесуалния си представител моли за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу З.Г.А., за това, че на 25.04.2021г. в 14:57 часа в Републикански път ІІ-64, км. 49+400, в посока с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч., установено с АТСС „CORDON-M“2 MD1196 , с МПС Фиат Браво, вид лек автомобил с рег. № ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1196, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 92 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан З.Г.А., ЕГН **********, и на същия била наложена глоба 400лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. Не по този начин стои въпросът относно един от основните правнорелеватни факти, а именно наличието на пътен знак, сигнализиращ скоростта на движение, която да е различна от регламентираната в чл.21, ал.1 от ЗДвП, както изисква правилото на ал.2 на същия текст. По делото е приложено писмо от ОПУ Пловдив, от което се установява, че пътен знак В26 (60км/ч.) „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, се намира в района на Пътен възел „Пловдив Север“, след сградата на фирма за козметика „Рефан“, монтиран приблизително на км.49+860. Посочено е, че ограничението не важи за посочения километър, като действието му се изчерпва след забавителния шлюз и изхода от „Рефан“, км.49+736, преди зоната на пътния възел, както и че км.49+400 се пада след кръстовище, което означава.

Тоест безспорно се установява, че на посочения за местонарушение км.49+400 забраната на пътния знак е отпаднала и не е произвеждала действие. Така за участниците в движението на описания участък, в т.ч. и за жалбоподателя не е съществувало задължение за ограничаване скоростта на движение до 60 км/ч. В този смисъл деянието се явява несъставомерно, което обуславя отмяната на електронния фиш. Предвид обстоятелството, че се касае 2 за участък в извън населено място, то и разрешената за движение скорост съобразно конкретиката на казуса и правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП е била 90 км/ч., която в случая е била превишена, видно от доказателствата по делото.

В тази насока обаче следва да се посочи, че процесният електронен фиш страда от пороци и от формална страна, тъй като е налице разминаване между фактическото и юридическото обвинение. Посоченото в ЕФ нарушение е квалифицирано по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, касаещо нарушение на скорост извън населено място, но последното обстоятелство не е отразено в описателната част на електронния фиш. Касае се за съществено процесуално нарушение, което пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере обвинителната теза и в частност срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава.

Коментираното нарушение на процесуалните правила е неотстранимо в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата и води до друго, самостоятелно отменително основание.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4806053 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на З.Г.А., ЕГН **********, от ------, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане и от двете страни за присъждане на разноски, като въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, а жалбоподателя – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4806053 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на З.Г.А., ЕГН **********, от ------, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на З.Г.А., ЕГН **********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4