Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4383 от 21.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4618/2024
Вид
Решение № 4383
Подписан
21.07.2024
В сила
21.07.2024
Състав
Николай Димов, Георги Кацаров, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4383 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20241100504618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Жалба с вх. № 000289/14.03.2024 г., подадена от М. М. Х. – длъжник по изпълнително дело № 20128520400872 по описа на ЧСИ с рег. № 852 с район на действие СГС срещу постановеното по него разпореждане от 08.12.2023 г., с което е отказано приключването и прекратяването на изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото бил изтекъл по-дълъг от двугодишния срок на бездействие на взискателя. Счита се, че производството се е прекратило по силата на закона. Иска се уважаване на жалбата като основателна и доказана. Претендират се разноски.

Взискателят по делото „АПС Б.Б.” ЕООД счита жалбата за неоснователна, тъй като по делото били предприемани изпълнителни действия, с които срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил прекъсван. Предвид тази фактология не били налице предпоставките за прекратяване на делото. Иска оставянето на жалбата без уважение.

В своите мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ с рег. № 852 счита жалбата за неоснователна, тъй като през процесния период са извършвани действия, с които двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъсван. Делото било образувано през 2012 г. и след това били наложени запори на банковите сметки на жалбоподателката. Същата е извършила доброволно плащане на част от задължението на дата 24.06.2014 г., а на 11.05.2015 г. бил наложен запор на трудовото й възнаграждение. Въз основа на него в периода 25.05.2015 г. – 24.08.2021 г. постъпвали от работодателя плащания по делото. Въз 1 основа на изложената фактология се иска оставяне на жалбата без уважение.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по изпълнително дело № 20128520400872 по описа на ЧСИ с рег. № 852 с район на действие СГС е образувано по Молба с вх. № 111072/08.06.2012 г., подадена от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, в която е поискано образуване на изпълнително дело срещу длъжницата М. М. Х. по проложен изпълнителен лист с дата 20.12.2010 г. издаден по гр. дело № 15034/2010 г. по описа на СРС, 70 състав в който е посочено, че М. М. Х. дължи на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД следните суми: 3 915, 50 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от 20.12.2008 г.; 605, 18 лв. – лихва за периода 15.05.2008 г. – 29.03.2010 г.; 125 лв. разноски в съдебното производство. С молбата си, взискателят е поискал извършването на конкретни действия за събиране на присъдените суми. Към молбата е приложен и изпълнителе лист.

На 29.06.2012 г. е наложен запор в „Банка ДСК” ЕАД на сметките на длъжницата по делото, а на 29.06.2012 г. в „Пиреос Банк” АД. На 19.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. Х. при работодателя й „П.” ЕООД. В периода 14.06.2015 г.

– 02.08.2021 г. са внасяни суми, надлежно отбелязани на гърба на изпълнителния лист и съдържащи се в приложени по делото банкови документи. С Договор за прехвърляне на вземания с дата 14.05.2015 г. вискателят „Т.Ю.” ЕАД /с предишно наименование „Ти Би АЙ Кредит” ЕАД/ е прехвърлил на „АПС Б.Б.” ЕАД процесното вземане. На 09.11.2022 г. взискателят е поискал извършването на справка за наличните трудови договори на М. Х. и налагането на запор на възнаграждението по тях. На 04.09.2023 г. е поискано извършването на справка в „Регистър на банковите сметки и сейфове” на БНБ за налични на името на длъжницата банкови сметки. На 08.09.2023 г. е наложен запор на банкова сметка в „Първа инвестиционна банка” АД. Със съобщение от 15.09.2023 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че е блокирала сметките на физическто лице. На 05.12.2023 г. длъжницата е подала молба за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на двугодишния срок. С процесното разпореждане молбата е оставена без уважение.

От правна страна съдът установява следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжницата. Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е прекратителен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2

26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В периода 25.05.2015 г. – 02.08.2021 г. са постъпвали суми по изпълнителното дело. Все още бил действащ запора при работодателя „П.” ЕООД. На 08.09.2023 г. е наложен запор на банкова сметка в „Първа инвестиционна банка” АД. С посочените активни действия на взискателя, двугодишният срок по чл. 438, ал. 1, т. 8 ГПК бил прекъсван.

Поради това жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 000289/14.03.2024 г., подадена от М. М. Х.

– длъжник по изпълнително дело № 20128520400872 по описа на ЧСИ с рег. № 852 с район на действие СГС срещу постановеното по него разпореждане от 08.12.2023 г., с което е отказано приключването и прекратяването на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3