Решение № 915 от 09.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110140112 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

09.02.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40112/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба oт „..............“ ООД срещу „...................“ ООД, в която се твърди, че страните се намирали в договорни отношения, като бил сключен договор от 05.05.2021 г. Поддържа, че по силата на договора ответника срещу заплащане поддържал и 1 обслужвал дигиталните тахографи, които били поставени в превозни средства на ищеца.

Навежда доводи, че задълженията на ответника били да извлича данните от паметта на дигиталните тахографи и картата на водача, както и да калибрира последните. Излага съображения, че представители на ответника ходели в гаражите, където се намирали превозните средства на ищеца и извършвали уговорените услуги. Твърди, че тахографът на превозно средство с рег. № СВ ............ РТ бил обслужван единствено от ответника, включително и по силата на процесния договор, като при извършената проверка ответника бил удостоверил, че тахографът отговаря на изискванията. Поддържа, че при извършен международен превоз с превозното средство в Словения била извършена проверка на тахографа, като проверяващите били констатирали съмнение за манипулиране на записващото устройство, като с оглед на това били иззели свидетелството за регистрация на превозното средство и била извършена извънредна проверка на тахографа. Навежда доводи, че извършената проверка била на стойност 212,46 евро, като било констатирано, че е налице изключен KAN сигнал на тахографа, което било в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Регламент № 165/2014 г. на ЕС, както и на нормите на правото на Словения. Развива съображения, че с оглед констатираното нарушение била наложена парична глоба в размер на 7500,00 евро, а отделно от това на шофьора била наложена глоба в размер на 2000,00 евро. Сочи, че на място ищецът бил заплатил половината от наложените глоби. Излага аргументи, че предвид наличието на облигационна връзка между страните, ответникът бил неизправна страна по договора, като в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на ответника, ищецът бил претърпял имуществени вреди. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените по делото деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че действително ответникът на 05.05.2021 г. бил извършил действия по обслужване на тахограф на ищеца, но за друг автомобил с рег. № СО ................ СХ. Поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства и от посоченото основание за налагане на твърдените глоби се установявало, че в случая се касаело за нарушение на водача. Навежда доводи, че никое дружество, което извършвало монтаж, ремонт и настройки на тахографи не носела отговорност по глава IV на Регламент № 165/2014 г. Излага съображения, че от представените доказателства за извършена проверка се установявало, че се касаело за съмнение за манипулация – изключен KAN сигнал, което касаело съвместната работа на автомобила и тахографа и нямало отношение към техническата поддръжка на тахографа.

Твърди, че на 08.02.2021 г. друго дружество било извършило ремонт на тахографа на автомобил с рег. № СВ ............ РТ, което обосновава подробно, като сочи, че не била установена повреда или проблем с тахографа. Поддържа, че дружества извършващи международен превоз са длъжни да спазват съответното местно законодателство, което изключвало отговорността на ответника. Иска отхвърляне на претенциите.

С Протоколно определение от 29.11.2021 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на основанието на иска, като процесните вреди произтичат от неизпълнение от договор от 22.02.2021 г.

2

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представена е Фактура № **********/22.02.2021 г., която е издадена от „................“ ООД на „..............“ ООД, в която е описано, че се дължи сумата от 216,00 лева за настройка на дигитален тахограф и проверка на инсталация на тахограф.

От приложени към фактурата фискален бон се установява, че е заплатена сумата от 216,00 лева.

Фактурата, особено когато е двустранно подписана обективира всички съществени елементи на договора – предмет, субект и цена.

Фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупкопродажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея – така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК.

Приложен е Протокол от проверка № BG13/0000011752 за автомобил „...................

R410“, рег. № СВ ............ РТ от 22.02.2021 г. за проверка на тахораф „ St. Electronics”, сериен № 0000732075, като в протокола резултата от проверката е приет без възражение.

Представени са писмени доказателствени средства – протокол от пътна проверка, удостоверение за временно отнемане на документи или вещи, разпореждане от 09.05.2021 г., работно задание, фактура от 10.05.2021 г., данъчна тайна от 10.05.2021 г., като се установява, че е извършена проверка на автомобил „................... R410“, рег. № СВ ............ РТ и е наложена санкция от 7500,00 евро от държавни органи в Република Словения, които са констатирали „съмнение за манипулиране на записващото устройство“, т.е. на тахографа, като са установили, че същият е изключен от „KAN сигнал“.

От представени платежни нареждания и фискални бонове (л. 32 в кориците на делото) се установява, че са заплатени сумите от 1000,00 евро, 240,00 лева, 2500,00 евро и 212,46 евро.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. ВС.

От казаното от св. С се установява, че работи при ищеца като шофьор от 12-13 години. Процесният камион бил управляван предимно от него, като дружеството го ползвало предимно в дейността си от месец февруари тази година. Свидетелства, че тахографите се били обслужвали от КЧ и дружеството „...................“ ООД, за което знаел.

3

Когато било необходимо ги викали в гаража или пък с камиона отивали в сервиза. Изяснява, че до момента на глобата никой друг, освен „..................“ ООД не обслужвал тахографите.

Не помнел кога ги били глобили, но било през пролетта, около месец май. Сочи, че МПС-то в Република Словения било шофирано от него, като санкцията била наложена за неизправност, която той не знаел. Но била за тахографа, който не бил свързан с някакви датчици.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. С за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.

Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото същият е изрично заявява, че е управлявал предимно той процесното МПС.

Обстоятелството, че свидетелят работи при ищеца не може изначално да изключи възможността последният да свидетелства и да дава достоверни показания, а е само индиция за съда, за да при преценка на казаното от този свидетел да се подходи със завишена доза критичност. В случая по делото нито се твърди, нито се доказва, че свидетелят е заинтересован от изхода на правния спор или изопачава, респ. затаява познание за факти, за които има пряко лично впечатление, поради което доколкото казаното от него кореспондира с останалите доказателтва по делото, то и показанията му следва да бъдат кредитирани.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че тахографът е бил монтиран на товарен автомобил „...................“, рег. № СВ ............ РТ от „ТБ“ ЕООД.

Вещото лице е посочило, че на 22.02.2021 г. е извършена настройка и проверка на тахографа от „...................“ ООД, като вещото лице е посочило, че е извършена настройка и проверка на инсталацията на тахографа. Експертът е посочил, че от представените останали доказателства по делото не може да се направи извод за кое превозно средство са извършени съответните дейности.

Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно.

Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото лице е заинтересовано от изхода на правния спор или е недобросъвестно.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 4 установено следното от правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са се намирали в облигационно отношение по договор изработка; 2) изпълнителят да не е изпълнил задължението си да извлича данните от паметта на дигиталните тахографи и картата на водача, както и да калибрира последните; 3) да са налице вреди под формата на претърпени загуби, т.е. да е налице намаляване на активна на имуществото на ищеца или да е увеличен пасива на имущество, или да са сторени разноски; 4) наличието на причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите, което е да било предвидимо към момента на сключва на договора; 5) наличието на виновно поведение при неизпълнението на договора.

В представената Фактура № **********/22.02.2021 г., съдът намира, че са обективирани всички необоходими елементи на сключен договор – страни, предмет и цена.

Фактурата е частен диспозитивен документ, в който е обективиран процесния договор, като доколкото същата е двустранно подписана и неоспорена, то същата обективира волеизялвения по процесния договор, като при липсата на доказателства за неавтентичност на договора, последният обвързва страните с обективирани изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално, неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа възнаграждение.