Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 03.02.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 3263/2021
Вид
Решение № 43
Подписан
03.02.2023
В сила
09.03.2023
Състав
Росен Чиликов

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Н.П.Г като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20215530203263 по описа за 2021 година

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-002189 /20.07.2021 г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора, сектор „ Пътна полиция“.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение.

В с.з. лично и чрез адвокат П. поддържа жалбата.

ВъззИ.емата страна в с.з. чрез юрисконсулт М. взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите, експертно заключение, фото снимки – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима 1

.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят С. К. на 26.06.2021 г. около 10.40 часа в град Стара Загора по ул. „ Ген. Столетов „ в посока изток-запад управлява мотопед „ОПАЙ“ с рег. № СТ 1120 С като на кръстовището с ул. „ К. Иречек“ водачът се движи с несъобразена скорост с атмосферните условия и състоянието на пътя / мокро пътно платно/. Губи контрол над управляваното МПС / пада / и реализира ПТП с пострадало лице.

При така посочената фактическа обстановка административнонаказващият е приел, че е нарушен чл.20, ал. 1 ЗДП и чл.20, ал. 2 ЗДП и е наложил съответно административно наказание Глоба в размер на 20 лева по чл. 185 ЗДП и Глоба в размер на 200 лева по чл.179, ал. 2 ЗДП.

Съдът не възприема из цяло фактическата обстановка за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин по следните съображения :

Видно от експертното заключение на комплексната видео и автотехническа експертиза, което в .з. се поддържа от вещите лица жалбоподателят С. К. се е движил по ул. „Ген. Столетов“ в посока изток – запад с мотопед. При приближаване на кръстовището с ул. „К. Иречек“ неустановен лек автомобил се движи по ул. „ К. Иречек“ в посока север-юг и при достигане на кръстовището с ул. „Ген. Столетов“ предприема маневра „ Завой на ляво“ въпреки наличието на пътен знак „Движение само на дясно“ и не спира на пътен знак Б2 „ Стоп“, с което отнема предимството на мотопеда.

Последният в стремежа си да избегне удара, извършва спасителна маневра, губи контрол, пада на Земята и получава телесни увреждания. Причините за настъпилото ПТП са отнетото предимство от водача на неустановения автомобил. За последния е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като спре на знака „Стоп„ и осигури предимство на мотопеда.

Тези изводи на експертното заключение се потвърждават и от изготвените и приложени фото-снимки, за които се установява, че няма извършена манипулация.

Експертното заключение в частта относно мястото на удара и механизма на ПТП се потвърждават от констативен протокол за ПТП и изготвената 2 план-схема.

Изводите на експертното заключение относно причините за настъпилото ПТП, наличието на пътни знаци се потвърждават и от показанията на свидетелите Х К. и Д. К /актосъставител/.

Резултатът от настъпилото ПТП посочен в експертното заключение / получени телесни увреждания/ се подкрепя и от лист за преглед на пациент, амбулаторен лист, епикриза.

Всички тези посочени доказателствени средства / показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение, фото снимки / из цяло кореспондират по между си, взаимно се допълват, не съдържат никакво противоречие и съдът ги кредитира с доверие. От тях следват изводи в няколко насоки :

1. Причините за настъпилото ПТП и невъзможността на жалбоподателя да спре управлявания мотопед са извън неговото поведение и не са свързани с управление на ППС с несъобразена скорост. Препядствието и създадената опасност на пътя са били непредвидими и непредотвратими – отнемането на предимство и навлизане в улица със забранителен знак от страна на водача на неустановения автомобил т.е. избраната скорост от жалбоподателя при управление на мотопеда не е причина за невъзможността да спре и да предотврати настъпването на ПТП.

Този извод дава основание да се приеме, че жалбоподателят К. не е осъществил изпълнителното деяние на чл. 20, ал. 2 ЗДП.

Установената в с.з. фактическа обстановка / различна от предложената в наказателното постановление/ и направеният анализ на доказателствения материал дават основание на съда да приеме, че от обективна страна жалбоподателят не е извършил деяние, което да съставлява административно нарушение.

Не е осъществен и субективният административното нарушение. елемент от състава на

Изводите за субективният елемент от състава на административното нарушение се правят от фактическата обстановка и от обективираните действия на дееца.

В конкретният случай жалбоподателят К. не е съзнавал обществено 3 опасния характер на деянието /не е знаел и съзнавал, че друг участник в движението ще наруши правилата за движение и ще му отнеме предимството/, не е предвиждал обществено опасните последици и не е искал настъпването им, което изключва умисъла.

След като не е съзнавал обществено опасния характер на деянието жалбоподателят не е считал, че ще ги предотврати и не е могъл да ги предотврати / видно от експертното заключение предотвратяването на обществено опасните последици е могъл да направи водача на неустановеното МПС / т.е. липсва и непредпазливост в двете и форми.

Следователно жалбоподателят К. с деянието си не е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението претендирано от административно-наказващият орган, поради което ангажираната АНО по чл. 20, ал. 2 ЗДП.

2.Причините за загубата на контрола върху управляваното от жалбоподателя ППС /мотопед/ са също извън неговото поведение, а се дължат на действия на трето лице – водачът на неустановения автомобил.

Отнемането на предимство и навлизане в улица със забранителен знак от страна на водача на неустановения автомобил са единствена причина за настъпилото ПТП, от което е последвала и загуба на контрол над управлявания мотопед т.е.

Този извод дава основание да се приеме, че жалбоподателят К. не е осъществил изпълнителното деяние на чл. 20, ал. 1 ЗДП.

Установената в с.з. фактическа обстановка / различна от предложената в наказателното постановление/ и направеният анализ на доказателствения материал дават основание на съда да приеме, че от обективна страна жалбоподателят не е извършил деяние, което да съставлява административно нарушение.

Не е осъществен и субективният административното нарушение. елемент от състава на

В конкретният случай жалбоподателят К. не е съзнавал обществено опасния характер на деянието / не е знаел и съзнавал, че друг участник в движението ще наруши правилата за движение и ще му отнеме предимството /, не е предвиждал обществено опасните последици и не е искал настъпването 4 им, което изключва умисъла.

След като не е съзнавал обществено опасния характер на деянието жалбоподателят не е считал, че ще ги предотврати и не е могъл да ги предотврати / видно от експертното заключение предотвратяването на обществено опасните последици е могъл да направи водача на неустановеното МПС / т.е. липсва и непредпазливост в двете и форми.

Следователно жалбоподателят К. с деянието си не е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението претендирано от административно-наказващият орган, поради което ангажираната АНО по чл. 20, ал. 1 ЗДП.

Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени процесуални нарушения.

В обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП – да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Не са изложени никакви факти и обстоятелства в тази насока, което дава основание да се приеме, че е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, което следва да се окачестви като неотстранимо в съдебната фаза процесуално нарушение опорочаващо формата на наказателното постановление и ограничаващо правото на защита.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното постановление следва да се отмени поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Отмяната на наказателното постановление прави основателно и искането на жалбоподателя съгласно чл. 63 д от ЗАНН за присъждане на направените по делото разноски.

Видно от договор за правна помощ, пълномощно и списък за разноските жалбоподателя е заплатил на адв. П. в размер на 300 лева, която сума е в минимален размер и следва да се присъди.

На основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски в съдебната фаза в размер на 580 лева / възнаграждение за вещите лица / следва да се възложат на въззИ.емата страна.

5

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1228-002189/20.07.2021г. на началник група при ОД на МВР град Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева и ГЛОБА в размер на 200 лева на С. Т. К. от град ******, ЕГН ********** .

ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на С. Т. К. направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на РС град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 580 / Петстотин и осемдесет / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6