Решение № 713 от 27.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 27.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР

ДИМИТРОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 8675 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 22.10.2018г., постановено по гр.д. № 87194/2017г. на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „У.Б.“ АД срещу Б.И.П. и И.К.Ж. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 121 и следв. от ЗЗД за установяване съществуването при условията на солидарност между длъжниците на следните вземания: сумата от 24 800 лева – неплатена просрочена главница по договор за кредит от 17.06.2014г., сключен с „А.Р.“ ООД и анекс № 1 от 16.06.2015г., ведно със законната лихва от 13.10.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 812, 81 лева лихва за периода от 21.04.2017г. до 12.10.2017г.; сумата от 303, 57 лева договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.06.2017г. и сумата от 533, 89 лева наказателна лихва за периода от 21.04.2017г. до 17.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 73482/2017г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Б.И.П., като с определение от 08.07.2019г. въззивният съд е допуснал на основание чл.

265, ал. 1 от ГПК присъединяване на И.К.Ж. към подадената от Б.И.П. въззивна жалба. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че ответниците са подписали единствено анекс № 1 от 16.06.2015г. към договор за револвиращ банков кредит от 17.06.2014г., в който срещу техните имена фигурира записа „солидарен длъжник“. Счита, че за да е възникнала солидарната им отговорност пред кредитора при условията на чл. 101 от ЗЗД – встъпване в дълг, се изисква да е налице валидно встъпване в дълг. В случая обаче такова не било налице по следните съображения:

В § 5, т. 1 от процесния анекс не било посочено името на лицето, което встъпва в дълга на кредитополучателя, поради което счита, че не следва да отговаря към кредитора като солидарен длъжник. Подписът на Б.П. под анекс № 1 срещу израза „солидарен длъжник“ не го превръщал автоматично в такъв, тъй като в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД солидарността възниквала по силата на закона като резултат от встъпването в дълг. Счита, че не бил завършен фактическият състав на чл. 101 от ЗЗД, тъй като не били посочени имената на конкретното лице, което встъпва в дълга на кредитополучателя.

На следващо място, обръща внимание, че първоинстанционният съд е приел хипотеза на „подобие на встъпване в дълг“, но законът не познавал такава фигура. Отделно от това, навежда доводи, че кредиторът основавал претенцията си не на сключения анекс № 1, а на договора за кредит, което било недопустимо, тъй като встъпилият в дълг отговаря за свой, а не за чужд дълг. По тези съображения счита, че липсва основание за ангажиране на неговата отговорност. В жалбата се навежда още, че ответниците не са подписали нито един от последващите анекси към договора и извършените с тях промени в кредитното правоотношение между кредитора и банката са му непротивопоставими. Дори и да се приемело, че в случая има валидно възникнала солидарност по отношение на ответниците, то същата е ограничена единствено до действието на анекс № 1. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „У.Б.“ АД, е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Релевират се съображения, че първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите за спора материалноправни норми. С неподписаните от ответниците анекси се удължавал срока на договора за кредит, но това удължаване не водело до погасяване на задължението.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 121 и следв. от ЗЗД за установяване съществуването при условията на солидарност между длъжниците на следните вземания: сумата от 24 800 лева – неплатена просрочена главница по договор за кредит от 17.06.2014г., сключен с „А.Р.“ ООД и анекс № 1 от 16.06.2015г., ведно със законната лихва от 13.10.2017г. до окончателното изплащане; сумата от 812, 81 лева лихва за периода от 21.04.2017г. до 12.10.2017г.; сумата от 303, 57 лева договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.06.2017г. и сумата от 533, 89 лева наказателна лихва за периода от 21.04.2017г. до 17.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 73482/2017г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между кредитополучателя „А.Р.“ ООД и ищеца бил сключен валиден договор за кредит, по силата на който ищецът е изпълнил задължението си да предостави парична сума под формата на кредит, който кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок. Изложени са съображения, че с анекс № 1 от 16.06.2015г. ответниците-физически лица са встъпили в дълга на кредитополучателя /конкретно е прието, че е налице „подобие на встъпване в дълг“/ , поради което отговорят пред банката при условията на чл. 101 от ГПК като солидарни длъжници. Обсъдени са наведените възражения, че ответниците са поръчителствали по договора за кредит, като е приел същите за неоснователни. В мотивите е прието още, че последващите анекси към договора, които не са подписани от физическите лица, нямат характеристиката на новация на задължението. Освен това са развити съображения, че последващите промени в кредитното правоотношение обвързват солидарния длъжник, ако се дължат на неизпълнение на главния дълг или ако облекчават положението на солидарните длъжници /поръчители и встъпили в дълг/. Като е взел предвид, че с неподписаните от ответниците-физически лица анекси се удължава срока на договора и се намалява лихвения процент, е мотивирал извод за основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон. При съобразяване на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са нарушени императивни материално-правни норми. За да стигне до този извод съобрази следното:

По делото на етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на 17.06.2014год. между „У.Б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „А.Р.“ ООД, в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за банков револвиращ кредит, с който банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на до 44 000 лева с посочена цел – оборотни средства, срещу задължение на дружеството за връщане на главницата и плащане на договорни лихви в сроковете и размерите, посочени в договора. Уговорен бил краен срок за усвояване – до 16.06.2015г., като по делото е установено, че отпусната сума е усвоена. В чл.

7.1. от договора е посочен краен срок за издължаване на главницата – до 17.06.2015г.

С анекс № 1 към договор за банков револвиращ кредит, сключен на 16.06.2015г. между банката, кредитополучателя и солидарните длъжници Б.И.П. и И.К.Ж., страните са постигнали съгласие за изменение на първоначалния договор, както следва: размера на кредита бил изменен до размер на сумата от 36 800 лева, при годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 10 %.

Срокът за погасяване на главницата бил променен до 17.06.2016г.

Ответниците-физически лица са посочени като солидарни длъжници и трети задължени лица. В §5, т. 1 от анекса страните се съгласили, че на основание чл.

101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ встъпват като солидарни длъжници по договора и анексите към него, при което декларират безусловно и неотменяемо, че са запознати и приемат всички клаузи по посочения договор за кредит и всички последващи анекси към него, в това число и по настоящия анекс и се задължават солидарно с кредитополучателя да изпълняват всички ангажименти по договора за кредит и настоящия анекс, включително и тези за плащане на погасителните вноски по главницата, лихви, такси, комисионни, разноски и други в пълен размер, така както са поети, до окончателното им погасяване съгласно договора за кредит, анексите и приложимите къв него Общи условия на кредитора. Посочено е още, че встъпването в дълга не освобождава кредитополучателя от задължението му.

Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, намерила израз в решение №

213 от 06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г., ІV ГО. В същото решение е прието, че при встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник – било по договор между третото лице и кредитора, било по договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от солидарната съзадълженост, възниква само ако има главно задължение в отношенията между кредитор и кредитополучател, но не е акцесорна на главното задължение. В решението е посочено още, че задължението на поръчителя също зависи от съществуването на главното задължние, за разлика от солидарната съзадълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

В случая тълкувайки действителната воля на страните при спазване критериите на чл.20 ЗЗД, настоящият съдебен състав, като анализира съдържанието на уговорените в договора за кредит и анексите към него права и задължения на страните, подписването му от ответниците в качеството им на солидарни длъжници, като каквито са определени и в титулната част на договора, счита че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е Б.И.П. и И.К.Ж. да встъпят в задълженията на кредитополучателя – първоначален длъжник, като станат носители на всички задължения по договора за кредит. Съгласно договореното между страните, обемът и условията на задължението за връщане на предоставения кредит са еднакви за първоначалния длъжник и за встъпващите съдлъжници, между които и ответниците-физически лица. Получаването на заемната сума от едно лице му придава качеството на кредотополучател, а встъпването в дълга предполага наличието на вече възникнал дълг, по който се встъпва, като встъпилият в чуждия дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалния длъжник и солидарно с него, но изпълнява свой дълг. Кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник, като се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице.