Решение № 1638 от 20.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502363 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.10 и т.11, чл. 33 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпили въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София чрез юрисконсулт М. Г., против решение № 2085 от 08.06.2022 г., постановено по гр. дело № 6856/2021 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, и частна жалба, подадена от Адвокатско дружество „Г.“ срещу определение № 8148 от 27.07.2022 г., постановено по същото дело.

С въззивната жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД София, се атакува решение №2085/08.06.2022 г., постановено по гражданско дело №6856/2021 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. А. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3051.55 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното плащане; 626.74 лв. представляващи договорна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 22.05.2020 г.

(падеж на последна погасителна вноска); 264.83 лв. - представляващи обезщетение за забава за периода от 23.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати: на С. А. К. сумата 150 лв. – разноски, както и на АД „Г.“, 1 представлявано от адв. С. Г., сумата от 607.02 лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА за първоинстанционното производство и сумата от 517.21 лв. за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д. №2144/2021 г. на РС - Пловдив.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че договорът съответства на изискванията на чл.22 от ЗПК, като са спазени правилата на чл. 11, ал.1, точки от 7 до 12 и точка 20, както и на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, като на страната се присъдят разноски за двете инстанции и заповедното производство, по подробно изложени съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Направено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, съобразно отхвърлените искове.

Частната жалба от Адвокатско дружество „Г.“ е депозирана срещу определение №8148/27.07.2022 г., постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата на дружеството, подадена чрез адв. Б., за изменение на постановеното по делото решение от 08.06.2022 г. в частта за разноските, с присъждане на допълнително възнаграждение от 645.31 лв. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се посочва и съдебна практика.

С отговора на частната жалба се излагат съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е несправедлив и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият 2 състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2019 г. между „Кредит таим“ ЕООД и ответника е сключен договор за паричен заем №32741 за сумата от 3500 лева, дължима на 13 равни месечни погасителни вноски в размер на 334.39 лева, всяка от които включва главница и договорна лихва, като падежът на първата погасителна вноска е 22.05.2019 г., а падежът на последната - 22.05.2020 г. Договорната лихва по кредита е в размер на 847.07 лв. ГЛП е 39%, а ГПР – 46.14%. Общата стойност на плащанията по кредита е 4347.07 лв. Няма плащания по кредита. Вземането е прехвърлено на ищеца на 13.02.2020 г. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него. Вземането е претендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК ч.гр.д. №2144/2021 г.

В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска. Твърди недействителност на договора поради нарушение на ЗПК и нищожност на клауза за неуС..

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието, че приложените писмени доказателства - договор за кредит №32741 от 22.04.2019 г., ОУ, погасителен план, установяват, че между „Кредит таим“ ЕООД и ответника е сключен договор за паричен заем за сумата от 3500 лева, дължима на 13 равни месечни вноски от по 334,39 лева, включваща главница и договорна лихва. Падежът на първата погасителна вноска е 22.05.2019 г. ГЛП е 39%, а ГПР 46,14 %. В договора е предвидено заплащане на неуС. в размер от 3802,50 лв. по т.16.3 от общите условия - при забава на изпълнение на задължение в тридневен срок за предоставяне на обезпечение, състоящо се в поръчителство на физически лица, отговарящи на определени условия. Общата стойност на плащанията по кредита е 8149,57 лв. От представения договор за цесия от 28.11.2018 г., приложение от 13.02.2020 г.; уведомление от 18.02.2020 г. е видно, че вземането е прехвърлено на ищеца на 13.02.2020 г. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него.

От изготвеното заключение от 27.04.2022 г. на ССЕ и справка от „Кредит тайм“ ЕООД е видно, че е налице плащане на суми по договора в размер от 1254 лв. С тях е погасена главница 448,45 лв.; 220,33 лв. - договорна лихва и 585,22 лв. - неуС..

От приложеното ч.гр.д. №2144/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е претендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.

3

Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Съдът е приел, че претенцията на ищеца произтича от сключен договор за цесия между него и „Кредит тайм“ ЕООД на вземане на цедента към К.. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД налага първоначалният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Изготвеното уведомление от ищеца до длъжника за осъщественото прехвърляне е законосъобразно и може да породи последици при връчването му, но към момента на образуване на заповедното производство няма данни да е извършено информиране на К.. Няма пречка уведомяването да стане и чрез връчване на доказателства, приложени към исковата молба, което е и направено в настоящия случай. Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и тя има действие по отношение на него.

Съдът е приел, че е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит между „Кредит тайм“ ЕООД и ответника К., като последната е усвоила заетата сума. От заключението на вещото лице се установява непогасено задължение по договора за главница, договорна лихва, такса и неуС..

Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.

„Кредит тайм“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ и може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа информация относно лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Лихвеният процент по сключения между страните договор за паричен заем е фиксиран, но това не дава основание да се счита, че в случая изискването за посочване на условията за прилагането му не важи. И при фиксиран лихвен процент 4 следва да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва - на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или друг. Както правилно е отчетено и от състава на районния съд, в договора липсва отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 39%. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, изискваща погасителният план да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно каква част от тях съставлява главница и каква - възнаградителна лихва. В случая погасителен план е приложен – л.22 от първоинстанционното дело, но такава разбивка няма – посочен е размер на вноската (съгласно договора – 334.39 лв.), както и оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение – 292.50 лв., както и общ размер на погасителната вноска – 626.89 лв. В този смисъл не се възприемат доводите на жалбоподателя, че не е необходима информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Във въззивната жалба са изложени съображения относно ГПР, но доводи в тази насока в първоинстанционното решение няма. Настоящият състав обаче счита за нужно да отбележи и следното: