Определение № 542 от 22.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. София, 22.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600664 по описа за 2024 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от лишения от свобода П. М. В. срещу определение № 220/02.05.2024 година на Окръжен съд - Враца, постановено по ЧНД № 314/2024 година, с което му е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от осем месеца и двадесет дни от определеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 121/2008 година на ОС Видин.

Осъденият В. счита, че отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване и моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъда освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието.

ОП Враца и Началникът на Затвора – гр. Враца не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъдения В..

Несъмнено по отношение на В. е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1, т. 1 НК – той е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет години, наложено му с влязлата в сила присъда № 52/10.12.2008 година по НОХД 121/2008 година по описа на ОС Видин за извършено от него на 14.02.2007 година престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК. Към датата на постановяване на обжалваното определение осъденият фактически е изтърпял шестнадесет години, десет месеца и четиринадесет дни и е бил с остатък от наложеното наказание от осем месеца и двадесет дни.

Решаващият съд е проучил с нужното внимание представеното от затворническата администрация досие на лишения от свобода В., както и приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата и ги е оценил съобразно тяхното действително съдържание. Констатирал е, че при В. продължават да съществуват дефицити в разделите „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“, тъй като осъденият продължава да се оневинява за деянието, за което е осъден, да счита, че присъдата му е завишена, да не разпознава проблемите си и да не е толерантен. Установил е, също така, че за периода на престоя си в пенитенциарното заведение В. е награждаван пет пъти, но след 2019 година в продължение вече на пет години не е поощряван. Същевременно в периода от 15.01.2020 година до 13.02.2024 година е наказан дисциплинарно седем пъти за открити при него неразрешени вещи, заготовка за алкохол, притежание на нож, като настоящият му статус е на наказан лишен от свобода.

Първата инстанция е взела предвид, че осъденият полага в определени дни общественополезен труд, посещава курс „Християнски ценности“, но е резервиран към организираните общопенитенциарни спортни и културномасови мероприятия, като социалните му контакти са силно ограничени, провежда много рядко свиждания, които са били няколко за последните 2 четири години. Констатирал е, че В. се отнася негативно към препланирането на присъдата си, което му е станало известно почти година по-рано, но и до този момент не е направил постъпки за изпълнението му, както и че не е преминал и през всички етапи на прогресивната система за третиране на лишени от свобода

- замяна на режима в следващия по-лек и прекатегоризиране в общежитие от открит тип. При тези факти първоинстанционният съд е направил аргументиран и логически обоснован извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, който изцяло се споделя. Отказът на решаващия съд да удовлетвори молбата на осъдения В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД 121/2008 година на ОС Видин след като не са налице всички предпоставки за това е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 220/02.05.2024 година, постановено по ЧНД № 314/2024 година по описа на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3