Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3914 от 22.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16001/2023
Вид
Решение № 3914
Подписан
22.10.2026
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.500 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3914 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110116001 по описа за 2023 година

Ищцата Т. А. К. твърди, че на 11.08.2023г. е предоставила собствения си л.а.„Форд Фиеста“ с д.к. №******* на С. С. С.. На същата дата около 21:15ч. в гр.*******, автомобилът бил блъснат от лек автомобил марка „Сеат Леон", с peг.№*******. управляван от К. Д., докато се движел по бул.******* в посока от ******* към центъра на града до стълб №****, където е застигнат от лекия автомобил марка „Сеат Леон“ и е блъсната отзад. В следствие на удара автомобилът се завърта и се удря в мантинелата отляво. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които след като посетили мястото и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него съставили Протокол за ПТП с №*******. В Протокола за ПТП, като виновен посочили водача на лек автомобил марка „Сеат Леон“, а като причина за настъпване на произшествието, че същият не спазва необходимото разстояние при движение зад друго ППС, застига и блъска движещият се пред него л.а. Автомобилът имал много увреждания и не можел да се придвижва на собствен ход, поради което се наложило да бъде репатриран със специализиран автомобил, като за репатрирането ищцата заплатила 120лв. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от ответника „Д.Б:

Ж. и З.“, със срок на действие 18/07/2023г. - 17/07/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 21.08.2023г. ищцата уведомила 1 застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис заключение № 0801-*******/2023-01. В описа като увредени детайли били посочени: броня предна, фар ляв, капак двигател, калник преден ляв. калник заден ляв, броня задна, датчик парктроник заден ляв външен, основа задна броня, греда заден мост. амортисьор заден ляв, конзола ПВЦ лява задна броня, конзола заден мост лява, рог заден ляв, основа калник заден ляв, предпазител основа калник заден ляв ПВЦ. основа предна броня, рог преден ляв, реглаж окачване предно и задно, панел под стол ляв, светлоотразител в задна броня ляв, спойлер задна броня и капачка за буксирна кука. Като застрахователно обезщетение ищцата получила сума в общ размер на 986.40лв., в която сума е включена и сумата в размер на 120лв., заплатена за репатриране на автомобила. От общата сума в размер на 986.40лв., като се приспадне сумата в размер на 120лв. заплатена за репатриране на автомобила, се получава сумата от 866.40лв. представляваща заплатено застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Ищцата сочи, че е проучила пазара на услуги за ремонти на части и е установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 10 000лв. Счита, че сумата, която застрахователя следва да и изплати, като обезщетение е в размер на 10 000лв., от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 866.40лв., или сумата, която застрахователя и дължи за доплащане е в размер на 9 133.60лв.

Моли съда, да осъди ответното дружество, да и заплати: сумата от 100лв. , представляваща частичен иск от дължимия остатък от обезщетение в размер на 9 133.60лв., като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на броня предна, фар ляв, капак двигател, калник преден ляв, калник заден ляв. броня задна, датчик парктроник заден ляв външен, основа задна броня, греда заден мост. амортисьор заден ляв, конзола ПВЦ лява задна броня, конзола заден мост лява, рог заден ляв, основа калник заден ляв, предпазител основа калник заден ляв ПВЦ. основа предна броня, рог преден ляв, реглаж окачване предно и задно, панел под стол ляв. свет.отразител в задна броня ляв, спойлер задна броня и капачка за буксирна кука на собственият и лек автомобил марка „Форд Фиеста“, с peг.№*******, причинени в резултат па реализирано на 1.08.2023г. ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на 2 лек автомобил марка „Сеат Леон“, с peг.№*******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответното дружество да и заплати направените по делото съдебноделоводни разноски и заплатен адвокатски хонорар.

Поради направено искане по реда на чл.214 от ГПК претенцията е изменение чрез увеличаване на сумата от 639евро частична претенция от иск целият в размер на 4 669евро.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало писмен отговор и обратен иск насочен срещу К. В. Д. управлявал л.а. с който е причинено ПТП-то.

В отговорът си ответното дружество сочи, че искът е неоснователен и недоказан, счита, че в исковата молба не е описан достатъчно ясно механизма на настъпване на ПТП-то. Сочи, че своевременно на ищцата са изплатени 986.40лв. за причинените щети, като по този начин е погасено цялото задължение на дружеството към нея.

Дружеството признава за безспорно, че към момента на настъпване на ПТП-то лекият автомобил който го е причинил е бил застрахован при него по застраховка „ГО“.

Ответникът счита, че искът е следвало да бъде насочен първо към физическото лице причинило ПТП-то. Счита, че вината на водача на застрахования при него автомобил не е установена надлежно. Оспорва твърдените вреди по автомобила на ищцата да се следствие само и единствено от ПТП-то, като освен това счита претендираното обезщетение за прекомерно.

При условията на евентуалност навежда твърдение за настъпила тотална щета, като твърди, че средната пазарна стойност на подобен автомобил към момента на настъпване на ПТП-то е била 8 900лв. Оспорва и иска за лихви.

Ответното дружество е предявило обратен иск срещу К. В. Д. в който излага, че към момента на настъпване на ПТП-то ответникът е управлявал застрахования автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила.

Моли се, в случай че предявеният срещу дружество иск бъде уважен да се осъди К. Д. да заплати на застрахователното дружество сумата от 100лв., като частичен иск от иск целият в размер на 9 133.60лв. заедно с лихвите и разноските които дружеството е осъдено да заплати на първоначалната ищца.

3

Обратният иск също е изменен по реда на чл.214 от ГПК, като е увеличен на 639евро частичен иск от иск целият в размер на 4 669евро.

Ответникът по обратния иск е представил отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който оспорва причинно-следствената връзка между настъпилите щети и ПТП-то и стойността на същите.

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и обратен иск по реда ан чл.500 от КЗ.

Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен протокол за ПТП от 11.08.2023г., от който е видно, че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на гр.*******, ******* в посока центъра на града до стълб **** с участници С. С. управлявала автомобила на ищцата марка „Форд Фиеста“ и К. В.Д. управлявал л.а.“Сеат Леон“ застрахован към него момент при ответното дружество по застраховка ГО. Съгласно представения протокол за ПТП е установено, че управлявалия автомобила е виновен за настъпване на ПТП-то като е установено, че той е бил употребил алкохол. Видно от изискания и представен акт за установяване на адм.нарушение е установено, че К. Д. е управлявал МПС-то с което е причинил катастрофата с концентрация на алкохол в издишан въздух от 2.88 промила, като това количество е посочено и в представения талон за изследване. Съгласно представения протокол за химическа експертиза №***/14.08.2023г. при изследване кръвта на К. Д. е установена концентрация на алкохол в размер на 2.31 промила.

Отново от протокола за ПТП се установява, че видимите щети по МПСто на ищцата са били съсредоточени в предната и задната леви части по посока на движението части.

По делото са представени три опис-заключения на ответното дружество изготвени съответно на 28.08.2023г., 16.09.2023г. и 12.10.2023г.

Страните не спорят, че застрахователното дружество е изплатило на ищцата сумата от 986.40лв., като в нея са включени и 120лв. заплатени от Т.К. за извозване с репатриращ автомобил па собственото и МПС.

4

По делото съдът е приел заключението на в.л. по допусната САвтЕ съгласно което установените по автомобила щети съответстват по вид и местонахождение на описания механизъм на настъпване.

Вещото лице също така е дало заключение, че стойността на ремонт на автомобила по средни пазарни цени би възлязла на 3 309.37евро или 1 632.39евро с алтернативни части и несертифицирани сервизи, а пазарната стойност на същия към датата на ПТП-то е била 3 634.67евро. вещото лице е посочило също така, че стойността на частите и детайли които са останали незасегнати възлиза на 1 453евро. В рамките на експертизата също така е установено, че автомобила като скрап има стойност в размер на 172.06евро.

При изложената фактическа обстановка решаващия състав приема, че от правна страна се е доказало настъпването на ПТП по вина на лице управлявало лек автомобил застрахован при ответното дружество по застраховка ГО след като лицето е било алкохол довело концентрация в кръвна му над 1.2промила. ПТП-то е настъпило в срока на действие на застраховката, а щетите по веща на ищцата отговарят на описания от нея механизъм. От друга страна се установява, че за отстраняване на щетите по автомобила следва да се направят разноски в размер на минимум 1 453евро, но тази цена е само при използване на алтернативни части и неоторизирани сервизи и съдът не я приема като достоверна. Съставът счита, че като стойност на ремонта следва ад се приеме другата цена посочена от вещото лице в повторната експертиза и определена на 3 309.37евро тъй като тя е определена като средна между цената с оригинални части и сертифицирани сервизи и алтернативни части и несертифицирани сервизи. Тази цена води на извода за настъпила тотална щета по смисъла на КЗ предвид това, че вещото лице е дало категорична стойност на автомобила към датата на увредата в размер на 3 634.67евро. При което положение изплатената до момента сума от страна на застрахователя възлизаща на 442.98евро се явява несъответстваща на реалната стойност на щетата и това води на извода за основателност на частичната претенция поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от още 2 866.39евро, явяващ се частичен от иск от иск целият в размер на 4 669.94евро, като за разликата над тази сума до претендираните 2 958.27евро претенцията следва да се отхвърли.

По отношение на обратния иск съставът намира, че предявеният обратен 5 иск е основателен, тъй като се е доказало, че ответникът по него е причинил ПТП-то представляващо застрахователно събитие попадащо в обема на застраховката ГО, след употреба на алкохол довела до съдържание на алкохол в кръвта му над 1.2промила, което поставя ТД в положението да има правата по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. По изложените съображения К. Д. следва да бъде осъден да заплати на застрахователя ответник претендираната от последния сума възлизаща на 639евро заедно със съответните лихви и разноски.

Ищцата е направила искане за присъждане на разноски в размер на 1 755.90евро от които 255.90евро разноски за такси и депозити и 1 500евро възнаграждение на процесуалния представител срещу което ответното дружество е направило възражение за прекомерност, но съставът намира, че то е неоснователно поради наличието на проведени множество заседания по делото и изслушани две САвтЕ. Предвид частичното уважаване на претенцията в полза на ищцата следва да се присъди само сумата от 1 701.36евро разноски.

Застрахователното дружество в качеството си на обратен ищец също е направило искане за присъждане на разноски в размер на 277.81евро от който в тежест на ответника по обратния иск следва да се възложат 269.18евро, който следва да заплати на ТД и сумата от 1 701.36евро понесени разноски по основния иск.