Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10078 от 09.09.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2146/2024
Вид
Определение № 10078
Подписан
09.09.2024
Състав
Насуф Исмал

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10078 гр. Варна, 09.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110102146 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 63180/05.08.2024 г. от ответника ДГ № 4 „Т.“, чрез адв. Р. Енчев, с искане постановеното по делото Решение № 2420 от 26.06.2024 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде намалено.

Сочи се в молбата, че съдът неправилно е счел за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Молителят излага, че възнаграждението в размер на 1 500 лв. е завишено, като справедливо би било същото да се редуцира до сумата от 1 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна П. Д. Т., чрез адв. А. П., е депозирала отговор на молбата. Поддържа се становище за неоснователност на искането на ответната страна. Ищцата намира, че размерът на присъденото адвокатско възражение отговаря на извършената от процесуалния му представител работа и особеностите на производство.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменение на разноски, присъдени в полза на насрещна страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя в хода на процеса не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно задължителните указания, дадени в т. 8 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените от П.

Д. Т. искове срещу Детска градина № 4 „Т.“ – гр. Варна, като е приел за незаконно и отменил уволнението на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и е възстановил същата на заеманата преди уволнението й длъжност „помощник-възпитател в разливочно помещение“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Съобразно изхода от спора и след обсъждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ищцата са присъдени сторените от същата разноски в размер на 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав намира, че към момента не е налице основание за преразглеждане на постановеното съдебно решение в частта за разноските, респ. редуцирането на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищцата, от 1 500 лв. до сумата от 1 400 лв. При определянето на същото, съдът е взел предвид особеностите на производството, а именно: броя и вида на исковите претенции, защитавания интерес от ищцата, вида и количеството на извършената от процесуалния й представител работа, както фактическата и правна сложност на делото. Неминуемо се установява, че адв. П. е взела активно участие в защитата на доверителя си, като е представила множество писмени доказателства, направени са и основателни доказателствени искания.

Отделно от това, производството по делото се е развило в две съдебни заседания, на които адв. П. е присъствала, като в хода на процеса са изслушани и свидетели. Не следва да бъде пренебрегван и фактът, че претендираното от ответната страна/настоящ молител адвокатско възнаграждение /1 400 лв./ е в размер почти равен на присъденото в полза на ищцата /1 500 лв./ В съответствие с изложеното, съдът намира, че присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение е в справедлив и обоснован размер, поради което и не подлежи на редуциране до сумата от 1 400 лв., с оглед на което и молбата с правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от ответника ДГ № 4 „Т.“, чрез адв. Р. Енчев, следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 63180/05.08.2024 г. от ответника ДГ № 4 „Т.“, чрез адв. Р. Енчев, с искане за изменение на Решение № 2420 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по описа на IX състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2