Решение № 776 от 26.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20264520100045 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Е. Е. Д., от гр. Русе, чрез адв. К.

Д., против „Азарини Голд“ ЕООД, ЕИК 201183040, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Момчил войвода“ № 14, представлявано от управителя Азарик Агоп Доланян, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.

Ищцата Е. Е. Д. твърди, че е работила по трудов договор № 168/10.04.2023 г. при ответника „Азарини голд“ ЕООД, ЕИК:201183040, град Русе, на длъжност „продавач-консултант“. Поддържа, че работодателят не изплатил дължими трудови възнаграждения за работа през официални празници и положен извънреден труд.

Поради това със заявление от 03.11.2025 г., изпратено чрез телепоща, прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Ищцата сочи още, че преди това, считано от 26.09.2025 г., работодателят фактически я отстранил от работа, заявил , че трудовото правоотношение е прекратено, а впоследствие били връчени документи, включително заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, неподписана и неизведена, както и уведомление до НАП.

Пояснява, че за нейна изненада, на 31.10.2025г. получила заповед № 001/10.11.2025 г. на управителя на ответното дружество, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл.190, ал.1, т.2, вр.чл.188, т.3 от КТ и чл.187, т.1 от КТ и е прекратил трудовия й договор на основание чл. 330, ал. 2, т.

1

6 от КТ. Излага съображения във връзка с незаконосъобразност и необоснованост на уволнението. В заповедта не били индивидуализирани конкретните два последователни работни дни, за които се твърди неявяване на работа, не било посочено кога точно е извършено нарушението и не били изложени мотиви относно тежестта на наказанието. Намира, че наказанието е наложено в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ и чл.189, ал.1 КТ.

Счита, че ответникът й дължи обезщетение в размер на 1157.98 лева брутно трудово възнаграждение, на основание чл.221, ал.1 от КТ.

Моли съда да отмени заповед № 001/10.11.2025 г. на управителя на ответното дружество, с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение било прекратено - като незаконосъобразна и да осъди „Азарини голд“ ЕООД, ЕИК:201183040, град Русе да й заплати сумата 1157.98 лева брутно трудово възнаграждение, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Азарини голд“ ЕООД, ЕИК:201183040, град Русе е депозирал писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 168/10.04.2023 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“ при ответното дружество.

От представените писмени доказателства се установява, че на 26.09.2025 г. е бил изготвен документ, озаглавен Заповед № 183/26.09.2025 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Представен е и протокол на НАП с изх. № 30Е003864411/26.09.2025 г., от който се установява подаване на данни относно прекратяване на трудовото правоотношение.

На 02.10.2025 г. ищцата е получила чрез приемо-предавателен протокол документи, свързани с трудовото правоотношение, включително фиш за заплата, заповед за прекратяване на трудов договор, протокол на НАП и справка за оставащ платен годишен отпуск.

На 31.10.2025 г. ответникът е изпратил до ищцата нотариална покана, с която е поискал писмени обяснения във връзка с неявяването на работа. От съдържанието на поканата се установява, че работодателят е твърдял неявяване, считано от 26.09.2025 г., но в самата покана липсва ясно посочване на конкретните работни дни, за които се иска обяснение като дисциплинарно нарушение.

На 03.11.2025 г. ищцата е изпратила до работодателя чрез телепоща заявление, с 2 което е заявила прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

От данните по делото се установява, че заявлението е получено от работодателя на 04.11.2025 г.

На 10.11.2025 г. ответникът е издал Заповед № 001/10.11.2025 г., с която е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 КТ и чл. 187, т. 1 КТ, като е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

От показанията на свидетеля Е.К.Д., баща на ищцата, се установява, че на 26.09.2025 г. ищцата се е явила на работа, но работодателят е заявил, че трудовият договор е прекратен. Свидетелят сочи, че ищцата е била недопусната до работа и впоследствие е получила документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. Тези показания кореспондират с представените писмени доказателства относно протокола на НАП, приемо-предавателния протокол и документите, предоставени на ищцата.

От показанията на свидетелката Б.В.Ц. се установява, че след 25.09.2025 г. тя не е виждала ищцата на работа. Свидетелката обаче не установява с лични възприятия обстоятелствата около евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, връчването на документи, подаването на данни в НАП или размяната на кореспонденция между страните. Тя заявява, че няма представа защо ищцата не е идвала на работа след 25.09.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.

При оспорване законността на уволнението доказателствената тежест е върху работодателя. Той следва да установи както извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение, така и спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

В случая съдът намира, че към датата на издаване на Заповед № 001/10.11.2025 г. работодателят не е разполагал с валидно съществуващо трудово правоотношение, което да прекрати с дисциплинарно уволнение.

По делото са налице данни, че още на 26.09.2025 г. работодателят е предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение, включително подаване на уведомление към НАП и предоставяне на ищцата на документи, свързани с прекратяването. Дори да се приеме, че заповедта от 26.09.2025 г. е била неподписана или страда от пороци, това обстоятелство е от значение за преценката на поведението на страните и за основателността на възражението на ищцата, че след тази дата тя е имала основание да счита, че работодателят я е отстранил от работа и е прекратил 3 трудовата връзка.

Решаващо значение има обстоятелството, че на 03.11.2025 г. ищцата е отправила до работодателя изявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, получено от ответника на 04.11.2025 г. Прекратяването по чл. 327 КТ е едностранно потестативно право на работника или служителя. То произвежда действие от момента на достигане на изявлението до работодателя и не е обусловено от съгласието на последния.

Следователно към 10.11.2025 г., когато е издадена процесната заповед за дисциплинарно уволнение, трудовото правоотношение вече е било прекратено с едностранното изявление на ищцата, достигнало до работодателя на 04.11.2025 г.

Поради това работодателят не е могъл валидно да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по трудово правоотношение, което вече не съществува.

Наред с това съдът намира, че процесната заповед страда и от самостоятелен порок по чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта не са индивидуализирани конкретните два последователни работни дни, за които се твърди неявяване на работа. Посочването общо на неявяване или самоотлъчка, без ясно определяне на датите на нарушението, не позволява на работника да разбере точно за кое свое поведение е наказан и препятства съдебната проверка за законосъобразност.

Не може липсата на задължителните реквизити на заповедта да бъде преодоляна чрез последващо позоваване на докладна записка, констативен протокол или графици, доколкото именно заповедта е актът, с който се реализира дисциплинарната отговорност и който подлежи на съдебен контрол. Законът изисква в мотивираната писмена заповед да бъдат посочени нарушението и кога е извършено. Това изискване е съществено, а не формално.

Неоснователно е и възражението на ответника, че самият факт на неявяване е достатъчен. Дори да се приеме, че ищцата не се е явявала на работа след 25.09.2025 г., следва да се отчете, че между страните е възникнал спор относно прекратяването на трудовия договор, че работодателят е подал данни към НАП за прекратяване, че ищцата е получила документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, както и че на 04.11.2025 г. работодателят е получил изявление за прекратяване от страна на ищцата.

При тези данни ответникът не е доказал в настоящото производство, че към 10.11.2025 г. е съществувало валидно трудово правоотношение, по което е могло да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, нито че процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

Поради това Заповед № 001/10.11.2025 г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

4

Основателен е и искът по чл. 221, ал. 1 КТ.

От събраните доказателства се установява, че ищцата е упражнила правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие поради твърдяно неизплащане на дължими трудови възнаграждения и обезщетения. По делото са представени данни за неизползван платен годишен отпуск, спор относно дължимите суми, както и последващо изплащане на суми чрез паричен превод. Самият факт на последващо плащане след възникване на спора подкрепя извода, че към момента на изявлението на ищцата са съществували неизчистени парични задължения на работодателя, свързани с трудовото правоотношение.

Съдът приема, че прекратителното изявление на ищцата е достигнало до работодателя и е породило действие. След като прекратяването е извършено от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.

Претендираният размер от 592.02 евро /1157,98 лв./ съответства на заявеното от ищцата брутно трудово възнаграждение и не е оборен от ответника с насрещни убедителни доказателства. Поради това искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

С оглед изхода на спора, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 830.00 евро –адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът следва да понесе и дължимата държавна такса върху уважения осъдителен иск в размер на 25.56 евро, както и таксата по иска за отмяна на уволнението в размер на 40.90 евро, или общо сумата в размер на 66.46 евро, доколкото ищцата като работник е освободена от предварителното им внасяне.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е. Е. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 001/10.11.2025 г. на управителя на „Азарини Голд“ ЕООД, ЕИК 201183040, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Азарини Голд“ ЕООД, ЕИК 201183040, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Момчил войвода“ № 14, представлявано от управителя Азарик Агоп Доланян, да заплати на Е. Е. Д., ЕГН **********, сумата 592.02 евро /1157,98 лв./, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в брутен размер.

ОСЪЖДА „Азарини Голд“ ЕООД, ЕИК 201183040, със седалище и адрес на 5 управление гр. Русе, ул. „Момчил войвода“ № 14, представлявано от управителя Азарик Агоп Доланян да заплати на Е. Е. Д. ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.Русе, ул.“Л.Каравелов“, №8, чрез адв.К.Д. направените по делото разноски в размер на 830.00 евро, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.